¹Men på den første dag i uken kom Maria Magdalena tidlig til graven, mens det ennu var mørkt, og hun så at stenen var tatt bort fra graven.

¹В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.

²Hun løp da avsted, og kom til Simon Peter og til den andre disippel, han som Jesus elsket, og sa til dem: De har tatt Herren ut av graven, og vi vet ikke hvor de har lagt ham.

²Затова се затича и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба, и не знаем где са Го положили.

³Peter og den andre disippel gikk da avsted og kom til graven.

³И тъй, Петър и другият ученик излязоха и отиваха на гроба;

⁴Men de to løp sammen, og den andre disippel løp i forveien, hurtigere enn Peter, og kom først til graven,

⁴и двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба.

⁵og da han bøide sig ned, så han linklærne ligge der; men han gikk ikke inn.

⁵И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.

⁶Simon Peter kom da bakefter ham, og han gikk inn i graven, og så at linklærne lå der,

⁶След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени,

⁷og at svededuken som hadde vært på hans hode, ikke lå sammen med linklærne, men var lagt sammen på et sted for sig selv.

⁷и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.

⁸Da gikk også den andre disippel inn, han som var kommet først til graven, og han så og trodde;

⁸Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва.

⁹for de forstod ennu ikke Skriften, at han skulde opstå fra de døde.

⁹Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.

¹⁰Disiplene gikk da hjem igjen.

¹⁰И тъй, учениците се върнаха пак у тях си.

¹¹Men Maria stod utenfor ved graven og gråt. Som hun nu gråt, bøide hun sig og så inn i graven,

¹¹А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, като плачеше надникна в гроба,

¹²og hun fikk se to engler sitte i hvite klær, en ved hodet og en ved føttene, der hvor Jesu legeme hadde ligget.

¹²и вижда два ангела в [бели] дрехи седнали там гдето бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете.

¹³Og de sier til henne: Kvinne, hvorfor gråter du? Hun sier til dem: De har tatt min herre bort, og jeg vet ikke hvor de har lagt ham!

¹³И те й казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото дигнали Господа мой, и не знам где са Го положили.

¹⁴Da hun hadde sagt dette, vendte hun sig om og så Jesus stå der; og hun visste ikke at det var Jesus.

¹⁴Като рече това, тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус.

¹⁵Jesus sier til henne: Kvinne, hvorfor gråter du? Hvem leter du efter? Hun trodde at det var urtegårdsmannen, og sa til ham: Herre! dersom du har båret ham bort, da si mig hvor du har lagt ham, så vil jeg ta ham!

¹⁵Казва й Исус: Жено, защо плачеш? кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми где си Го положил, и аз ще Го дигна.

¹⁶Jesus sier til henne: Maria! Da vender hun sig om og sier til ham på hebraisk: Rabbuni! det er mester.

¹⁶Казва й Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю!

¹⁷Jesus sier til henne: Rør ikke ved mig! for jeg er ennu ikke faret op til Faderen; men gå til mine brødre og si til dem: Jeg farer op til min Fader og eders Fader, og til min Gud og eders Gud!

¹⁷Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.

¹⁸Maria Magdalena kommer og forteller disiplene: Jeg har sett Herren, og at han hadde sagt dette til henne.

¹⁸Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той й казал това.

¹⁹Da det nu var aften den dag, den første dag i uken, og dørene var lukket der hvor disiplene var, av frykt for jødene, kom Jesus og stod midt iblandt dem og sa til dem: Fred være med eder!

¹⁹А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на [стаята], гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!

²⁰Og da han hadde sagt dette, viste han dem sine hender og sin side. Da blev disiplene glade, da de så Herren.

²⁰И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа.

²¹Han sa da atter til dem: Fred være med eder! Likesom Faderen har utsendt mig, sender også jeg eder.

²¹И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.

²²Og da han hadde sagt dette, åndet han på dem og sa til dem: Ta imot den Hellige Ånd!

²²И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.

²³Dersom I forlater nogen deres synder, da er de dem forlatt; dersom I fastholder dem for nogen, da er de fastholdt.

²³На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.

²⁴Men en av de tolv, Tomas, det er tvilling, var ikke sammen med dem dengang Jesus kom.

²⁴А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус.

²⁵De andre disipler sa da til ham: Vi har sett Herren. Men han sa til dem: Uten at jeg får se naglegapet i hans hender og stikke min finger i naglegapet og stikke min hånd i hans side, vil jeg ingenlunde tro.

²⁵Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.

²⁶Og åtte dager derefter var hans disipler atter inne, og Tomas med dem. Jesus kom mens dørene var lukket, og stod midt iblandt dem og sa: Fred være med eder!

²⁶И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам!

²⁷Derefter sier han til Tomas: Rekk din finger hit, og se mine hender, og rekk din hånd hit og stikk den i min side, og vær ikke vantro, men troende!

²⁷Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.

²⁸Tomas svarte og sa til ham: Min Herre og min Gud!

²⁸Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!

²⁹Jesus sier til ham: Fordi du har sett mig, tror du; salige er de som ikke ser og dog tror.

²⁹Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.

³⁰Også mange andre tegn gjorde Jesus for sine disiplers øine, tegn som ikke er skrevet i denne bok;

³⁰А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга.

³¹men disse er skrevet forat I skal tro at Jesus er Messias, Guds Sønn, og forat I ved troen skal ha liv i hans navn.

³¹А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.