¹Siden utvalgte Herren også sytti andre og sendte dem ut, to og to, i forveien for sig til hver by og hvert sted hvor han selv skulde komme.

¹След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.

²Og han sa til dem: Høsten er stor, men arbeiderne få; bed derfor høstens herre at han vil drive arbeidere ut til sin høst!

²И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.

³Gå avsted! Se, jeg sender eder som lam midt iblandt ulver.

³Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

⁴Bær ikke pung, ikke skreppe, ikke sko; gi eder ikke i tale med nogen på veien!

⁴Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.

⁵Men hvor I kommer inn i et hus, der skal I først si: Fred være med dette hus!

⁵И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!

⁶Og er det et fredens barn der, da skal eders fred hvile over ham, men hvis ikke, da skal den vende tilbake over eder.

⁶И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.

⁷Men bli der i huset, og et og drikk hvad de byr eder! for arbeideren er sin lønn verd. I skal ikke flytte fra hus til hus.

⁷И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

⁸Og hvor I kommer inn i en by og de tar imot eder, der skal I ete hvad de setter frem for eder,

⁸И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,

⁹og helbred de syke som er der, og si til dem: Guds rike er kommet nær til eder!

⁹и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.

¹⁰Men hvor I kommer inn i en by og de ikke tar imot eder, der skal I gå ut på dens gater og si:

¹⁰А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:

¹¹Endog støvet som er blitt hengende ved våre føtter av eders by, stryker vi av til eder; men dette skal I vite at Guds rike er kommet nær!

¹¹И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

¹²Jeg sier eder at det skal gå Sodoma tåleligere på hin dag enn den by.

¹²Казвам ви: По-леко ще бъде [наказанието] на Содом в оня ден отколкото на тоя град.

¹³Ve dig, Korasin! ve dig, Betsaida! for dersom de kraftige gjerninger som er gjort i eder, var gjort i Tyrus og Sidon, da hadde de for lenge siden omvendt sig og sittet i sekk og aske.

¹³Горко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

¹⁴Dog, det skal gå Tyrus og Sidon tåleligere i dommen enn eder.

¹⁴Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

¹⁵Og du, Kapernaum, som er blitt ophøiet like til himmelen! like til dødsriket skal du bli nedstøtt.

¹⁵И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш.

¹⁶Den som hører eder, hører mig, og den som forkaster eder, forkaster mig, og den som forkaster mig, forkaster ham som sendte mig.

¹⁶Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.

¹⁷Og de sytti kom glade tilbake og sa: Herre! endog de onde ånder er oss lydige i ditt navn!

¹⁷И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.

¹⁸Da sa han til dem: Jeg så Satan falle ned fra himmelen som et lyn.

¹⁸А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.

¹⁹Se, jeg har gitt eder makt til å trede på slanger og skorpioner og over alt fiendens velde, og ingen ting skal skade eder;

¹⁹Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и [власт] над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

²⁰dog, gled eder ikke over dette at åndene er eder lydige, men gled eder over at eders navn er opskrevet i himmelen!

²⁰Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

²¹I den samme stund frydet han sig i den Hellige Ånd og sa: Jeg priser dig, Fader, himmelens og jordens herre, fordi du har skjult dette for de vise og forstandige og åpenbaret det for de umyndige; ja, Fader, fordi således skjedde det som var velbehagelig for dig.

²¹В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

²²Alle ting er mig overgitt av min Fader, og ingen kjenner til hvem Sønnen er, uten Faderen, og hvem Faderen er, uten Sønnen og den som Sønnen vil åpenbare det for.

²²Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и [никой не знае] Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

²³Og han vendte sig særlig til sine disipler og sa: Salige er de øine som ser det I ser;

²³И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

²⁴for jeg sier eder: Mange profeter og konger har villet se det I ser, og har ikke fått se det, og høre det I hører, og har ikke fått høre det.

²⁴Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха.

²⁵Og se, en lovkyndig stod op og fristet ham og sa: Mester! hvad skal jeg gjøre forat jeg kan arve evig liv?

²⁵И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?

²⁶Han sa til ham: Hvad er skrevet i loven? hvorledes leser du?

²⁶А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

²⁷Han svarte og sa: Du skal elske Herren din Gud av alt ditt hjerte og av all din sjel og av all din makt og av all din hu, og din næste som dig selv.

²⁷А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".

²⁸Da sa han til ham: Du svarte rett; gjør dette, så skal du leve!

²⁸[Исус] му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

²⁹Men da han vilde gjøre sig selv rettferdig, sa han til Jesus: Hvem er da min næste?

²⁹Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

³⁰Jesus svarte og sa: En mann gikk ned fra Jerusalem til Jeriko, og han falt iblandt røvere, som både klædde ham av og slo ham og gikk bort og lot ham ligge halvdød.

³⁰В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

³¹Men det traff sig så at en prest drog samme vei ned, og han så ham, og gikk like forbi.

³¹А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.

³²Likeså en levitt; han kom til stedet, gikk frem og så ham, og gikk like forbi.

³²Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

³³Men en samaritan som var på reise, kom dit hvor han var, og da han så ham, ynkedes han inderlig,

³³Но един самарянин, като пътуваше дойде на [мястото] дето беше той, и като го видя, смили се,

³⁴og han gikk bort til ham og forbandt hans sår og helte olje og vin i dem, og han løftet ham op på sitt eget dyr og førte ham til et herberge og pleide ham.

³⁴приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

³⁵Og da det led mot næste dag, tok han to penninger frem og gav verten og sa til ham: Plei ham! og hvad mere du måtte koste på ham, det skal jeg betale dig igjen når jeg kommer tilbake.

³⁵И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.

³⁶Hvem av disse tre synes du nu viste sig som den manns næste som var falt iblandt røverne?

³⁶Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

³⁷Han sa: Den som gjorde barmhjertighet imot ham. Da sa Jesus til ham: Gå du bort og gjør likeså!

³⁷Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.

³⁸Og det skjedde mens de var på vandring, at han kom til en by, og en kvinne ved navn Marta tok imot ham i sitt hus.

³⁸И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

³⁹Og hun hadde en søster som hette Maria; hun satte sig ved Jesu føtter og hørte på hans ord.

³⁹Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

⁴⁰Men Marta hadde det meget travelt med å tjene ham; hun gikk da frem og sa: Herre! bryr du dig ikke om at min søster har latt mig bli alene om å tjene dig? Si da til henne at hun skal hjelpe mig!

⁴⁰А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

⁴¹Men Jesus svarte og sa til henne: Marta! Marta! du gjør dig strev og uro med mange ting;

⁴¹Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

⁴²men ett er nødvendig. Maria har valgt den gode del, som ikke skal tas fra henne.

⁴²но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.