¹Og det skjedde da han kom inn i en av de øverste fariseeres hus på en sabbat for å holde måltid, og de lurte på ham,

¹Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

²se, da var der en vattersottig mann like for ham.

²И ето, пред Него имаше някой си красничав човек.

³Og Jesus tok til orde og talte til de lovkyndige og fariseerne og sa: Er det tillatt å helbrede på sabbaten, eller ikke?

³И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

⁴Men de tidde. Og han tok på ham og helbredet ham, og lot ham gå.

⁴А те мълчаха. И Той, като хвана [човека], изцели го и го пусна.

⁵Og han tok atter til orde og sa til dem: Hvem av eder har en sønn eller en okse som faller i en brønn, og drar dem ikke straks op igjen på sabbatsdagen?

⁵И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той на часа да го извлече в съботен ден?

⁶Men de var ikke i stand til å svare ham på dette.

⁶И не можаха да отговорят на това.

⁷Og han sa en lignelse til gjestene, da han la merke til hvorledes de valgte sig ut de øverste seter:

⁷И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

⁸Når du blir buden av nogen til bryllups, da sett dig ikke øverst ved bordet, forat ikke en gjævere enn du skal være buden,

⁸Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

⁹og den som innbød dig og ham, skal komme og si til dig: Gi denne mann rum! og du så med skam skal komme til å sitte nederst.

⁹и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

¹⁰Men når du er buden, da gå og sett dig nederst, forat han som innbød dig, kan si til dig når han kommer: Venn, kom hit, sett dig høiere op! Da får du ære i alle deres øine som sitter til bords med dig;

¹⁰Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.

¹¹for hver den sig selv ophøier, skal fornedres, og den sig selv fornedrer, skal ophøies.

¹¹Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.

¹²Han sa også til den som hadde innbudt ham: Når du gjør gjestebud middag eller aften, da innbyd ikke dine venner eller dine brødre eller dine frender eller rike granner, forat ikke de skal be dig igjen, så du får gjengjeld!

¹²Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

¹³Men når du gjør gjestebud, da be fattige, vanføre, halte, blinde!

¹³Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

¹⁴så er du salig; for de har ikke noget å gi dig igjen, men du skal få det igjen i de rettferdiges opstandelse.

¹⁴и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с [какво] да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

¹⁵Da en av dem som satt med til bords, hørte dette, sa han til ham: Salig er den som får sitte til bords i Guds rike.

¹⁵И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

¹⁶Da sa han til ham: Det var en mann som gjorde en stor nattverd og innbød mange;

¹⁶А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

¹⁷og han sendte sin tjener ut ved den tid nattverden skulde holdes, for å si til de innbudne: Kom! for nu er det ferdig.

¹⁷И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже [всичко] е вече готово.

¹⁸Men de begynte alle som én å undskylde sig. Den første sa til ham: Jeg har kjøpt en aker og må nødvendig gå ut og se på den; jeg ber dig, ha mig undskyldt!

¹⁸А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

¹⁹Og en annen sa: Jeg har kjøpt fem par okser og går ut for å prøve dem; jeg ber dig, ha mig undskyldt!

¹⁹Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

²⁰Og atter en annen sa: Jeg har tatt mig en hustru, og derfor kan jeg ikke komme.

²⁰А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

²¹Og tjeneren kom og fortalte sin herre dette. Da blev husbonden harm og sa til tjeneren: Gå i hast ut på byens gater og streder, og før herinn de fattige og vanføre og blinde og halte!

²¹И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

²²Og tjeneren sa: Herre! det er gjort som du bød, og der er ennu rum.

²²И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

²³Da sa herren til tjeneren: Gå ut på veiene og ved gjerdene og nød dem til å komme inn, forat mitt hus kan bli fullt!

²³И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и [колкото намериш] накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

²⁴For jeg sier eder at ingen av de menn som var innbudt, skal smake min nattverd.

²⁴защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.

²⁵Og meget folk vandret sammen med ham. Og han vendte sig og sa til dem:

²⁵А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

²⁶Om nogen kommer til mig og ikke hater sin far og mor og hustru og barn og brødre og søstre, ja endog sitt eget liv, han kan ikke være min disippel.

²⁶Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

²⁷Og den som ikke bærer sitt kors og følger efter mig, han kan ikke være min disippel.

²⁷Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

²⁸For hvem av eder som vil bygge et tårn, setter sig ikke først ned og regner efter hvad det vil koste, om han har nok til å fullføre det med,

²⁸Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да [я] доизкара?

²⁹forat ikke, når han har lagt grunnen og ikke er i stand til å fullføre det, alle de som ser det, skal begynne å spotte ham og si:

²⁹Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:

³⁰Denne mann begynte å bygge, og var ikke i stand til å fullføre det?

³⁰Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

³¹Eller hvilken konge som drar ut for å møte en annen konge i strid, setter sig ikke først ned og rådslår om han med ti tusen er i stand til å møte den som kommer imot ham med tyve tusen?

³¹Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет [хиляди]?

³²Men kan han ikke det, da skikker han sendemenn til ham, mens han ennu er langt borte, og tinger om fred.

³²Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

³³Således kan da ingen av eder være min disippel uten at han opgir alt det han eier.

³³И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

³⁴Salt er en god ting, men når også saltet mister sin kraft, hvad skal det da saltes med?

³⁴Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

³⁵Det duer hverken i jord eller i gjødsel; det blir kastet ut. Den som har ører å høre med, han høre!

³⁵Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.