¹Da nu Herren fikk vite at fariseerne hadde hørt at Jesus vant flere disipler og døpte flere enn Johannes

¹Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

²- dog var det ikke Jesus selv som døpte, men hans disipler -

²(не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

³da forlot han Judea og drog atter bort til Galilea.

³напусна Юдея и отиде пак в Галилея.

⁴Han måtte da reise gjennem Samaria.

⁴И трябваше да мине през Самария.

⁵Så kom han til en by i Samaria, som heter Sykar, nær ved det stykke land som Jakob gav sin sønn Josef;

⁵И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

⁶og der var Jakobs brønn. Jesus, som var trett av reisen, satt nu der ved brønnen; det var omkring den sjette time.

⁶Там беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

⁷En kvinne fra Samaria kommer for å dra op vann. Jesus sier til henne: Gi mig å drikke!

⁷Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.

⁸Hans disipler var gått bort til byen for å kjøpe mat.

⁸(Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

⁹Den samaritanske kvinne sier da til ham: Hvorledes kan du som er jøde, be mig, en samaritansk kvinne, om å få drikke? - for jøder har ikke samkvem med samaritaner.

⁹Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

¹⁰Jesus svarte og sa til henne: Kjente du Guds gave, og visste du hvem det er som sier til dig: Gi mig å drikke! da hadde du bedt ham, og han hadde gitt dig levende vann.

¹⁰Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.} вода?

¹¹Kvinnen sier til ham: Herre! du har jo ikke noget å dra op vann med, og brønnen er dyp; hvor har du da det levende vann fra?

¹¹Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

¹²Du er da vel ikke større enn vår far Jakob, som gav oss brønnen og selv drakk av den, han og hans sønner og hans fe?

¹²Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

¹³Jesus svarte og sa til henne: Enhver som drikker av dette vann, skal tørste igjen;

¹³Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

¹⁴men den som drikker av det vann jeg vil gi ham, skal aldri i evighet tørste, men det vann jeg vil gi ham, blir i ham en kilde med vann som veller frem til evig liv.

¹⁴а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

¹⁵Kvinnen sier til ham: Herre! gi mig dette vann, så jeg kan slippe å tørste og å gå hit for å dra op vann!

¹⁵Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

¹⁶Han sier til henne: Gå avsted, kall på din mann, og kom så hit!

¹⁶Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

¹⁷Kvinnen svarte: Jeg har ingen mann. Jesus sa til henne: Med rette sa du: Jeg har ingen mann;

¹⁷В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;

¹⁸for du har hatt fem menn, og den du nu har, er ikke din mann. Der talte du sant.

¹⁸защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

¹⁹Kvinnen sier til ham: Herre! jeg ser at du er en profet.

¹⁹Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

²⁰Våre fedre tilbad på dette fjell, og I sier at i Jerusalem er det sted hvor en skal tilbede.

²⁰Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.

²¹Jesus sier til henne: Tro mig, kvinne! den time kommer da I hverken skal tilbede Faderen på dette fjell eller i Jerusalem.

²¹Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито [само] в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

²²I tilbeder det I ikke kjenner, vi tilbeder det vi kjenner; for frelsen kommer fra jødene;

²²Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

²³men den time kommer, og er nu, da de sanne tilbedere skal tilbede Faderen i ånd og sannhet; for det er sådanne tilbedere Faderen vil ha.

²³Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

²⁴Gud er ånd, og de som tilbeder ham, bør tilbede i ånd og sannhet.

²⁴Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

²⁵Kvinnen sier til ham: Jeg vet at Messias kommer, det er utlagt: Kristus; når han kommer, skal han forkynne oss alt.

²⁵Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.

²⁶Jesus sier til henne: Det er mig, jeg som taler med dig!

²⁶Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм [Месия].

²⁷Og i det samme kom hans disipler, og de undret sig over at han talte med en kvinne; dog sa ingen: Hvad vil du henne, eller: hvorfor taler du med henne?

