¹Derefter drog Jesus bort til hin side av den Galileiske Sjø, Tiberias-sjøen;

¹След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; [и всякъде другаде в това евангелие.]}.

²og meget folk fulgte ham, fordi de så de tegn han gjorde på de syke.

²И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

³Men Jesus gikk op i fjellet, og han satte sig der med sine disipler.

³И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

⁴Og påsken, jødenes høitid, var nær.

⁴А наближаваше юдейският празник пасхата.

⁵Da nu Jesus løftet sine øine og så at meget folk kom til ham, sa han til Filip: Hvor skal vi kjøpe brød, så disse kan få mat?

⁵Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

⁶Men dette sa han for å prøve ham; for han visste selv hvad han vilde gjøre.

⁶(А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

⁷Filip svarte ham: Brød for to hundre penninger er ikke nok for dem så hver av dem kan få et lite stykke.

⁷Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

⁸En av hans disipler, Andreas, Simon Peters bror, sier til ham:

⁸Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

⁹Her er en liten gutt som har fem byggbrød og to småfisker; men hvad er det til så mange?

⁹Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

¹⁰Jesus sa: La folket sette sig ned! Det var meget gress på stedet, og mennene satte sig da ned, omkring fem tusen i tallet.

¹⁰Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

¹¹Da tok Jesus brødene og takket, og delte dem ut til dem som satt der, likeledes av småfiskene, så meget de vilde ha.

¹¹Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

¹²Men da de var blitt mette, sier han til sine disipler: Sank sammen stykkene som er blitt tilovers, forat ikke noget skal spilles!

¹²И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.

¹³Da sanket de sammen, og de fylte tolv kurver med stykker av de fem byggbrød, som var blitt tilovers efter dem som hadde ett.

¹³И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

¹⁴Da nu folket så det tegn han gjorde, sa de: Dette er i sannhet profeten som skal komme til verden.

¹⁴Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

¹⁵Da nu Jesus skjønte at de vilde komme og ta ham med makt for å gjøre ham til konge, gikk han fra dem og op i fjellet igjen, han selv alene.

¹⁵И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

¹⁶Men da det blev aften, gikk hans disipler ned til sjøen,

¹⁶А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

¹⁷og de gikk i en båt og fór over til hin side av sjøen, til Kapernaum. Og det var allerede blitt mørkt, og Jesus var enda ikke kommet til dem.

¹⁷и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

¹⁸Og sjøen gikk høit, for det blåste en sterk vind.

¹⁸и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

¹⁹Da de nu hadde rodd en fem og tyve eller tretti stadier, ser de Jesus gå på sjøen og komme nær til båten, og de blev redde.

¹⁹И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

²⁰Men han sa til dem: Det er mig, frykt ikke!

²⁰Но той им каза: Аз съм; не бойте се!

²¹Nu vilde de ta ham op i båten, og straks kom båten til landet som de fór til.

²¹Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

²²Den næste dag så folket som stod på hin side av sjøen, at det ikke var nogen annen båt der, og visste at det bare hadde vært én, og at Jesus ikke var gått i båten sammen med sine disipler, men at hans disipler hadde faret bort alene.

²²На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

²³Imens kom det andre båter fra Tiberias nær til det sted hvor de hadde fått mat efter Herrens takkebønn.

²³(обаче [други] ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

²⁴Da nu folket så at Jesus ikke var der, og heller ikke hans disipler, gikk de i båtene, og kom til Kapernaum og søkte efter Jesus.

²⁴и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.

²⁵Og da de fant ham på hin side av sjøen, sa de til ham: Rabbi! når er du kommet hit?

²⁵И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

²⁶Jesus svarte dem og sa: Sannelig, sannelig sier jeg eder: I søker mig, ikke fordi I så tegn, men fordi I åt av brødene og blev mette.

²⁶В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

²⁷Arbeid ikke for den mat som forgår, men for den mat som varer ved til evig liv, den som Menneskesønnen skal gi eder! for på ham har hans Fader, Gud, satt sitt innsegl.

²⁷Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

²⁸De sa da til ham: Hvad skal vi gjøre for å gjøre Guds gjerninger?

²⁸Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

²⁹Jesus svarte og sa til dem: Dette er Guds gjerning at I skal tro på den han har utsendt.

²⁹Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

³⁰De sa da til ham: Hvad tegn gjør da du, så vi kan se det og tro dig? hvad gjerning gjør du?

³⁰Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

³¹Våre fedre åt manna i ørkenen, som skrevet står: Han gav dem brød fra himmelen å ete.

³¹Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".

³²Jesus sa til dem: Sannelig, sannelig sier jeg eder: Moses har ikke gitt eder brødet fra himmelen, men min Fader gir eder det sanne brød fra himmelen;

³²На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

³³for Guds brød er det som kommer ned fra himmelen og gir verden liv.

³³Защото Божият хляб е [хлябът], който слиза от небето и дава живот на света.

³⁴De sa da til ham: Herre, gi oss alltid dette brød!

³⁴Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

³⁵Jesus sa til dem: Jeg er livsens brød; den som kommer til mig, skal ikke hungre, og den som tror på mig, skal aldri nogensinne tørste.

³⁵Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

³⁶Men jeg har sagt eder at I har sett mig og tror dog ikke.

