¹Men Jesus gikk til Oljeberget.

¹А Исус отиде на Елеонския хълм.

²Og tidlig om morgenen kom han atter til templet, og alt folket kom til ham, og han satte sig og lærte dem.

²И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше.

³Da kom de skriftlærde og fariseerne med en kvinne som var grepet i hor, og de stilte henne frem for ham

³И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му:

⁴og sa til ham: Mester! denne kvinne er grepet på fersk gjerning i hor.

⁴Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство.

⁵I loven har Moses foreskrevet oss at slike kvinner skal stenes; hvad sier nu du?

⁵А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?

⁶Dette sa de for å friste ham, så de kunde få klagemål imot ham. Men Jesus bukket sig ned og skrev med fingeren på jorden.

⁶И това казаха да Го изпитват, за да имат за [какво] да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.

⁷Og da de blev ved å spørre, rettet han sig op og sa: Den av eder som er uten synd, han kaste den første sten på henne!

⁷Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен {Или: Невинен.} нека пръв хвърли камък на нея.

⁸Og han bukket sig atter ned og skrev på jorden.

⁸И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.

⁹Men da de hørte det, gikk de ut, den ene efter den annen, de eldste først; og Jesus blev alene tilbake med kvinnen som stod der.

⁹А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите [и следваха] до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред.

¹⁰Da rettet Jesus sig op og sa til henne: Kvinne! hvor er de? Har ingen fordømt dig?

¹⁰И когато се изправи, Исус й рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди?

¹¹Hun sa: Nei, Herre! ingen. Da sa Jesus: Heller ikke jeg fordømmer dig; gå bort, og synd ikke mere!

¹¹И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.

¹²Atter talte da Jesus til dem og sa: Jeg er verdens lys; den som følger mig, skal ikke vandre i mørket, men ha livsens lys.

¹²Тогава Исус пак им говори, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

¹³Fariseerne sa da til ham: Du vidner om dig selv; ditt vidnesbyrd er ikke sant.

¹³Затова фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелствуваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.

¹⁴Jesus svarte og sa til dem: Om jeg også vidner om mig selv, er mitt vidnesbyrd sant; for jeg vet hvorfra jeg er kommet, og hvor jeg går hen; men I vet ikke hvorfra jeg kommer, eller hvor jeg går hen.

¹⁴Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, [пак] свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам.

¹⁵I dømmer efter kjødet; jeg dømmer ingen.

¹⁵Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

¹⁶Men om jeg også dømmer, da er min dom rett; for jeg er ikke alene, men jeg og Faderen, som har sendt mig;

¹⁶И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз [съм], и Отец, Който Ме е изпратил.

¹⁷men også i eders lov står det skrevet at to menneskers vidnesbyrd er sant.

¹⁷И в закона, да, във вашия [закон] е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.

¹⁸Jeg er den som vidner om mig, og Faderen, som har utsendt mig, vidner om mig.

¹⁸Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.

¹⁹De sa da til ham: Hvor er din Fader? Jesus svarte: I kjenner hverken mig eller min Fader; kjente I mig, da kjente I også min Fader.

¹⁹Тогава Му казаха: Где е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отец Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми.

²⁰Disse ord talte han ved tempelkisten, mens han lærte i templet, og ingen grep ham; for hans time var ennu ikke kommet.

²⁰Тия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл.

²¹Han sa da atter til dem: Jeg går bort, og I skal lete efter mig, og I skal dø i eders synd; dit jeg går, kan I ikke komme.

²¹И пак им рече [Исус]: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

²²Jødene sa da: Han vil vel ikke drepe sig selv, siden han sier: Dit jeg går, kan I ikke komme?

²²Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

²³Og han sa til dem: I er nedenfra, jeg er ovenfra; I er av denne verden, jeg er ikke av denne verden.

²³И рече им: Вие сте от тия, [които] са долу; Аз съм от ония, [които] са [горе]. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

²⁴Derfor sa jeg til eder: I skal dø i eders synder; for tror I ikke at det er mig, da skal I dø i eders synder.

²⁴По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм [това, което казвам], в греховете си ще умрете.

²⁵De sa da til ham: Hvem er du? Jesus sa til dem: Nettop det jeg sier eder.

²⁵Те, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам.

²⁶Jeg har meget å si og å dømme om eder; men han som har sendt mig, er sanndru, og det jeg har hørt av ham, det taler jeg til verden.

²⁶Много нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.

²⁷De skjønte ikke at det var om Faderen han talte til dem.

²⁷Те не разбраха, че им говореше за Отца.

²⁸Jesus sa da: Når I får ophøiet Menneskesønnen, da skal I skjønne at det er mig, og at jeg intet gjør av mig selv, men taler dette således som min Fader har lært mig.

²⁸Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм [това което казвам], и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.

