¹Og det skjedde at han var ensteds og bad; og da han holdt op, sa en av hans disipler til ham: Herre! lær oss å bede, likesom Johannes lærte sine disipler!

¹И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим както и Иоан е научил своите ученици.

²Da sa han til dem: Når I beder, skal I si: Fader vår, du som er i himmelen! Helliget vorde ditt navn; komme ditt rike; skje din vilje, som i himmelen, så og på jorden;

²А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче [наш, Който си на небесата], да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, [да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята];

³gi oss hver dag vårt daglige brød;

³давай ни всеки ден ежедневния ни хляб;

⁴og forlat oss våre synder, for også vi forlater hver den som er oss skyldig; og led oss ikke inn i fristelse; men fri oss fra det onde.

⁴и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение, [но избави ни от лукавия].

⁵Og han sa til dem: Om nogen av eder har en venn og kommer til ham midt på natten og sier til ham: Kjære, lån mig tre brød!

⁵И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба,

⁶for en venn er kommet til mig fra reisen, og jeg har ikke noget å sette frem for ham

⁶понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него;

⁷- skulde da han der inne svare: Gjør mig ikke uleilighet! Døren er alt lukket, og mine småbarn er i seng med mig; jeg kan ikke stå op og gi dig det?

⁷[и ако] той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на леглото; не мога да стана да ти дам;

⁸Jeg sier eder: Om han ikke står op og gir ham det fordi han er hans venn, så vil han stå op for hans ubluhets skyld og gi ham alt det han trenger til.

⁸казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.

⁹Og jeg sier eder: Bed, så skal eder gis; let, så skal I finne; bank på, så skal det lukkes op for eder!

⁹И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.

¹⁰For hver den som beder, han får, og den som leter, han finner, og den som banker på, for ham skal det lukkes op.

¹⁰Защото всеки, който иска получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.

¹¹Men hvem av eder som er far, vil gi sin sønn en sten når han ber om brød, eller når han ber om en fisk, gi ham en orm i stedet for fisken,

¹¹И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или [ако му поиска] риба, наместо риба, ще му даде змия?

¹²eller når han ber om et egg, gi ham en skorpion?

¹²или [ако] поиска яйце, ще му даде скорпия?

¹³Dersom da I, som er onde, vet å gi eders barn gode gaver, hvor meget mere skal da Faderen, som er i himmelen, gi dem den Hellige Ånd som beder ham!

¹³И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!

¹⁴Og han drev ut en ond ånd, og den var stum; men det skjedde da den onde ånd var faret ut, da talte den stumme. Og folket undret sig.

¹⁴Веднъж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бесът, немият проговори и народът се почуди.

¹⁵Men nogen av dem sa: Det er ved Be'elsebul, de onde ånders fyrste, han driver de onde ånder ut.

¹⁵А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.

¹⁶Andre igjen fristet ham og krevde et tegn fra himmelen av ham.

¹⁶А други, изпитвайки [Го], искаха от Него знамение от небето.

¹⁷Men da han visste deres tanker, sa han til dem: Hvert rike som kommer i strid med sig selv, legges øde, og hus faller på hus.

¹⁷Но Той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство разделено против себе си, запустява, и дом [разделен] против себе си {Гръцки: Против дома.} пада.

¹⁸Men er nu også Satan kommet i strid med sig selv, hvorledes kan da hans rike bli stående? I sier jo at jeg driver de onde ånder ut ved Be'elsebul.

¹⁸Така, също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че изгонвам бесовете чрез Веелзевула,

¹⁹Men driver jeg de onde ånder ut ved Be'elsebul, ved hvem er det da eders barn driver dem ut? Derfor skal de være eders dommere.

¹⁹И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова, те ще ви бъдат съдии.

²⁰Men er det ved Guds finger jeg driver de onde ånder ut, da er jo Guds rike kommet til eder.

²⁰Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.

²¹Når den sterke med våben vokter sin egen gård, da får hans eiendom være i fred;

²¹Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност.

²²men når en som er sterkere enn han, kommer over ham og overvinner ham, da tar han hans fulle rustning, som han hadde satt sin lit til, og utdeler det rov han har tatt fra ham.

²²Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него.

²³Den som ikke er med mig, han er imot mig, og den som ikke samler med mig, han spreder.

²³Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.

²⁴Når den urene ånd er faret ut av et menneske, går den gjennem tørre steder og søker hvile, og når den ikke finner det, sier den: Jeg vil vende tilbake til mitt hus som jeg fór ut av.

²⁴Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва, ще се върна в къщата си отдето съм излязъл.

²⁵Og når den kommer dit, finner den det feiet og pyntet.

²⁵И като дойде, намира я пометена и наредена.

²⁶Så går den bort og tar med sig syv andre ånder, verre enn den selv, og de går inn og bor der, og det siste blir verre med det menneske enn det første.

²⁶Тогава отива и, взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.

²⁷Og det skjedde da han sa dette, at en kvinne blandt folket løftet sin røst og sa til ham: Salig er det liv som bar dig, og det bryst som du diet.

²⁷Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и съсците, които си сукал.

