¹Og alle toldere og syndere holdt sig nær til ham for å høre ham.

¹А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.

²Og både fariseerne og de skriftlærde knurret sig imellem og sa: Denne mann tar imot syndere og eter sammen med dem!

²А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.

³Da talte han denne lignelse til dem:

³И той им изговори тая притча, като каза:

⁴Hvilket menneske iblandt eder som har hundre får og mister ett av dem, forlater ikke de ni og nitti i ørkenen og går efter det han har mistet, til han finner det?

⁴Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?

⁵Og når han har funnet det, legger han det på sine skuldrer med glede,

⁵И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

⁶og når han kommer hjem, kaller han sine venner og granner sammen og sier til dem: Gled eder med mig, for jeg har funnet mitt får som jeg hadde mistet!

⁶И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

⁷Jeg sier eder: Således skal det være glede i himmelen over én synder som omvender sig, mere enn over ni og nitti rettferdige som ikke trenger til omvendelse.

⁷Казвам ви, че също така ще има [повече] радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

⁸Eller hvilken kvinne som har ti sølvpenninger og mister én av dem, tender ikke lys og feier sitt hus og leter med flid til hun finner den?

⁸Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?

⁹Og når hun har funnet den, kaller hun sine venninner og grannekvinner sammen og sier: Gled eder med mig, for jeg har funnet sølvpenningen som jeg hadde mistet!

⁹И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

¹⁰Således, sier jeg eder, blir det glede for Guds engler over én synder som omvender sig.

¹⁰Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

¹¹Og han sa: En mann hadde to sønner,

¹¹Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

¹²og den yngste av dem sa til sin far: Far! gi mig den del av boet som faller på mig! Og han skiftet sin eiendom imellem dem.

¹²И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

¹³Og ikke mange dager derefter samlet den yngste sønn alt sitt og drog til et land langt borte, og der ødte han sin eiendom i et ryggesløst levnet.

¹³И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

¹⁴Men da han hadde satt alt over styr, blev det en svær hunger i det land, og han begynte å lide nød.

¹⁴И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.

¹⁵Da gikk han bort og holdt sig til en av borgerne der i landet, og han sendte ham ut på sine marker for å gjæte svin;

¹⁵И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.

¹⁶og hans attrå var å fylle sin buk med de skolmer som svinene åt, og ingen gav ham noget.

¹⁶И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.

¹⁷Men da kom han til sig selv og sa: Hvor mange leiefolk hos min far har fullt op av brød, men jeg setter livet til her av sult!

¹⁷А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

¹⁸Jeg vil stå op og gå til min far og si til ham: Far! jeg har syndet mot himmelen og for dig;

¹⁸Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;

¹⁹jeg er ikke verdig lenger til å kalles din sønn; la mig få være som en av dine leiefolk!

¹⁹не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

²⁰Og han stod op og kom til sin far. Men da han ennu var langt borte, så hans far ham, og han ynkedes inderlig, og løp til og falt ham om halsen og kysset ham.

²⁰И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

²¹Men sønnen sa til ham: Far! jeg har syndet mot himmelen og for dig, og jeg er ikke verdig lenger til å kalles din sønn.

²¹Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син.

²²Men faren sa til sine tjenere: Ta frem den beste klædning og ha den på ham, og gi ham en ring på hans hånd og sko på hans føtter,

²²Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;

²³og hent gjøkalven og slakt den, og la oss ete og være glade!

²³докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;

²⁴For denne min sønn var død og er blitt levende igjen, var tapt og er funnet. Og de begynte å være glade.

²⁴защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.

²⁵Men hans eldste sønn var ute på marken, og da han gikk hjemover og kom nær til huset, hørte han spill og dans;

²⁵А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

²⁶og han kalte en av tjenerne til sig og spurte hvad dette var.

²⁶И повика един от слугите и попита, що е това.

²⁷Han sa til ham: Din bror er kommet, og din far lot slakte gjøkalven, fordi han fikk ham frisk tilbake.

²⁷А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

²⁸Da blev han vred og vilde ikke gå inn. Hans far gikk da ut og talte vennlig til ham;

²⁸И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.

²⁹men han svarte og sa til sin far: Se, i så mange år har jeg tjent dig, og aldri har jeg gjort imot ditt bud, og mig har du aldri gitt et kje forat jeg kunde være glad med mine venner;

²⁹А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;

³⁰men da denne din sønn kom, han som har ett op din eiendom sammen med skjøger, da slaktet du gjøkalven for ham!

³⁰а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

³¹Men han sa til ham: Barn! du er alltid hos mig, og alt mitt er ditt;

³¹А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.

³²men vi burde fryde og glede oss fordi denne din bror var død og er blitt levende, var tapt og er funnet.

³²Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.