¹Og dette er loven om skyldofferet: Det er høihellig.

¹Ето и законът за приноса за престъпление; той е пресвет.

²På det sted hvor brennofferet slaktes, skal skyldofferet slaktes, og dets blod skal sprenges rundt om på alteret.

²На мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара наоколо.

³Og alt fettet skal ofres, både halen og fettet som dekker innvollene,

³От него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,

⁴og begge nyrene med det fett som er på dem, ved lendene, og den store leverlapp; den skal tas ut sammen med nyrene.

⁴двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците);

⁵Og presten skal brenne det på alteret som ildoffer til Herren; det er et skyldoffer.

⁵и свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън Господу; това е принос за престъпление.

⁶Alt mannkjønn blandt prestene kan ete det; på et hellig sted skal det etes; det er høihellig.

⁶Всеки от мъжки пол между свещеническите [семейства] да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет.

⁷Med skyldofferet skal det være likesom med syndofferet; det gjelder én lov for begge; den prest som gjør soning med det, ham skal det tilhøre.

⁷Както е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.

⁸Når en prest ofrer brennoffer for nogen, så skal huden av det brennoffer han har ofret, tilhøre den samme prest.

⁸А който свещеник принася някому [приноса за] всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.

⁹Og ethvert matoffer som bakes i ovn, eller som stekes i panne eller på helle, skal tilhøre den prest som ofrer det.

⁹И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася.

¹⁰Og ethvert matoffer som er blandet med olje, eller som er tørt, skal høre alle Arons sønner til, den ene som den andre.

¹⁰А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго.

¹¹Og dette er loven om takkofferet som ofres til Herren:

¹¹Ето и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу:

¹²Dersom nogen ofrer det til lovprisning, så skal han foruten slaktofferet som bæres frem til lovprisning, ofre usyrede kaker med olje i og usyrede brødleiver smurt med olje, og fint mel knadd til kaker med olje i.

¹²ако я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло.

¹³Dette er den offergave han skal bære frem foruten det slaktoffer som bæres frem til takk og lovprisning, og dessuten syrede kaker.

¹³А, освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.

¹⁴Av dette offer skal han bære frem én kake av hvert slag som gave til Herren; det skal tilhøre presten som sprenger takkofferets blod på alteret.

¹⁴И от приноса си да принесе по едно от всички [тия неща] принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос.

¹⁵Kjøttet av et takkoffer som bæres frem til lovprisning, skal etes på den dag det ofres; intet av det skal bli liggende til om morgenen.

¹⁵И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта.

¹⁶Dersom nogens slaktoffer er et lovet offer eller et frivillig offer, skal det etes på den dag det ofres; men det som levnes, kan etes den næste dag.

¹⁶Но ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден;

¹⁷Men hvad som enda blir tilovers av slaktofferets kjøtt, skal på den tredje dag brennes op med ild.

¹⁷но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън.

¹⁸Om nogen på den tredje dag eter av takkofferets kjøtt, da har Herren ikke velbehag i offeret; det skal ikke regnes den som ofret det, til gode, det skal være en vederstyggelighet, og den som eter av det, gjør en misgjerning som han kommer til å bøte for.

¹⁸И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си.

¹⁹Kjøtt* som kommer nær noget urent, skal ikke etes, det skal brennes op med ild; ellers kan alle som er rene, ete av kjøttet. / {* nemlig av takkofferet.}

¹⁹Месото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от [неоскверненото] месо да яде всеки, който е чист;

²⁰Men den som eter kjøtt av Herrens takkoffer mens det er noget urent på ham, han skal utryddes av sitt folk.

²⁰но оня човек, който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

²¹Og når nogen rører ved noget urent, enten det er et menneskes urenhet eller et urent dyr eller noget annet urent og vederstyggelig, og så eter av kjøttet av Herrens takkoffer, da skal han utryddes av sitt folk.

²¹Също и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

²²Og Herren talte til Moses og sa:

²²Господ още говори на Моисея, казвайки:

²³Tal til Israels barn og si: I skal ikke ete fett av okse eller får eller gjet.

²³Говори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза.

²⁴Fettet av et selvdødt dyr eller av et sønderrevet dyr kan brukes til alle slags arbeid; men ete det må I ikke;

²⁴Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка [друга] нужда; но никак да не ядете от нея.

²⁵for hver den som eter fettet av noget dyr som det ofres ildoffer av til Herren, han skal utryddes av sitt folk.

²⁵Защото, който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си.

²⁶Og blod skal I ikke ete, hverken av fugl eller fe, hvor I så bor.

²⁶И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.

²⁷Enhver som nogensinne eter blod, han skal utryddes av sitt folk.

²⁷Всеки човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

²⁸Og Herren talte til Moses og sa:

²⁸Господ още говори на Моисея, казвайки:

²⁹Tal til Israels barn og si: Den som ofrer sitt takke-slaktoffer til Herren, han skal bære frem for Herren sin offergave av sitt takke-slaktoffer.

²⁹Говори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.

³⁰Med egne hender skal han bære frem Herrens ildoffer; både fettet og brystet skal han bære frem, og brystet skal svinges for Herrens åsyn.

³⁰Със своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа.

³¹Og presten skal brenne fettet på alteret; men brystet skal høre Aron og hans sønner til.

³¹А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му.

³²Og det høire lår skal I gi presten som gave av eders takkoffer.

³²И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви.

³³Den av Arons sønner som ofrer takkoffer-blodet og fettet, han skal ha det høire lår som sin del;

³³Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял.

³⁴for svinge-brystet og løfte-låret har jeg tatt fra Israels barn av deres takke-slaktoffer og gitt til Aron, presten, og til hans sønner som en evig rettighet de kan kreve av Israels barn.

³⁴Защото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните.

³⁵Dette er Arons del og hans sønners del av Herrens ildoffer, som gis dem på den dag de føres frem for å tjene Herren som prester,

³⁵Това е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и за синовете му, поради помазването им, в деня когато представи [синовете] си, за да свещенодействуват Господу,

³⁶den del som Herren befalte skulde gis dem av Israels barn på den dag de salves, en evig rettighet, fra slekt til slekt.

³⁶който дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня, когато ги помаза. Това е [тяхно] вечно право във всичките им поколения.

³⁷Dette er loven om brennofferet, om matofferet og om syndofferet og om skyldofferet og om innvielsesofferet og om takkofferet,

³⁷Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва,

³⁸den som Herren gav Moses på Sinai berg den dag han bød Israels barn å ofre Herren sine offer i Sinai ørken.

³⁸който Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.