¹Da folket imens hadde samlet sig i tusentall, så de trådte på hverandre, tok han til orde og sa til sine disipler: Ta eder først og fremst i vare for fariseernes surdeig, som er hykleri!

¹Между това, като се събра едно многохилядно множество, до толкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

²Men intet er skjult som ikke skal bli åpenbaret, og intet er dulgt som ikke skal bli kjent;

²Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.

³derfor skal alt det som I sier i mørket, bli hørt i lyset, og det som I hvisker i øret inne i kammerne, det skal bli forkynt på takene.

³Затова, каквото сте говорили в тъмно ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи ще се разгласи от покрива.

⁴Men jeg sier til eder, mine venner: Frykt ikke for dem som slår legemet ihjel og derefter ikke kan gjøre mere;

⁴А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.

⁵men jeg vil vise eder hvem I skal frykte for: Frykt for ham som har makt både til å slå ihjel og til derefter å kaste i helvede! Ja, sier jeg eder, for ham skal I frykte.

⁵Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла, Да! казвам ви, от него да се боите.

⁶Selges ikke fem spurver for to øre? Og ikke én av dem er glemt hos Gud.

⁶Не продават ли се пет врабчета за два асария? и ни едно от тях не е забравено пред Бога.

⁷Men endog hårene på eders hode er tellet alle sammen; frykt ikke! I er mere enn mange spurver.

⁷Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчета.

⁸Men jeg sier eder: Hver den som kjennes ved mig for menneskene, ham skal også Menneskesønnen kjennes ved for Guds engler;

⁸И казвам ви: Всеки който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;

⁹men den som fornekter mig for menneskene, han skal fornektes for Guds engler.

⁹но ако се отрече някой от Мене пред човеците ще бъде отречен пред Божиите ангели.

¹⁰Og hver den som taler et ord mot Menneskesønnen, ham skal det bli forlatt; men den som taler bespottelig mot den Hellige Ånd, ham skal det ikke bli forlatt.

¹⁰И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Светия Дух, няма да му се прости.

¹¹Men når de fører eder frem for synagogene og øvrighetene og myndighetene, da vær ikke bekymret for hvorledes eller hvad I skal svare for eder, eller hvad I skal si;

¹¹И когато ви заведат в синагогите и [пред] началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете.

¹²for den Hellige Ånd skal lære eder i samme stund hvad I skal si.

¹²Защото Светият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.

¹³Og en av folket sa til ham: Mester! si til min bror at han skal skifte arven med mig!

¹³И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.

¹⁴Men han sa til ham: Menneske! hvem har satt mig til dommer eller skifter over eder?

¹⁴А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?

¹⁵Og han sa til dem: Se til og ta eder i vare for all havesyke! for ingen har sitt liv av sitt gods, om han er nokså rik.

¹⁵И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.

¹⁶Og han fortalte dem en lignelse og sa: Der var en rik mann hvis jord bar godt;

¹⁶И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.

¹⁷og han tenkte ved sig selv: Hvad skal jeg gjøre? jeg har ikke rum til å samle min grøde i.

¹⁷И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си.

¹⁸Og han sa: Jo, dette vil jeg gjøre: Jeg vil rive mine lader ned og bygge dem større, og der vil jeg samle hele min avling og mitt gods;

¹⁸И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.

¹⁹og så vil jeg si til min sjel: Sjel! du har meget godt liggende for mange år; slå dig til ro, et, drikk, vær glad!

¹⁹И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.

²⁰Men Gud sa til ham: Du dåre! i denne natt kreves din sjel av dig; hvem skal så ha det du har samlet?

²⁰А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?

²¹Således er det med den som samler sig skatter og ikke er rik i Gud.

²¹Така [става] с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.

²²Og han sa til sine disipler: Derfor sier jeg eder: Vær ikke bekymret for eders liv, hvad I skal ete, heller ikke for eders legeme, hvad I skal klæ eder med!

²²Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота [си], какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.

²³Livet er mere enn maten, og legemet mere enn klærne.

²³Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.

²⁴Gi akt på ravnene: de hverken sår eller høster, de har ikke matbod eller lade, og Gud før dem allikevel. Hvor meget mere er ikke I enn fuglene!

²⁴Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!

²⁵Og hvem av eder kan med all sin bekymring legge en alen til sin livslengde?

²⁵И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

²⁶Formår I da ikke engang det minste, hvorfor er I da bekymret for det andre?

²⁶И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?

²⁷Gi akt på liljene, hvorledes de vokser: de arbeider ikke, de spinner ikke; men jeg sier eder: Enn ikke Salomo i all sin herlighet var klædd som én av dem.

²⁷Разгледайте кремовете как растат; не се трудят нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.

²⁸Men klær Gud således gresset på marken, som står idag og imorgen kastes i ovnen, hvor meget mere skal han da klæ eder, I lite troende!

²⁸И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече [ще облича] вас, маловери!

²⁹Så skal da I heller ikke søke efter hvad I skal ete, eller hvad I skal drikke, og ikke la eders tanker fare hit og dit.

²⁹И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;

³⁰For alt slikt søker hedningene i verden efter; men eders Fader vet at I trenger til det.