²⁷В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

²⁸Kvinnen lot da sin vannkrukke stå og gikk bort til byen og sa til folket der:

²⁸Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

²⁹Kom og se en mann som har sagt mig alt jeg har gjort! Han skulde vel ikke være Messias?

²⁹Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

³⁰De gikk ut av byen og var på veien til ham.

³⁰Те излязоха от града и отиваха към Него.

³¹Imens bad disiplene ham og sa: Rabbi, et!

³¹Между това учениците молеха [Исуса], казвайки: Учителю, яж.

³²Men han sa til dem: Jeg har mat å ete som I ikke vet om.

³²А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

³³Disiplene sa da til hverandre: Skulde nogen ha båret mat til ham?

³³Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл [нещо] за ядене?

³⁴Jesus sier til dem: Min mat er å gjøre hans vilje som har sendt mig, og å fullføre hans gjerning.

³⁴Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

³⁵Sier ikke I at det ennu er fire måneder, så kommer høsten? Se, jeg sier eder: Løft eders øine og se markene, de er alt hvite til høsten!

³⁵Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

³⁶Den som høster, får lønn og samler frukt til evig liv, forat både den som sår og den som høster, kan glede sig sammen;

³⁶Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.

³⁷for her er det et sant ord at en sår og en annen høster.

³⁷Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

³⁸Jeg har utsendt eder for å høste det som ikke I har arbeidet med; andre har arbeidet, og I er kommet inn i deres arbeid.

³⁸Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в[ наследството на] техния труд.

³⁹Men mange av samaritanene fra den by trodde på ham for kvinnens ords skyld, da hun vidnet: Han har sagt mig alt jeg har gjort.

³⁹И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

⁴⁰Da nu samaritanene kom til ham, bad de ham bli hos dem; og han blev der to dager.

⁴⁰И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

⁴¹Og mange flere trodde for hans ords skyld,

⁴¹И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

⁴²og de sa til kvinnen: Nu tror vi ikke lenger for din tales skyld; for vi har selv hørt, og vi vet nu at han sannelig er verdens frelser.

⁴²и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света.

⁴³Efter de to dager drog han derfra til Galilea;

⁴³След два дни Той излезе от там и [отиде] в Галилея.

⁴⁴for Jesus vidnet selv at en profet blir ikke aktet på sitt eget hjemsted.

⁴⁴Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.

⁴⁵Da han nu kom til Galilea, tok galileerne imot ham, fordi de hadde sett alt det han hadde gjort i Jerusalem på høitiden; for også de var kommet til høitiden.

⁴⁵И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

⁴⁶Han kom da atter til Kana i Galilea, der hvor han hadde gjort vann til vin. Og det var en kongens mann i Kapernaum, som hadde en syk sønn;

⁴⁶Прочее, [Исус] пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.

⁴⁷da han fikk høre at Jesus var kommet fra Judea til Galilea, drog han til ham og bad at han vilde komme ned og helbrede hans sønn; for han var nær ved å dø.

⁴⁷Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и [Го] помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

⁴⁸Jesus sa da til ham: Uten at I ser tegn og under, tror I ikke.

⁴⁸Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.

⁴⁹Kongens mann sier til ham: Herre! kom ned før mitt barn dør!

⁴⁹Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.

⁵⁰Jesus sier til ham: Gå hjem, din sønn lever! Mannen trodde det ord Jesus sa til ham, og gikk.

⁵⁰Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.

⁵¹Da han nu alt var på hjemveien, møtte hans tjenere ham og fortalte at hans barn levde.

⁵¹И когато той вече слизаше [към дома си], слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.

⁵²Han spurte dem da om den time da det var blitt bedre med ham; de sa til ham: Igår ved den syvende time forlot feberen ham.

⁵²А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

⁵³Faren skjønte da at det var den time da Jesus sa til ham: Din sønn lever; og han trodde selv, og hele hans hus.

⁵³И така бащата разбра, че [това е станало] в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.

⁵⁴Dette var det annet tegn som Jesus gjorde da han var kommet fra Judea til Galilea.

⁵⁴Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.