¹I skal ikke gjøre eder avguder og ikke reise op utskårne billeder eller støtter og ikke sette stener med billeder i eders land for å tilbede ved dem; for jeg er Herren eders Gud.

¹Да не си правите идоли или кумири, нито да си издигате стълбове, нито да поставяте в земята си камък с изображения, за да му се кланяте: защото Аз съм Господ вашият Бог.

²Mine sabbater skal I holde, og for min helligdom skal I ha ærefrykt; jeg er Herren.

²Съботите Ми да пазите и светилището Ми да почитате. Аз съм Господ.

³Dersom I vandrer i mine lover og tar vare på mine bud og holder dem,

³Ако ходите по повеленията Ми, и пазите заповедите Ми и ги вършите,

⁴da vil jeg gi eder regn i rette tid, og jorden skal gi sin grøde, og markens trær skal gi sin frukt.

⁴тогава ще ви дам дъждовете на времето им, и земята ще даде плодовете си, и полските дървета ще дадат плода си.

⁵Og tresketiden skal vare hos eder like til vinhøsten, og vinhøsten skal vare inntil kornet såes, og I skal ete eder mette av brødet som I har avlet, og bo trygt i eders land.

⁵Вършитбата ви ще трае до гроздобер и гроздоберът ще трае до сеитба; и ще ядете хляба си до насита и ще живеете безопасно в земята си.

⁶Og jeg vil gi fred i landet, og I skal hvile i ro, og ingen skal forferde eder; jeg vil rydde ut de ville dyr av landet, og sverd skal ikke fare gjennem eders land.

⁶Ще дам мир на земята и ще си лягате, и никой няма да ви плаши; и ще изтребя лошите зверове от земята, и нож няма да замине през земята ви.

⁷Og I skal forfølge eders fiender, og de skal falle for eders sverd.

⁷Ще гоните неприятелите си, и те ще падат пред вас от нож.

⁸Fem av eder skal forfølge hundre, og hundre av eder skal forfølge ti tusen, og eders fiender skal falle for eders sverd.

⁸Петима от вас ще гонят стотина, а стотина от вас ще гонят десет хиляди; и неприятелите ви ще падат пред вас от нож.

⁹Og jeg vil vende mig til eder og gjøre eder fruktbare og tallrike, - og jeg vil holde min pakt med eder.

⁹Аз ще погледна благоприятно към вас, ще ви направя да нарастете, ще ви размножа и ще утвърдя завета Си с вас.

¹⁰Og I skal ha gammel grøde å ete inntil I må føre den bort for den nye grødes skyld.

¹⁰Ще ядете стари жита, да! ще извадите старите за [да наместите] новите.

¹¹Og jeg vil sette min bolig midt iblandt eder, og jeg skal aldri forkaste eder.

¹¹Още ще поставя скинията Си между вас; и душата Ми [не] {В изданието от 1940 г. "не" липсва.} ще се погнуси от вас.

¹²Og jeg vil vandre midt iblandt eder, og jeg vil være eders Gud, og I skal være mitt folk.

¹²Ще ходя между вас и ще съм вашият Бог, и вие ще бъдете Мои люде.

¹³Jeg er Herren eders Gud, som førte eder ut av Egyptens land, forat I ikke mere skulde være deres træler, og jeg brøt sønder eders åks stenger og lot eder gå opreist.

¹³Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из земята на египтяните, за да не им робувате; и строших жеглата на ярема ви и ви направих да ходите изправени.

¹⁴Men dersom I ikke lyder mig og ikke holder alle disse bud,

¹⁴Но ако не Ме послушате и не извършите всички тия заповеди,

¹⁵dersom I forakter mine forskrifter, og dersom I forkaster mine lover, så I ikke holder alle mine bud, men bryter min pakt,

¹⁵и ако отхвърлите повеленията Ми, и ако душата ви се погнуси от съдбите Ми, та да не вършите всичките Ми заповеди, и нарушите завета Ми,

¹⁶da vil også jeg gjøre således mot eder: Jeg vil hjemsøke eder med redsler, med tærende sott og brennende feber, så eders øine slukner og sjelen vansmekter; til ingen nytte skal I så eders sæd, eders fiender skal ete den op.

¹⁶тогава ето какво Аз ще ви направя: ще изпратя върху вас ужас, охтика и треска, които ще развалят очите [ви] и ще стопят душата [ви;] и ще сеете семето си напразно, защото неприятелите ви ще го ядат.

¹⁷Og jeg vil sette mitt åsyn mot eder, og eders fiender skal slå eder, og de som hater eder, skal herske over eder, og I skal flykte skjønt ingen forfølger eder.