²⁹Og han som har sendt mig, er med mig; han har ikke latt mig alene, fordi jeg alltid gjør det som er ham til behag.

²⁹И Този, Който ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.

³⁰Da han talte dette, trodde mange på ham.

³⁰Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.

³¹Jesus sa da til de jøder som var kommet til tro på ham: Dersom I blir i mitt ord, da er I i sannhet mine disipler,

³¹Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;

³²og I skal kjenne sannheten, og sannheten skal frigjøre eder.

³²и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

³³De svarte ham: Vi er av Abrahams ætt og har aldri vært nogens træler; hvorledes kan da du si: I skal bli fri?

³³Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.

³⁴Jesus svarte dem: Sannelig, sannelig sier jeg eder: Hver den som gjør synd, er syndens træl.

³⁴Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.

³⁵Men trælen blir ikke i huset til evig tid; sønnen blir der til evig tid.

³⁵А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.

³⁶Får da Sønnen frigjort eder, da blir I virkelig fri.

³⁶Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

³⁷Jeg vet at I er av Abrahams ætt; men I står mig efter livet, fordi mitt ord ikke finner rum i eder.

³⁷Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас.

³⁸Jeg taler det jeg har sett hos min Fader; så gjør også I det I har hørt av eders far.

³⁸Аз говоря това, което съм видял у [Моя] Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.

³⁹De svarte ham: Vår far er Abraham! Jesus sier til dem: Var I Abrahams barn, da gjorde I Abrahams gjerninger;

³⁹Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.

⁴⁰men nu står I mig efter livet, et menneske som har sagt eder sannheten, som jeg har hørt av Gud; det gjorde ikke Abraham.

⁴⁰А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил.

⁴¹I gjør eders fars gjerninger. De sa til ham: Vi er ikke avlet i hor, vi har én far, Gud.

⁴¹Вие вършите делата на баща си. Те му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.

⁴²Jesus sa til dem: Var Gud eders far, da elsket I mig; for jeg er utgått fra Gud og kommer fra ham; for jeg er heller ikke kommet av mig selv, men han har utsendt mig.

⁴²Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.

⁴³Hvorfor skjønner I ikke min tale? Fordi I ikke tåler å høre mitt ord.

⁴³Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение.

⁴⁴I har djevelen til far, og I vil gjøre eders fars lyster; han var en manndraper fra begynnelsen og står ikke i sannheten; for sannhet er ikke i ham. Når han taler løgn, taler han av sitt eget, for han er en løgner og løgnens far.

⁴⁴Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на [лъжата] баща.

⁴⁵Men mig tror I ikke, fordi jeg sier eder sannheten.

⁴⁵А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате.

⁴⁶Hvem av eder kan overbevise mig om synd? Men sier jeg sannhet, hvorfor tror I mig da ikke?

⁴⁶Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?

⁴⁷Den som er av Gud, hører Guds ord; derfor hører I ikke, fordi I ikke er av Gud.

⁴⁷Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

⁴⁸Jødene svarte ham: Sier vi ikke med rette at du er en samaritan og er besatt?

⁴⁸Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?

⁴⁹Jesus svarte: Jeg er ikke besatt, men jeg ærer min Fader, og I vanærer mig.

⁴⁹Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите.

⁵⁰Men jeg søker ikke min ære; det er en som søker den og dømmer.

⁵⁰Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.

⁵¹Sannelig, sannelig sier jeg eder: Om nogen holder mitt ord, skal han aldri i evighet se døden.

⁵¹Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века.

⁵²Jødene sa til ham: Nu skjønner vi at du er besatt. Abraham er død, og profetene likeså, og du sier: Om nogen holder mitt ord, skal han aldri i evighet smake døden!

⁵²Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века.

⁵³Du er da vel ikke større enn vår far Abraham, som døde? og profetene døde; hvem gjør du dig selv til?

⁵³Нима Ти си по-голям от баща ни Авраама, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?

⁵⁴Jesus svarte: Ærer jeg mig selv, da er min ære intet; det er min Fader som ærer mig, han som I sier er eders Gud.

⁵⁴Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;

⁵⁵Og I kjenner ham ikke, men jeg kjenner ham; og om jeg sier at jeg ikke kjenner ham, da blir jeg en løgner som I. Men jeg kjenner ham og holder hans ord.

⁵⁵и [пак] не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз го познавам и пазя словото Му.

⁵⁶Abraham, eders far, frydet sig til å se min dag; og han så den og gledet sig.

⁵⁶Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.

⁵⁷Jødene sa da til ham: Du er ennu ikke femti år og har sett Abraham?

⁵⁷Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял?

⁵⁸Jesus sa til dem: Sannelig, sannelig sier jeg eder: Før Abraham blev til, er jeg.

⁵⁸Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.

⁵⁹Da tok de stener op for å kaste på ham; men Jesus skjulte sig og gikk ut av templet.

⁵⁹Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма, [минавайки през сред; и така си отиде].