¹Og Herren talte til Moses og sa:

¹Господ говори още на Моисея, казвайки:

²Tal til Israels barn og si til dem: Når nogen gjør et hellig løfte efter det verd du setter på folk som helliger sig til Herren,

²Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато някой направи обрек, ти да направиш оценката на лицата за Господа.

³da skal du verdsette en mann som er mellem tyve og seksti år gammel, til femti sekel sølv efter helligdommens sekel.

³Ето каква трябва да бъде оценката ти: на мъжко лице от двадесет години до шестдесет години оценката ти да бъде петдесет сребърни сикли, според сикъла на светилището.

⁴Men er det en kvinne, da skal du verdsette henne til tretti sekel.

⁴И ако е женско лице, оценката ти да бъде тридесет сикли.

⁵Er det en som er mellem fem år og tyve år gammel, da skal du verdsette en som er av mannkjønn, til tyve sekel, og en som er av kvinnekjønn, til ti sekel.

⁵Ако е лице от пет години до двадесет години, оценката ти да бъде за мъжко двадесет сикли, а за женско десет сикли.

⁶Er det en som er mellem en måned og fem år gammel, da skal du verdsette en gutt til fem sekel sølv og en pike til tre sekel sølv.

⁶Ако е лице от един месец до пет години, оценката ти да бъде за мъжко пет сребърни сикли; а за женско оценката ти да бъде три сребърни сикли.

⁷Er det en som er seksti år gammel eller derover, da skal du, dersom det er en mann, verdsette ham til femten sekel, og en kvinne til ti sekel.

⁷И ако е лице от шестдесет години нагоре, оценката ти да бъде петнадесет сикли, ако е мъжко, и десет сикли, ако е женско.

⁸Men dersom nogen er for fattig til å betale efter din verdsetning, da skal han stilles frem for presten, og presten skal verdsette ham; efter som den som har gjort løftet, har råd til, skal presten verdsette ham.

⁸Но ако човекът е по-сиромах отколкото си го оценил, да се представи пред свещеника, и свещеникът да го оцени [изново;] нека го оцени свещеникът според средствата на онзи, който е направил обрека.

⁹Dersom det er dyr, sådanne som en ofrer til Herren, da skal alt det en gir Herren av sådant, være hellig.

⁹Ако [обрекът] е за животно от ония, които се принасят Господу, всичко що дава някой Господу от тях ще бъде свето.

¹⁰En skal ikke gi noget annet i stedet og ikke bytte det, hverken et godt med et dårlig eller et dårlig med et godt; bytter nogen et dyr med et annet, da skal både det og det som det byttes med, være hellig.

¹⁰Да го не промени, нито да замени добро [животно] с лошо или лошо с добро; и ако някога замени животното с животно, тогава и едното и другото, което го е заменило, ще бъдат свети.

¹¹Men dersom det er et eller annet urent dyr, som en ikke ofrer til Herren, da skal dyret stilles frem for presten,

¹¹Но ако [обрекът] е за някое нечисто животно, от ония, които не се принасят Господу, тогава да представи животното пред свещеника;

¹²og presten skal verdsette det efter som det er, godt eller dårlig; som du, prest, verdsetter det, således skal det være.

¹²и свещеникът да го оцени според както е добро или лошо; по твоята оценка, о свещениче, така ще бъде.

¹³Men vil nogen innløse det, da skal han gi femtedelen mere enn det du har verdsatt det til.

¹³Но ако поиска човекът да го откупи, то върху твоята оценка да придаде петата й част.

¹⁴Når nogen helliger sitt hus som gave til Herren, da skal presten verdsette det efter som det er, godt eller dårlig; som presten verdsetter, til hvis arvejord i landet den har således skal det stå ved makt.

¹⁴Когато някой посвети къщата си да бъде света Господу, то свещеникът да я оцени, според както е добра или лоша; както я оцени свещеникът, така ще остане.

¹⁵Men dersom den som har helliget sitt hus, vil innløse det, da skal han gi femtedelen mere enn du har verdsatt det til, så blir det hans.

¹⁵Но ако оня, който я посвети, поиска да си откупи къщата, нека придаде на парите, с които си я оценил, петата им част, и ще бъде негова.

¹⁶Dersom nogen helliger Herren noget av sin jordeiendom, da skal du verdsette det efter utsæden, en homer byggsæd til femti sekel sølv.

¹⁶Ако някой посвети Господу част от нивата, която съставлява притежанието му, оценката ти да бъде според [семето, което може] да се засее в нея; един кор ечемичено семе [да се цени] за петдесет сребърни сикли.

¹⁷Dersom han helliger sin jord fra jubelåret av, da skal din verdsetning stå ved makt.