³⁰защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.

³¹Men søk hans rike, så skal I få dette i tilgift!

³¹Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.

³²Frykt ikke, du lille hjord! for det har behaget eders Fader å gi eder riket.

³²Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.

³³Selg det I eier, og gi almisse! Gjør eder punger som ikke eldes, en skatt som ikke forgår, i himmelen, der hvor tyve-hånd ikke når, og møll ikke tærer!

³³Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.

³⁴For hvor eders skatt er, der vil også eders hjerte være.

³⁴Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

³⁵La eders lender være ombundet og eders lys brennende,

³⁵Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;

³⁶og vær I likesom folk som venter på sin herre når han vil fare hjem fra bryllupet, forat de kan lukke op for ham straks han kommer og banker på!

³⁶и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.

³⁷Salige er de tjenere som herren finner våkne når han kommer. Sannelig sier jeg eder: Han skal binde op om sig og la dem sette sig til bords og gå frem og tjene dem.

³⁷Блажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.

³⁸Og om han kommer i den annen vakt, og om han kommer i den tredje og finner det så, salige er de.

³⁸И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.

³⁹Men dette skal I vite at dersom husbonden visste i hvilken time tyven kom, da vilde han våke og ikke la nogen bryte inn i sitt hus.

³⁹Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.

⁴⁰Vær da også I rede! for Menneskesønnen kommer i den time I ikke tenker.

⁴⁰Бъдете, [прочее], и вие готови; защото в час, когато[ го] не мислите, Човешкият Син ще дойде.

⁴¹Da sa Peter til ham: Herre! er det oss du taler om i denne lignelse, eller alle?

⁴¹Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или на всичките?

⁴²Og Herren sa: Hvem er da den tro og kloke husholder, som hans husbond vil sette over sine tjenestefolk for å gi dem deres mat i rette tid?

⁴²Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?

⁴³Salig er den tjener som hans husbond finner å gjøre så når han kommer.

⁴³Блажен онзи слуга, чиито господар, когато си дойде, го намери, че прави така.

⁴⁴Sannelig sier jeg eder: Han skal sette ham over alt det han eier.

⁴⁴Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

⁴⁵Men dersom denne tjener sier i sitt hjerte: Min herre dryger med å komme, og så gir sig til å slå drengene og pikene og å ete og drikke og fylle sig,

⁴⁵Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата, и момичетата, да яде, да пие и да се опива,

⁴⁶da skal denne tjeners herre komme en dag han ikke venter, og en time han ikke vet, og hugge ham sønder og gi ham lodd og del med de utro.

⁴⁶то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.

⁴⁷Men den tjener som kjente sin herres vilje, og ikke stelte til eller satte i verk det han vilde, han skal få mange slag;

⁴⁷И онзи слуга, като е знаел волята на Господаря си, но не е приготвил нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.

⁴⁸men den som ikke kjente den, men gjorde det som er slag verd, han skal få færre. Hver den som meget er gitt, av ham skal meget kreves, og den som meget er overgitt, av ham skal dess mere fordres.

⁴⁸А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.

⁴⁹Ild er jeg kommet for å kaste på jorden; og hvor gjerne jeg vilde den alt var tendt!

⁴⁹Огън дойдох да хвърля на земята; и какво [повече] да искам, ако се е вече запалил?

⁵⁰Men en dåp har jeg å døpes med; og hvor jeg gruer til den er fullført!

⁵⁰Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!

⁵¹Tror I at jeg er kommet for å gi fred på jorden? Nei, sier jeg eder, men strid.

⁵¹Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.

⁵²For fra nu av skal fem være i strid i ett hus, tre mot to og to mot tre,

⁵²Защото от сега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима.

⁵³far mot sønn og sønn mot far, mor mot datter og datter mot mor, svigermor mot svigerdatter og svigerdatter mot svigermor.

⁵³Ще се разделят баща против син, и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.

⁵⁴Men han sa også til folket: Når I ser det stiger en sky op i vest, sier I straks: Det kommer regn, og det skjer så;

⁵⁴Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.

⁵⁵og når I ser det blåser sønnenvind, sier I: Det blir hete, og det blir så.

⁵⁵И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега; и става.

⁵⁶I hyklere! Jordens og himmelens utseende vet I å tyde; hvorfor kan I da ikke tyde denne tid?

⁵⁶Лицемери! лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?

⁵⁷Hvorfor dømmer I da ikke også av eder selv hvad rett er?

⁵⁷А защо и от само себе си не съдите що е право?

⁵⁸For når du går avsted til øvrigheten med din motstander, da gjør dig umak for å bli forlikt med ham mens du er på veien, forat han ikke skal dra dig frem for dommeren, og dommeren overgi dig til fangevokteren, og fangevokteren kaste dig i fengsel.

⁵⁸Защото, когато отиваш с противника си [да се явиш] пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията, и съдията [да] те предаде на служителя, и служителят [да] те хвърли в тъмница.

⁵⁹Jeg sier dig: Du skal ingenlunde komme ut derfra før du har betalt til siste øre.

⁵⁹Казвам ти, никак няма да излезеш от там докле не изплатиш и най-последното петаче.