¹⁷Ще насоча лицето Си против вас, и ще бъдете избити пред неприятелите си; ония, които ви мразят, ще владеят над вас, и ще бягате, когато никой не ви гони.

¹⁸Og dersom I enda ikke lyder mig, da vil jeg tukte eder syvfold mere for eders synder.

¹⁸И ако при всичко това не Ме послушате, тогава ще ви накажа седмократно повече за греховете ви.

¹⁹Jeg vil bryte eders styrkes overmot, og jeg vil gjøre eders himmel som jern og eders jord som kobber.

¹⁹Ще строша гордата ви сила и ще направя небето ви като желязо и земята ви като мед.

²⁰Til ingen nytte skal I fortære eders kraft, og eders land skal ikke gi sin grøde, og trærne i landet skal ikke gi sin frukt.

²⁰Силата ви ще се иждивява напразно, защото земята ви няма да дава плодовете си и дърветата на земята ви няма да дават плода си.

²¹Og dersom I enda står mig imot og ikke vil lyde mig, da vil jeg slå eder syvfold mere, som eders synder fortjener.

²¹И ако ходите противно на Мене и не склоните да Ме слушате, ще наложа върху вас седмократно повече язви според греховете ви.

²²Jeg vil sende ville dyr imot eder, og de skal røve eders barn fra eder og ødelegge eders fe og forminske eders tall, og eders veier skal bli øde.

²²Ще изпратя между вас диви зверове, които ще ви лишат от чадата ви, ще изтребят добитъка ви и ще ви направят да намалявате, та пътищата ви ще запустеят.

²³Og dersom I enda ikke lar eder tukte av mig, men står mig imot,

²³И ако от това не се поправите [и не се обърнете] към Мене, но ходите противно на Мене,

²⁴da vil også jeg stå eder imot og slå eder syvfold mere for eders synder.

²⁴тогава ще ходя и Аз противно на вас и ще ви поразя, да! Аз, седмократно поради греховете ви.

²⁵Jeg vil føre over eder et sverd som hevner pakten*, og samler I eder i eders byer, da vil jeg sende pest inn iblandt eder, og I skal gis i fiendens hånd. / {* d.e. pakten som I brøt.}

²⁵И ще докарам на вас нож, който ще извърши отмъщение за завета; и когато се съберете в градовете си, ще изпратя между вас мор; и ще бъдете предадени в ръката на неприятеля.

²⁶Når jeg bryter sønder brødets stav for eder, da skal ti kvinner bake eders brød i én ovn og gi eder brødet igjen efter vekt, og I skal ete og ikke bli mette.

²⁶И когато ви строша подпорката от хляба, десет жени ще пекат хляба ви в една пещ и ще ви върнат хляба с теглилка; и ще ядете, но няма да се насищате.

²⁷Og dersom I enda ikke lyder mig, men står mig imot,

²⁷Но ако и след това не Ме послушате, а ходите противно на Мене,

²⁸da vil også jeg stå eder imot i vrede og tukte eder syvfold mere for eders synder.

²⁸то и Аз ще ходя противно на вас с ярост и ще ви накажа, да! Аз, седмократно за греховете ви.

²⁹I skal ete eders sønners kjøtt og ete eders døtres kjøtt.

²⁹Ще ядете месата на синовете си и месата на дъщерите си ще ядете.

³⁰Og jeg vil ødelegge eders offerhauger og utrydde eders solstøtter og kaste eders døde kropper ovenpå de døde kropper av eders vederstyggelige avguder, og min sjel skal vemmes ved eder.

³⁰И ще разоря оброчищата ви, ще съборя кумирите ви, и труповете ви ще хвърля върху труповете на презрителните {Еврейски: къща за търкаляне.} ви идоли; и душата Ми ще се погнуси от вас.

³¹Og jeg vil gjøre eders byer til en ørken og legge eders helligdommer øde, og jeg vil ikke nyte vellukten av eders offer.

³¹Ще обърна градовете ви на пустиня, и ще запустя светилищата ви, и не ще да помириша дъха на благоуханните ви [приноси].

³²Og jeg vil legge landet øde, så eders fiender som bor der, skal forferdes over det.

³²Ще запустя и земята ви, тъй щото ще се смаят за това неприятелите ви, които живеят в нея.

³³Men eder vil jeg sprede blandt hedningene, og med draget sverd vil jeg forfølge eder; eders land skal bli øde og eders byer en ørken.

³³А вас ще разпръсна между народите и ще изтръгна нож след вас; и земята ви ще бъде пуста и градовете ви пустиня.