¹⁷Ако посвети нивата си от юбилейната година, то по твоята оценка ще остане.

¹⁸Men dersom han helliger sin jord efter jubelåret, da skal presten utregne pengene efter de år som er tilbake til næste jubelår; og der skal gjøres avkortning i det verd du har satt.

¹⁸Но ако посвети нивата си след юбилея, свещеникът да му пресметне парите според годините, които остават до юбилейната година, и [според това] да се спадне от оценката ти.

¹⁹Vil den som har helliget jorden, innløse den, da skal han gi femtedelen mere enn du har verdsatt den til, så skal den være hans for godt.

¹⁹Но ако тоя, който е посветил нивата, поиска някога да я откупи, нека придаде на парите, с които си я оценил, петата им част, и ще стане негова.

²⁰Men dersom han ikke innløser jorden, eller han selger den til en annen, da kan den ikke innløses mere.

²⁰Обаче, ако не откупи нивата, или ако е продал нивата другиму, да се не откупува вече;

²¹Men når jorden gis fri i jubelåret, skal den være helliget Herren, likesom bannlyst jord; den skal høre presten til som hans eiendom.

²¹а когато се освободи нивата в юбилея, ще бъде Света Господу като нива обречена; ще бъде притежание на свещеника.

²²Men dersom nogen helliger Herren et jordstykke som han har kjøpt, som ikke har hørt til den jordeiendom han har arvet,

²²И ако някой посвети Господу нива, която е купил, която, [обаче], не е част от нивата съставляваща притежанието му,

²³da skal presten utregne for ham hvor høit det skal verdsettes, efter tiden inntil jubelåret, og han skal samme dag gi det du verdsetter det til; det skal være helliget Herren.

²³свещеникът да му пресметне цената й до юбилейната година, според твоята оценка; и в същия ден нека даде оцененото от тебе, като свето Господу.

²⁴I jubelåret skal jorden komme tilbake til den han har kjøpt den av, til hvis arvejord i lander har hørt.

²⁴В юбилейната година нивата да се върне на онзи, от когото е била купена, сиреч, на онзи, комуто се пада земята като притежание.

²⁵All din verdsetning skal skje efter helligdommens sekel; sekelen skal være tyve gera.

²⁵И всичките твои оценки да стават според сикъла на светилището; сикълът да е равен на двадесет гери.

²⁶Det førstefødte i buskapen skal ikke nogen hellige; som førstefødt hører det Herren til, enten det er et stykke storfe eller småfe, hører det Herren til.

²⁶Но никой да не посвещава първородното между животните, което, като първородно, принадлежи Господу; говедо или овца, Господно е.

²⁷Men dersom det er av de urene dyr, da skal en innløse det efter din verdsetning og legge femtedelen til; dersom det ikke innløses, da skal det selges efter din verdsetning.

²⁷И ако е от нечистите животни, нека го откупи според твоята оценка, като придаде върху нея петата й част; или, ако се не откупува, нека се продаде според твоята оценка.

²⁸Men intet bannlyst som nogen vier til Herren av alt det han eier, må selges eller innløses, enten det er folk eller fe eller jordeiendom; alt bannlyst er høihellig for Herren.

²⁸Но нито да се продаде, нито да се откупи нещо обречено, което би обрекъл някой Господу от онова що има, било човек или животно или нива от притежанието си; всяко нещо обречено е пресвето Господу.

²⁹Intet menneske som lyses i bann, skal løses; han skal late livet.

²⁹Никое обречено нещо, обречено от човек, да не се откупи; то трябва непременно да се умъртви.

³⁰All landets tiende av jordens sæd og av trærnes frukt hører Herren til; den er helliget Herren.

³⁰Всеки десетък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен; свет е Господу.

³¹Vil nogen innløse noget av sin tiende, da skal han legge femtedelen til.

³¹Ако някой поиска да откупи нещо от десетъка си, нека придаде петата част [на цената му].

³²Og all tiende av storfe og av småfe, av alt det som går under hyrdestaven - hvert tiende stykke - skal være helliget Herren.

³²И всеки десетък от черда и от стада, десетъкът от всичко що минава [при преброяване] под жезъла, да бъде свет на Господа.

³³En skal ikke se efter om det er godt eller dårlig, og ikke bytte det; bytter en det, da skal både det og det som det byttes med, være hellig; det skal ikke innløses.

³³Да не издирва [посветителят] добро ли е [животното] или лошо, нито да го промени; но ако го промени някога, то и едното и другото, което го е заменило, да бъдат свети; [животното] да се не откупува.

³⁴Dette er de bud som Herren gav Moses på Sinai berg og bød ham kunngjøre for Israels barn.

³⁴Тия са заповедите, които Господ заповяда на Моисея за израилтяните на Синайската планина.