¹Og derefter gikk Jesus omkring i Galilea; for han vilde ikke gå omkring i Judea, fordi jødene stod ham efter livet.

¹След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.

²Og jødenes høitid, løvsalenes fest, var nær.

²А наближаваше юдейският празник шатроразпъване.

³Hans brødre sa da til ham: Dra bort herfra og gå til Judea, forat også dine disipler kan få se de gjerninger som du gjør!

³Затова Неговите братя Му рекоха: Замини оттука и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш;

⁴for ingen gjør noget i lønndom og attrår dog selv å være almindelig kjent; gjør du sådanne ting, da åpenbar dig for verden!

⁴защото никой, [като] иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света.

⁵For heller ikke hans brødre trodde på ham.

⁵(Защото нито братята Му вярваха в Него).

⁶Jesus sier til dem: Min tid er ennu ikke kommet; men eders tid er alltid forhånden.

⁶А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово.

⁷Verden kan ikke hate eder; men mig hater den fordi jeg vidner om den at dens gjerninger er onde.

⁷Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.

⁸Dra I op til høitiden! jeg drar ikke op til denne høitid; for min tid er ennu ikke fullkommet.

⁸Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило.

⁹Da han hadde sagt dette til dem, blev han i Galilea.

⁹И като им рече това, остана си в Галилея.

¹⁰Men da hans brødre hadde draget op til høiden, da drog også han der op, dog ikke åpenbart, men som i lønndom.

¹⁰А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.

¹¹Jødene lette da efter ham på høitiden og sa: Hvor er han?

¹¹Юдеите, прочее, Го търсеха на празника, и казваха: Къде е Онзи?

¹²Og det blev mumlet meget om ham blandt folket; nogen sa: Han er en god mann, men andre sa: Nei, han fører folket vill.

¹²И имаше за Него много глъчка между народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава народа.

¹³Dog talte ingen fritt ut om ham, av frykt for jødene.

¹³Обаче никой не говореше положително за Него поради страха от юдеите.

¹⁴Men da det allerede var midt i høitiden, gikk Jesus op i templet og lærte.

¹⁴Но като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе в храма и почна да поучава.

¹⁵Jødene undret sig da og sa: Hvor har han sin lærdom fra, han som ikke er oplært?

¹⁵Затова юдеите се чудеха и казваха: Как знае Този книга, като не се е учил?

¹⁶Jesus svarte dem og sa: Min lære er ikke min, men hans som har sendt mig;

¹⁶Исус, прочее, в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.

¹⁷vil nogen gjøre hans vilje, han skal kjenne om læren er av Gud, eller om jeg taler av mig selv.

¹⁷Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.

¹⁸Den som taler av sig selv, søker sin egen ære; men den som søker hans ære som har sendt ham, han er sanndru, og det er ikke urettferdighet i ham.

¹⁸Който говори от себе си търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда.

¹⁹Har ikke Moses gitt eder loven? Og ingen av eder holder loven. Hvorfor står I mig efter livet?

¹⁹Не даде ли ви Моисей закона? но [пак] никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?

²⁰Folket svarte: Du er besatt; hvem står dig efter livet?

²⁰Народът отговори: Бяс имаш. Кой иска да Те убие?

²¹Jesus svarte og sa til dem: En gjerning gjorde jeg, og I undrer eder alle over den.

²¹Исус в отговор им рече: Едно дело извърших и всички се чудите [на Мене] поради него.

²²Moses har gitt eder omskjærelsen - ikke så at den er fra Moses, men fra fedrene - og I omskjærer et menneske på sabbaten;

²²Моисей ви даде обрязването, (не че е от Моисея, но от бащите); и в събота обрязвате човека.

²³når nu et menneske blir omskåret på sabbaten, forat Mose lov ikke skal brytes, harmes I da på mig fordi jeg har gjort et helt menneske friskt på sabbaten?

²³Ако се обрязва човек в събота, за да се не наруши Моисеевия закон, на Мене ли се гневите за гдето изцяло оздравих човек в събота.

²⁴Døm ikke efter synet, men døm en rettferdig dom!

²⁴Не съдете по изглед, но съдете справедливо.

²⁵Nogen av dem som hørte hjemme i Jerusalem, sa da: Er det ikke ham de står efter livet?

²⁵Тогава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този човекът, Когото искат да убият?

²⁶Og se, han taler fritt ut, og de sier ikke et ord til ham; skulde virkelig våre rådsherrer være blitt overtydet om at han er Messias?

²⁶Ето Той явно говори, и нищо не Му казват. Да не би първенците положително да знаят, че Този е Христос?

²⁷Men om denne mann vet vi hvor han er fra; men når Messias kommer, vet ingen hvor han er fra.

²⁷Обаче Този знаем от къде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е.

