¹På samme tid kom nogen og fortalte ham om de galileere hvis blod Pilatus hadde blandet med deres offer.

¹В същото време присъствуваха някои, които известиха на [Исуса] за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

²Han svarte da og sa til dem: Tenker I at disse galileere var syndere fremfor alle andre galileere, fordi de har lidt dette?

²И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?

³Nei, sier jeg eder; men dersom I ikke omvender eder, skal I alle omkomme likedan.

³Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.

⁴Eller hine atten som tårnet ved Siloa falt over og slo ihjel, tenker I at de var skyldige fremfor alle mennesker som bor i Jerusalem?

⁴Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?

⁵Nei, sier jeg eder; men dersom I ikke omvender eder, skal I alle omkomme på samme vis.

⁵Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

⁶Men han sa denne lignelse: En mann hadde et fikentre som var plantet i hans vingård, og han kom og lette efter frukt på det, og fant ingen.

⁶Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

⁷Da sa han til vingårdsmannen: Se, i tre år er jeg nu kommet og har lett efter frukt på dette fikentre og har ikke funnet nogen; hugg det ned! Hvorfor skal det også opta jorden til ingen nytte?

⁷И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?

⁸Men han svarte ham: Herre! la det ennu stå dette år, til jeg får gravd omkring det og lagt gjødning på,

⁸А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;

⁹om det kanskje kunde bære til næste år! hvis ikke, da kan du hugge det ned.

⁹и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.

¹⁰Og han holdt på å lære i en av synagogene på sabbaten;

¹⁰И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

¹¹og se, der var en kvinne som hadde hatt en vanmakts-ånd i atten år, og hun var krumbøid og kunde ikke rette sig helt op.

¹¹и ето една жена, която имаше дух, който й [беше причинявал] немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

¹²Da Jesus så henne, kalte han henne til sig og sa til henne: Kvinne! du er løst fra din vanmakt.

¹²А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си.

¹³Og han la sine hender på henne, og straks rettet hun sig op og priste Gud.

¹³И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.

¹⁴Da tok synagoge-forstanderen til orde - han var vred over at Jesus helbredet på sabbaten - og han sa til folket: Det er seks dager til å arbeide i; kom derfor på dem og la eder helbrede, og ikke på sabbatsdagen!

¹⁴А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.

¹⁵Men Herren svarte ham og sa: I hyklere! vil ikke enhver av eder på sabbaten løse sin okse eller sitt asen fra krybben og gå bort og vanne dem?

¹⁵Но Господ в отговор му рече: Лицемери! в събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го въвежда да го напоява?

¹⁶Men denne, en Abrahams datter, som Satan har bundet, tenk, i atten år, skulde ikke hun bli løst av dette bånd på sabbatsdagen?

¹⁶А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е [държал] цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?

¹⁷Da han sa dette, blev de til skamme alle som stod ham imot, og alt folket gledet sig over alle de herlige gjerninger han gjorde.

¹⁷И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.

¹⁸Derfor sa han: Hvad er Guds rike likt, og hvad skal jeg ligne det med?

¹⁸Каза, прочее: На какво прилича Божието царство? и на що да го уподобя?

¹⁹Det er likt et sennepskorn som en mann tok og la i sin have; og det vokste og blev til et tre, og himmelens fugler bygget rede i dets grener.

¹⁹Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

²⁰Og atter sa han: Hvad skal jeg ligne Guds rike med?

²⁰И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

²¹Det er likt en surdeig som en kvinne tok og skjulte i tre skjepper mel, til det blev syret alt sammen.

²¹Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

²²Og han gikk omkring og lærte rundt om I byer og landsbyer, og tok veien til Jerusalem.

²²И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.

²³En sa da til ham: Herre! er det få som blir frelst? Da sa han til dem:

²³И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза:

²⁴Strid for å komme inn igjennem den trange dør! for mange, sier jeg eder, skal søke å komme inn, og ikke være i stand til det.

²⁴Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,

²⁵Fra den stund av da husbonden har reist sig og lukket døren, og I begynner å stå utenfor og banke på døren og si: Herre, lukk op for oss! da skal han svare og si til eder: Jeg vet ikke hvor I er fra.

²⁵след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.

²⁶Da skal I begynne å si: Vi åt og drakk for dine øine, og du lærte på våre gater!

²⁶Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици си поучавал.

²⁷Og han skal si: Jeg sier eder: Jeg vet ikke hvor I er fra; vik bort fra mig alle I som gjorde urett!

²⁷А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

²⁸Der skal være gråt og tenners gnidsel når I får se Abraham og Isak og Jakob og alle profetene i Guds rike, men eder selv kastet utenfor.

²⁸Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.

²⁹Og det skal komme folk fra øst og vest og fra nord og syd, og de skal sitte til bords i Guds rike.

²⁹И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.

³⁰Og se, der er de som er mellem de siste og skal bli de første, og der er de som er mellem de første og skal bli de siste.

³⁰И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

³¹I samme stund kom nogen fariseere og sa til ham: Gå bort og dra herfra! for Herodes har i sinne å slå dig ihjel.

³¹В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди си оттук, защото Ирод иска да Те убие,

³²Og han sa til dem: Gå og si til den rev: Se, jeg driver ut onde ånder og fullfører helbredelser idag og imorgen, og på den tredje dag er jeg ved enden;

³²И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.

³³men jeg må vandre idag og imorgen og dagen derefter; for det går ikke an at en profet mister livet utenfor Jerusalem.

³³Обаче трябва днес и утре и други [ден] да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.

³⁴Jerusalem! Jerusalem! du som slår ihjel profetene og stener dem som er sendt til dig! hvor ofte jeg vilde samle dine barn, likesom en høne samler sine kyllinger under sine vinger! Og I vilde ikke.

³⁴Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка [прибира] пилците си под крилете си, но не искахте!

³⁵Se, eders hus skal overlates eder selv. Jeg sier eder at I ikke skal se mig før den stund kommer da I sier: Velsignet være han som kommer i Herrens navn!

³⁵Ето, оставя се вам дома ви [пуст]; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен Който иде в Господното име.