¹Derefter var det en av jødenes høitider, og Jesus drog op til Jerusalem.

¹Подир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.

²Men det er ved Fåreporten i Jerusalem en dam som på hebraisk heter Betesda og har fem bueganger;

²А в Ерусалим, близо до овчата [порта], се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.

³i dem lå en mengde syke: blinde, halte, visne.

³В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.

⁴For en engel steg til visse tider ned i dammen og oprørte vannet. Den som da først steg ned efterat vannet var blitt oprørt, han blev helbredet, hvad sykdom han så led av.

⁴Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато болест и да беше болен].

⁵Nu var der en mann som hadde vært syk i åtte og tretti år;

⁵И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.

⁶da Jesus så ham ligge der, og visste at han allerede hadde vært syk i lang tid, sa han til ham: Vil du bli frisk?

⁶Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече [боледувал], каза му: Искаш ли да оздравееш?

⁷Den syke svarte ham: Herre! jeg har ingen til å kaste mig ned i dammen når vannet blir oprørt; og i det samme jeg kommer, stiger en annen ned før mig.

⁷Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.

⁸Jesus sier til ham: Stå op, ta din seng og gå!

⁸Исус му казва: Стани, дигни постелката си и ходи.

⁹Og straks blev mannen frisk og han tok sin seng og gikk. Men det var sabbat den dag.

⁹И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.

¹⁰Jødene sa da til ham som var blitt helbredet: Det er sabbat, og det er dig ikke tillatt å bære sengen.

¹⁰Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.

¹¹Han svarte dem: Han som gjorde mig frisk, han sa til mig: Ta din seng og gå!

¹¹Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?

¹²De spurte ham: Hvem er det menneske som sa til dig: Ta den og gå?

¹²Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?

¹³Men han som var blitt helbredet, visste ikke hvem det var; for Jesus hadde trukket sig tilbake, da det var meget folk på stedet.

¹³А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.

¹⁴Siden traff Jesus ham i templet og sa til ham: Se, du er blitt frisk; synd ikke mere, forat ikke noget verre skal vederfares dig!

¹⁴По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.

¹⁵Mannen gikk bort, og fortalte jødene at det var Jesus som hadde gjort ham frisk.

¹⁵Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.

¹⁶Og derfor forfulgte jødene Jesus, fordi han gjorde dette på en sabbat.

¹⁶И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.

¹⁷Men Jesus svarte dem: Min Fader arbeider inntil nu; også jeg arbeider.

¹⁷А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.

¹⁸Derfor stod da jødene ham enn mere efter livet, fordi han ikke bare brøt sabbaten, men også kalte Gud sin Fader og gjorde sig selv Gud lik.

¹⁸Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и [така] правеше Себе Си равен на Бога.

¹⁹Jesus svarte da og sa til dem: Sannelig, sannelig sier jeg eder: Sønnen kan ikke gjøre noget av sig selv, men bare det han ser Faderen gjør; for det han gjør, det gjør Sønnen likeså;

¹⁹Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.

²⁰for Faderen elsker Sønnen, og viser ham alt det han selv gjør; og han skal vise ham større gjerninger enn disse, forat I skal undre eder.

²⁰Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.

²¹For likesom Faderen opvekker de døde og gjør levende, således gjør også Sønnen levende hvem han vil.

²¹Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.

²²For Faderen dømmer heller ikke nogen, men har gitt Sønnen hele dommen,

²²Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички,

²³forat alle skal ære Sønnen, likesom de ærer Faderen. Den som ikke ærer Sønnen, ærer ikke Faderen, som har sendt ham.

²³за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.

²⁴Sannelig, sannelig sier jeg eder: Den som hører mitt ord og tror ham som har sendt mig, han har evig liv og kommer ikke til dom, men er gått over fra døden til livet.

²⁴Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

²⁵Sannelig, sannelig sier jeg eder: Den time kommer, og er nu, da de døde skal høre Guds Sønns røst, og de som hører, skal leve.

²⁵Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.

²⁶For likesom Faderen har liv i sig selv, således har han også gitt Sønnen å ha liv i sig selv,

²⁶Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;

²⁷og han har gitt ham makt til å holde dom, fordi han er en menneskesønn.

²⁷и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.

²⁸Undre eder ikke over dette! For den time kommer da alle de som er i gravene, skal høre hans røst,

²⁸Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,

²⁹og de skal gå ut, de som har gjort godt, til livets opstandelse, de som har gjort ondt, til dommens opstandelse.

²⁹и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

³⁰Jeg kan ikke gjøre noget av mig selv; som jeg hører, så dømmer jeg, og min dom er rettferdig; for jeg søker ikke min vilje, men hans vilje som har sendt mig.

³⁰Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.

³¹Vidner jeg om mig selv, da er mitt vidnesbyrd ikke sant;

³¹Ако свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.

³²det er en annen som vidner om mig, og jeg vet at det vidnesbyrd han vidner om mig, er sant.

³²Друг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене, е истинно.

³³I har sendt bud til Johannes, og han har vidnet for sannheten;

³³Вие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.

³⁴jeg tar ikke imot vidnesbyrd av et menneske, men jeg sier dette forat I skal bli frelst.

³⁴(Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това за да се спасите вие).

³⁵Han var det brennende og skinnende lys, men I vilde bare en tid fryde eder i hans lys.

³⁵Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.

³⁶Men jeg har det vidnesbyrd som er større enn det Johannes har vidnet; for de gjerninger som Faderen har gitt mig å fullbyrde, selve disse gjerninger som jeg gjør, de vidner om mig at Faderen har utsendt mig.

³⁶Но Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.

³⁷Og Faderen, som har sendt mig, han har vidnet om mig; hverken har I nogensinne hørt hans røst eller sett hans skikkelse,

³⁷И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.

³⁸og hans ord har I ikke blivende i eder; for den han har sendt, ham tror I ikke.

³⁸И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил.

³⁹I ransaker skriftene, fordi I tenker at i dem har I evig liv, og det er de som vidner om mig;

³⁹Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене,

⁴⁰og I vil ikke komme til mig for å få liv.

⁴⁰и [пак] не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

⁴¹Jeg tar ikke ære av mennesker;

⁴¹От човеци слава не приемам;

⁴²men jeg kjenner eder og vet at I ikke har kjærligheten til Gud i eder.

⁴²но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.

⁴³Jeg er kommet i min Faders navn, og I tar ikke imot mig; kommer en annen i sitt eget navn, ham tar I imot.

⁴³Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

⁴⁴Hvorledes kan I tro, I som tar ære av hverandre, og den ære som er av den eneste Gud, den søker I ikke?

⁴⁴Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.

⁴⁵I må ikke tenke at jeg vil anklage eder hos Faderen; det er en som anklager eder, Moses, han som I har satt eders håp til.

⁴⁵Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.

⁴⁶For hadde I trodd Moses, da hadde I trodd mig; for det er om mig han har skrevet;

⁴⁶Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа.

⁴⁷men tror I ikke hans skrifter, hvorledes kan I da tro mine ord?

⁴⁷Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?