²⁸Mens nu Jesus lærte i templet, ropte han ut: Både kjenner I mig, og I vet hvor jeg er fra; og av mig selv er jeg dog ikke kommet; men det er i sannhet en som har sendt mig, han som I ikke kjenner.

²⁸Затова Исус, като поучаваше в храма, извика казвайки: И Мене познавате, и от къде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.

²⁹Jeg kjenner ham; for fra ham er jeg, og han har utsendt mig.

²⁹Аз Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил.

³⁰De søkte da å få grepet ham; men ingen la hånd på ham, for hans time var ennu ikke kommet.

³⁰И тъй, искаха да Го хванат; но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.

³¹Men av folket var det mange som trodde på ham, og de sa: Når Messias kommer, mon han da vil gjøre flere tegn enn denne har gjort?

³¹Обаче, мнозина от народа повярваха в Него, като казваха: Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тия, които Този е извършил?

³²Fariseerne hørte folket mumle dette om ham, og yppersteprestene og fariseerne sendte tjenere avsted for å gripe ham.

³²Фарисеите чуха, че тъй шушукал народът за Него; и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат.

³³Jesus sa da: Ennu en kort tid er jeg hos eder, så går jeg bort til ham som har sendt mig.

³³Исус, прочее, рече: Още малко време съм с вас, и [тогава] ще отида при Онзи, Който Ме е пратил.

³⁴I skal lete efter mig og ikke finne mig, og der hvor jeg er, kan I ikke komme.

³⁴Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз, вие не можете да дойдете.

³⁵Jødene sa da til hverandre: Hvor vil han gå bort, siden vi ikke skal finne ham? Mon han vil gå til dem som er spredt omkring blandt grekerne, og lære grekerne?

³⁵На това юдеите рекоха помежду си: Къде ще отиде Тоя та няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците?

³⁶Hvad er dette for et ord han sa: I skal lete efter mig og ikke finne mig, og der hvor jeg er, kan I ikke komme?

³⁶Какво [значи] тази дума, която рече: Ще Ме търсите, и няма да Ме намерите; и, гдето съм Аз вие не можете да дойдете?

³⁷Men på den siste, den store dag i høitiden stod Jesus og ropte ut: Om nogen tørster, han komme til mig og drikke!

³⁷А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.

³⁸Den som tror på mig, av hans liv skal det, som Skriften har sagt, rinne strømmer av levende vann.

³⁸Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.

³⁹Dette sa han om den Ånd som de skulde få som trodde på ham; for Ånden var ennu ikke kommet, fordi Jesus ennu ikke var herliggjort.

³⁹А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе [даден], понеже Исус още не бе се прославил.

⁴⁰Nogen av folket sa nu, da de hørte disse ord: Dette er i sannhet profeten.

⁴⁰За туй, [някои] от народа, които чуха тия думи казваха: Наистина Тоя е пророкът.

⁴¹Andre sa: Dette er Messias. Andre igjen sa: Messias kommer da vel ikke fra Galilea?

⁴¹Други казваха: Тоя е Христос. Някои пък казваха: Нима от Галилея ще дойде Христос?

⁴²Har ikke Skriften sag at Messias kommer av Davids ætt og fra Betlehem, den by hvor David var?

⁴²Не рече ли писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство, и от градеца Витлеем, гдето беше Давид?

⁴³Det blev da splid iblandt folket for hans skyld.

⁴³И така възникна раздор между народа за Него.

⁴⁴Og nogen av dem vilde gripe ham; men ingen la hånd på ham.

⁴⁴И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не тури ръце на Него.

⁴⁵Tjenerne kom da til yppersteprestene og fariseerne, og disse sa til dem: Hvorfor har I ikke ført ham hit?

⁴⁵Тогава служителите си дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им рекоха: Защо Го не доведохте?

⁴⁶Tjenerne svarte: Aldri har noget menneske talt således som denne mann.

⁴⁶Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така [както Тоя Човек].

⁴⁷Fariseerne svarte dem da: Har også I latt eder dåre?

⁴⁷А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?

⁴⁸Har vel nogen av rådsherrene trodd på ham, eller nogen av fariseerne?

⁴⁸Повярвал ли е в Него някой от първенците или от фарисеите?

⁴⁹Men denne hop som ikke kjenner loven, er forbannet.

⁴⁹Но това простолюдие, което не знае закона проклето е.

⁵⁰Nikodemus, han som før engang var kommet til ham, og som var en av dem, sier til dem:

⁵⁰Никодим, който беше един от тях, (същият, който бе ходил при Него нощем по-рано), им казва:

⁵¹Vår lov dømmer da vel ikke nogen uten at de først har hørt ham og fått vite hvad han har gjort?

⁵¹Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?

⁵²De svarte ham: Kanskje du også er fra Galilea? Ransak, så skal du se at ingen profet kommer fra Galilea!

⁵²Те в отговор му рекоха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига.

⁵³Og de gikk hver til sitt.

⁵³И всеки отиде у дома си.