²⁸Men han sa: Ja, salige er de som hører Guds ord og bevarer det.

²⁸А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.

²⁹Da nu folket strømmet til, tok han til orde: Denne slekt er en ond slekt; den krever tegn, og tegn skal ikke gis den, uten Jonas' tegn.

²⁹А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но [друго] знамение няма да му се даде, освен знамението на [пророка] Иона.

³⁰For likesom Jonas blev et tegn for folket i Ninive, således skal også Menneskesønnen bli det for denne slekt.

³⁰Защото както Иона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение.

³¹Dronningen fra Syden skal stå op på dommens dag sammen med mennene av denne slekt og fordømme dem; for hun kom fra jordens ende for å høre Salomos visdom, og se, her er mere enn Salomo.

³¹Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тук има повече от Соломона.

³²Ninives menn skal stå op på dommens dag sammen med denne slekt og fordømme den; for de omvendte sig ved Jonas' forkynnelse, og se, her er mere enn Jonas.

³²Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Ионовата проповед; а, ето, тук има повече от Иона.

³³Ingen som tender et lys, setter det i kjelleren eller under en skjeppe, men i staken, forat de som kommer inn, skal se skinnet av det.

³³Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината ония, които влизат.

³⁴Ditt øie er legemets lys; når ditt øie er friskt, da er også hele ditt legeme lyst; men er det sykt, da er også ditt legeme mørkt.

³⁴Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.

³⁵Se derfor til at lyset i dig ikke er mørke!

³⁵Затова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.

³⁶Dersom altså hele ditt legeme er lyst og ikke har nogen del som er mørk, da først blir det rett lyst helt igjennem, som når lyset lyser på dig med strålende skinn.

³⁶Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както кога светилото се осветява със сиянието си.

³⁷Men da han hadde talt, bad en fariseer ham at han vilde ete hos ham; han gikk da inn og satte sig til bords.

³⁷Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.

³⁸Men da fariseeren så at han ikke først vasket sig før måltidet, undret han sig.

³⁸Фарисеят се почуди, като видя, че Той не се уми първо преди обеда.

³⁹Da sa Herren til ham: I fariseere renser nu beger og fat utvendig; men eders indre er fullt av rov og ondskap.

³⁹И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и паницата! а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие.

⁴⁰I dårer! han som gjorde det utvendige, har ikke han også gjort det innvendige?

⁴⁰Несмислени! тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?

⁴¹Men gi det som er inneni, til almisse, og se, da er alt rent for eder.

⁴¹По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.

⁴²Men ve eder, I fariseere, I som gir tiende av mynte og rute og alle slags maturter, og ikke spør efter rett og kjærlighet til Gud! Dette burde gjøres, og det andre ikke lates ugjort.

⁴²Но горко на вас фарисеи! защото давате десетък от гйозума, от седефчето, и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите а ония да не пренебрегвате.

⁴³Ve eder, I fariseere, I som så gjerne vil ha de øverste seter i synagogene og hilsninger på torvene!

⁴³Горко вам фарисеи! защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.

⁴⁴Ve eder, I som ligner de ukjennelige graver, som menneskene går omkring på uten å vite av det!

⁴⁴Горко вам! защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по [тях], не знаят.

⁴⁵Da svarte en av de lovkyndige og sa til ham: Mester! ved å si dette krenker du også oss.

⁴⁵И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш.

⁴⁶Men han sa: Ve også eder, I lovkyndige, I som lesser byrder på menneskene, som de vanskelig kan bære, og selv rører I ikke byrdene med én av eders fingrer!

⁴⁶А той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената.

⁴⁷Ve eder, I som bygger gravsteder for profetene, og eders fedre slo dem ihjel!

⁴⁷Горко вам! защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.

⁴⁸Så gir I da eders fedres gjerninger vidnesbyrd og samtykke; for de slo dem ihjel, og I bygger.

⁴⁸И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с [тях]; защото те ги избиха, а [вие] им градите[ гробниците].

⁴⁹Derfor sa også Guds visdom: Jeg vil sende profeter og apostler til dem, og nogen av dem skal de slå ihjel, og nogen skal de forfølge,

⁴⁹Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и [едни] от тях ще убият и изгонят;

⁵⁰forat alle profeters blod, som er utøst fra verdens grunnvoll blev lagt, skal bli krevd av denne slekt,

⁵⁰за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света, -

⁵¹fra Abels blod til Sakarias' blod, han som blev drept mellem alteret og templet. Ja, sier jeg eder, det skal bli krevd av denne slekt.

⁵¹от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! казвам ви, ще се изиска от това поколение.

⁵²Ve eder, I lovkyndige, I som har tatt kunnskapens nøkkel til eder! Selv er I ikke gått inn, og dem som var i ferd med å gå inn, har I hindret.

⁵²Горко на вас, законници! защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.

⁵³Og da han gikk ut derfra, begynte de skriftlærde og fariseerne å trenge hårdt inn på ham og å spørre ham ut om mangt og meget,

⁵³И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват, и да Го предизвикват да говори за още[ много] неща,

⁵⁴for de lurte på ham for å lokke noget ut av hans munn.

⁵⁴като Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.