³⁴Da skal landet gjøre fyldest for sine sabbatsår hele den tid det ligger øde, mens I er i eders fienders land; da skal landet hvile og gjøre fyldest for sine sabbatsår.

³⁴Тогава земята ще се радва на съботите си през всичкото време докато е пуста, и докато вие сте в земята на неприятелите си; тогава ще се успокои земята и ще се радва на съботите си.

³⁵Hele den tid det ligger øde, skal det ha hvile, den hvile som det ikke fikk i eders sabbatsår, da I bodde der.

³⁵През всичкото време, когато е запустяла, ще си почива, защото не си е почивала в [дължимите] от вас съботи, когато вие живеехте в нея.

³⁶Og de som blir igjen av eder, dem vil jeg gi et motløst hjerte i sine fienders land, så lyden av et henværet blad vil jage dem, og de skal flykte som en flykter for sverd, og falle skjønt ingen forfølger dem.

³⁶И на останалите от вас ще вложа страх в сърцето им в земите на неприятелите им; шум от поклатен лист ще ги погне, и ще бягат, като бягащи от нож; и ще падат, когато никой не ги гони.

³⁷Og de skal falle, den ene over den andre, som for sverd skjønt ingen forfølger dem; og I skal ikke holde stand mot eders fiender.

³⁷Ще падат един върху друг, като че ли пред нож, когато никой не [ги] гони; и ще бъдете безсилни да устоите пред неприятелите си.

³⁸Og I skal gå til grunne blandt hedningene, og eders fienders land skal fortære eder.

³⁸Ще погинете между народите; и земята на неприятелите ви ще ви пояде.

³⁹Og de som blir igjen av eder, skal visne bort i eders fienders land for sin misgjernings skyld; også for sine fedres misgjerninger, som hviler på dem, skal de visne bort.

³⁹Останалите от вас ще се стопят за беззаконията си в земите на неприятелите си; а още за беззаконията на бащите си ще се стопят заедно с тях.

⁴⁰Da skal de bekjenne sin misgjerning og sine fedres misgjerning, som de gjorde i sin troløshet mot mig, og bekjenne at de stod mig imot

⁴⁰Но ако изповядат беззаконието си и беззаконието на бащите си в престъплението, което са извършили против Мене, и още, че са ходили противно на Мене,

⁴¹- derfor stod også jeg dem imot og førte dem inn i deres fienders land - ja, da skal deres uomskårne hjerte ydmyke sig, og de skal bøte for sin misgjerning.

⁴¹и че Аз ходих противно на тях и ги отведох в земята на неприятелите им, - ако тогава се смири езическото {Еврейски: необрязаното.} им сърце, и приемат наказанието на беззаконието си,

⁴²Og så vil jeg komme i hu min pakt med Jakob, og min pakt med Isak og min pakt med Abraham vil jeg komme i hu, og landet vil jeg komme i hu.

⁴²тогава ще спомня завета Си с Якова; още завета Си с Исаака и завета Си с Авраама ще спомня; ще спомня и земята.

⁴³Men landet skal først være forlatt av dem og gjøre fyldest for sine sabbatsår, mens det ligger øde og forlatt av dem, og de skal bøte for sin misgjerning, efterdi de foraktet mine lover og forkastet mine bud.

⁴³И земята като ще бъде напусната от тях, ще се радва на съботите си, като стои пуста без тях; и те ще приемат наказанието за беззаконието си, за гдето отхвърлиха съдбите Ми и за гдето душата им се отврати от повеленията Ми.

⁴⁴Men selv da, når de er i sine fienders land, vil jeg ikke støte dem bort og ikke forkaste dem, så jeg skulde tilintetgjøre dem og bryte min pakt med dem; for jeg er Herren deres Gud.

⁴⁴Но и така, както са в земята на неприятелите си, няма да ги отхвърля, нито ще се отвратя от тях до там щото да ги изтребя и да наруша завета Си с тях; защото Аз съм Господ техен Бог;

⁴⁵Og jeg vil til beste for dem komme i hu pakten med fedrene, som jeg førte ut av Egyptens land midt for hedningenes øine for å være deres Gud; jeg er Herren.

⁴⁵но заради тях ще си спомня завета, [който направих] с праотците им, които съм извел из Египетската земя пред очите на народите, за да бъда техен Бог. Аз съм Иеова.

⁴⁶Dette er de forskrifter og de bud og de lover som Herren satte mellem sig og Israels barn på Sinai berg ved Moses.

⁴⁶Тия са повеленията, съдбите, и законите, които Господ направи между Себе Си и израилтяните, чрез Моисея, на Синайската планина.