¹Da Jesus hadde talt dette, gikk han ut med sine disipler over bekken Kedron; der var en have, og i den gikk han selv og hans disipler inn.

¹Като изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му.

²Men Judas, som forrådte ham, kjente også stedet; for Jesus samledes ofte der med sine disipler.

²А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си.

³Judas hadde nu fått med sig vakten og tjenere fra yppersteprestene og fariseerne, og kom dit med fakler og lamper og våben.

³И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.

⁴Da nu Jesus visste om alt som skulde komme over ham, gikk han frem og sa til dem: Hvem leter I efter?

⁴А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?

⁵De svarte ham: Efter Jesus fra Nasaret. Jesus sier til dem: Det er mig. Men også Judas, som forrådte ham, stod der med dem.

⁵Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.

⁶Da han nu sa til dem: Det er mig, vek de tilbake og falt til jorden.

⁶И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

⁷Han spurte dem da atter: Hvem leter I efter? De sa: Efter Jesus fra Nasaret.

⁷Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.

⁸Jesus svarte: Jeg sa eder jo at det er mig. Er det da mig I leter efter, så la disse gå!

⁸Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат;

⁹- forat det ord skulde opfylles som han hadde sagt: Jeg mistet ikke en av dem som du har gitt mig.

⁹(за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).

¹⁰Simon Peter hadde et sverd, og han drog det ut og slo til yppersteprestens tjener og hugg det høire øre av ham. Tjeneren hette Malkus.

¹⁰А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.

¹¹Jesus sa da til Peter: Stikk sverdet i skjeden! Skal jeg ikke drikke den kalk min Fader har gitt mig?

¹¹Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?

¹²Vakten og den øverste krigshøvedsmann og jødenes tjenere grep da Jesus og bandt ham,

¹²И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха.

¹³og de førte ham først til Annas, for han var svigerfar til Kaifas, som var yppersteprest det år.

¹³И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година.

¹⁴Men det var Kaifas som hadde gitt jødene det råd at det var gagnlig at ett menneske døde for folket.

¹⁴А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.

¹⁵Men Simon Peter og en annen disippel fulgte Jesus, og denne disippel var kjent med ypperstepresten, og gikk inn med Jesus i yppersteprestens gård;

¹⁵И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника.

¹⁶men Peter stod utenfor ved døren. Den andre disippel, han som var kjent med ypperstepresten, gikk da ut og talte til dørvoktersken og fikk Peter inn.

¹⁶А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.

¹⁷Piken som voktet døren, sa da til Peter: Er ikke du også en av dette menneskes disipler? Han sa: Nei, jeg er ikke.

¹⁷И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм.

¹⁸Men tjenerne og drengene hadde gjort op en kull-ild, fordi det var koldt, og de stod og varmet sig; men også Peter stod der med dem og varmet sig.

¹⁸А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.

¹⁹Ypperstepresten spurte da Jesus om hans disipler og om hans lære.

¹⁹А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.

²⁰Jesus svarte ham: Jeg har talt fritt ut for alle og enhver; jeg har alltid lært i synagoger og i templet, der hvor alle jøder kommer sammen, og i lønndom har jeg intet talt.

²⁰Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.

²¹Hvorfor spør du mig? Spør dem som har hørt mig, om hvad jeg har talt til dem! se, de vet hvad jeg har sagt.

²¹Защо питаш Мене? питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал.

²²Men da han sa dette, gav en av tjenerne som stod der, Jesus et slag i ansiktet og sa: Svarer du ypperstepresten slik?

²²Когато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника?

²³Jesus svarte ham: Har jeg talt ille, da bevis at det er ondt! men har jeg talt rett, hvorfor slår du mig da?

²³Исус му отговори: Ако съм продумал [нещо] зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш?

²⁴Annas sendte ham da bundet til ypperstepresten Kaifas.

²⁴Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.

²⁵Men Simon Peter stod og varmet sig. Da sa de til ham: Du skulde vel ikke være en av hans disipler du også? Han nektet og sa: Nei, jeg er ikke.

²⁵А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм.

²⁶En av yppersteprestens tjenere, en frende av den som Peter hadde hugget øret av, sier: Så ikke jeg dig sammen med ham i haven?

²⁶Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: Нали те видях аз в градината с Него?

²⁷Atter nektet Peter, og straks gol hanen.

²⁷И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел.

²⁸De førte da Jesus fra Kaifas til borgen. Det var tidlig på morgenen, og de gikk ikke selv inn i borgen, forat de ikke skulde bli urene, men kunde ete påske.

²⁸Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

²⁹Pilatus gikk da ut til dem og sa: Hvad klagemål fører I mot denne mann?

²⁹Затова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек?

³⁰De svarte ham: Var dette ikke en ugjerningsmann, da hadde vi ikke overgitt ham til dig.

³⁰В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе.

³¹Pilatus sa da til dem: Ta I og døm ham efter eders lov! Jødene sa da til ham: Vi har ikke rett til å avlive nogen

³¹А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого,

³²- forat det Jesu ord skulde opfylles som han sa for å gi til kjenne hvad slags død han skulde dø.

³²(за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).

³³Pilatus gikk da inn i borgen igjen og kalte Jesus for sig og sa til ham: Er du jødenes konge?

³³И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски Цар ли си?

³⁴Jesus svarte: Sier du dette av dig selv, eller har andre sagt dig det om mig?

³⁴Исус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?

³⁵Pilatus svarte: Er jeg en jøde? Ditt folk og yppersteprestene har overgitt dig til mig; hvad er det du har gjort?

³⁵Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил?

³⁶Jesus svarte: Mitt rike er ikke av denne verden; var mitt rike av denne verden, da hadde mine tjenere stridt for at jeg ikke skulde bli overgitt til jødene; men nu er mitt rike ikke av denne verden.

³⁶Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.

³⁷Pilatus sa da til ham: Så er du dog konge? Jesus svarte: Du sier det; jeg er konge. Jeg er dertil født og dertil kommet til verden at jeg skal vidne for sannheten. Hver den som er av sannheten, hører min røst.

³⁷Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти [право] казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

³⁸Pilatus sier til ham: Hvad er sannhet? Og da han hadde sagt dette, gikk han igjen ut til jødene og sa til dem: Jeg finner ingen skyld hos ham.

³⁸Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него.

³⁹Men I har jo den skikk at jeg skal gi eder en fri i påsken; vil I da at jeg skal gi eder jødenes konge fri?

³⁹А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар?

⁴⁰De ropte da atter alle sammen og sa: Ikke ham, men Barabbas! Men Barabbas var en røver.

⁴⁰Тогава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава. А Варава беше разбойник.