³⁶Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

³⁷Alle de som Faderen gir mig, kommer til mig, og den som kommer til mig, vil jeg ingenlunde støte ut;

³⁷Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

³⁸for jeg er kommet ned fra himmelen, ikke for å gjøre min vilje, men for å gjøre hans vilje som har sendt mig,

³⁸защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

³⁹og dette er hans vilje som har sendt mig, at jeg ikke skal miste noget av alt det han har gitt mig, men opreise det på den ytterste dag.

³⁹И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

⁴⁰For dette er min Faders vilje at hver den som ser Sønnen og tror på ham, skal ha evig liv, og at jeg skal opreise ham på den ytterste dag.

⁴⁰Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

⁴¹Da knurret jødene over ham fordi han sa: Jeg er det brød som er kommet ned fra himmelen,

⁴¹Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

⁴²og de sa: Er ikke dette Jesus, Josefs sønn, hvis far og mor vi kjenner? Hvorledes kan han nu si: Jeg er kommet ned fra himmelen?

⁴²И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

⁴³Jesus svarte og sa til dem: Knurr ikke eder imellem!

⁴³Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

⁴⁴Ingen kan komme til mig uten at Faderen, som har sendt mig, drager ham, og jeg skal opreise ham på den ytterste dag.

⁴⁴Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

⁴⁵Det står skrevet i profetene: Og de skal alle være lært av Gud. Hver den som hører av Faderen og lærer, han kommer til mig.

⁴⁵Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

⁴⁶Ikke så at nogen har sett Faderen; bare han som er fra Gud, han har sett Faderen.

⁴⁶Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

⁴⁷Sannelig, sannelig sier jeg eder: Den som tror, har evig liv.

⁴⁷Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот.

⁴⁸Jeg er livsens brød.

⁴⁸Аз съм хлябът на живота.

⁴⁹Eders fedre åt manna i ørkenen og døde;

⁴⁹Бащите ви ядоха манната в пустинята и [все пак] измряха.

⁵⁰dette er det brød som kommer ned fra himmelen, forat en skal ete av det og ikke dø.

⁵⁰Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

⁵¹Jeg er det levende brød, som er kommet ned fra himmelen; om nogen eter av dette brød, skal han leve evindelig; og det brød jeg vil gi, er mitt kjød, som jeg vil gi for verdens liv.

⁵¹Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.

⁵²Jødene trettet da med hverandre og sa: Hvorledes kan han gi oss sitt kjød å ete?

⁵²Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

⁵³Jesus sa da til dem: Sannelig, sannelig sier jeg eder: Dersom I ikke eter Menneskesønnens kjød og drikker hans blod, har I ikke liv i eder.

⁵³Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

⁵⁴Den som eter mitt kjød og drikker mitt blod, har evig liv, og jeg skal opreise ham på den ytterste dag;

⁵⁴Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

⁵⁵for mitt kjød er i sannhet mat, og mitt blod er i sannhet drikke.

⁵⁵Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

⁵⁶Den som eter mitt kjød og drikker mitt blod, han blir i mig og jeg i ham.

⁵⁶Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

⁵⁷Likesom den levende Fader har utsendt mig, og jeg lever ved Faderen, således skal også den som eter mig, leve ved mig.

⁵⁷Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

⁵⁸Dette er det brød som er kommet ned fra himmelen; ikke således som fedrene åt og døde; den som eter dette brød, skal leve evindelig.

⁵⁸Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

⁵⁹Dette sa han mens han lærte i en synagoge i Kapernaum.

⁵⁹Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

⁶⁰Mange av hans disipler sa nu, da de hørte det: Dette er en hård tale; hvem kan høre den?

⁶⁰И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха [това], рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

⁶¹Men da Jesus visste med sig selv at hans disipler knurret over dette, sa han til dem: Volder dette eder anstøt?

⁶¹Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

⁶²Enn når I får se Menneskesønnen fare op dit hvor han var før?

⁶²Тогава, [какво ще кажете], ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

⁶³Det er Ånden som gjør levende, kjødet gagner intet; de ord som jeg har talt til eder, er ånd og er liv.

⁶³Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

⁶⁴Men det er nogen av eder som ikke tror. For Jesus visste fra først av hvem det var som ikke trodde, og hvem det var som skulde forråde ham.

⁶⁴Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

⁶⁵Og han sa: Det var derfor jeg sa eder at ingen kan komme til mig uten at det er gitt ham av Faderen.

⁶⁵И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

⁶⁶Derfor drog mange av hans disipler sig tilbake og gikk ikke lenger omkring med ham.

⁶⁶Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

⁶⁷Jesus sa da til de tolv: Vil også I gå bort?

⁶⁷За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

⁶⁸Simon Peter svarte ham: Herre! hvem skal vi gå til? Du har det evige livs ord,

⁶⁸Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,

⁶⁹og vi tror og vet at du er Guds hellige.

⁶⁹и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.

⁷⁰Jesus svarte dem: Har ikke jeg utvalgt eder tolv? Og én av eder er en djevel.

⁷⁰Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

⁷¹Men han talte om Judas, Simon Iskariots sønn; for det var han som skulde forråde ham, enda han var en av de tolv.

⁷¹А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.