¹Og han kalte de tolv sammen og gav dem makt og myndighet over alle de onde ånder og til å helbrede sykdommer,

¹И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.

²og han sendte dem ut for å forkynne Guds rike og helbrede syke.

²И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

³Og han sa til dem: Ta ikke noget med på veien, hverken stav eller skreppe eller brød eller penger! heller ikke skal I ha to kjortler hver.

³И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.

⁴Og i det hus I kommer inn i, der skal I bli, og fra det skal I dra videre.

⁴И в която къща влезете там седете, и от там тръгвайте [на път].

⁵Og hvert sted hvor de ikke tar imot eder, gå ut av den by og ryst støvet av eders føtter til et vidnesbyrd mot dem!

⁵И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си за свидетелство против тях.

⁶Så gikk de ut og drog omkring fra by til by og forkynte evangeliet og helbredet folk allesteds.

⁶И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха на всякъде.

⁷Men fjerdingsfyrsten Herodes fikk høre om alt det som skjedde, og han var i stor tvil, fordi det blev sagt av nogen at Johannes var opstanden fra de døde,

⁷А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;

⁸men av andre at Elias hadde vist sig, men av andre igjen at en profet, en av de gamle, var opstanden.

⁸други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.

⁹Og Herodes sa: Johannes lot jeg halshugge; men hvem er denne, som jeg hører sådant om? Og han søkte å få se ham.

⁹И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

¹⁰Og apostlene kom tilbake og fortalte ham alt det de hadde gjort; og han tok dem med sig og drog avsides til en by som heter Betsaida.

¹⁰И като се върнаха апостолите, разказаха на [Исуса] все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли на саме [в уединено място] до един град наречен Витсаида.

¹¹Men da folket fikk det å vite, fulgte de efter ham; og han tok imot dem og talte til dem om Guds rike, og helbredet dem som trengte til lægedom.

¹¹А множествата като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.

¹²Men dagen begynte å helle; da gikk de tolv til ham og sa: La folket fare, så de kan gå bort i byene og bygdene heromkring og få herberge og finne føde! for her er vi på et øde sted.

¹²И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.

¹³Han sa da til dem: Gi I dem å ete! Men de sa: Vi har ikke mere enn fem brød og to fisker, medmindre vi skulde gå bort og kjøpe mat til alt dette folk.

¹³Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен, - да отидем ли и да купим храна за всички тия люде?

¹⁴For det var omkring fem tusen menn. Da sa han til sine disipler: La dem sette sig ned i lag på femti mann!

¹⁴(Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.

¹⁵Og de gjorde så og lot alle sette sig ned.

¹⁵Те сториха така и накараха всички да насядат.

¹⁶Da tok han de fem brød og de to fisker, så op mot himmelen og velsignet dem, og han brøt dem og gav dem til disiplene, forat de skulde dele ut til folket.

¹⁶А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.

¹⁷Og de åt og blev mette alle sammen; og da de tok op de stykker som var blitt tilovers efter dem, blev det tolv kurver.

¹⁷И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.

¹⁸Og det skjedde engang mens han bad, og disiplene var alene med ham, da spurte han dem og sa: Hvem sier folket at jeg er?

¹⁸И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм Аз?

¹⁹De svarte: Døperen Johannes; andre at du er Elias; andre igjen at en profet, en av de gamle, er opstanden.

¹⁹А в отговор те рекоха: [Едни казват, че си] Иоан Кръстител; а други - Илия; трети пък, - че един от старовременните пророци е възкръснал.

²⁰Han sa til dem: Men I, hvem sier I at jeg er? Da svarte Peter: Guds Messias.

²⁰Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.

²¹Men han bød dem strengt at de ikke skulde si dette til nogen,

²¹А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:

²²og han sa: Menneskesønnen skal lide meget og forkastes av de eldste og yppersteprestene og de skriftlærde og slåes ihjel, og opstå på den tredje dag.

²²Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

²³Og han sa til alle: Vil nogen komme efter mig, da må han fornekte sig selv og hver dag ta sitt kors op og følge mig.

²³Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.

²⁴For den som vil berge sitt liv, skal miste det, men den som mister sitt liv for min skyld, han skal berge det.

²⁴Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

²⁵For hvad gagner det et menneske om han vinner den hele verden, men mister sig selv eller tar skade på sig selv?

²⁵Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?

²⁶For den som skammer sig ved mig og mine ord, ham skal også Menneskesønnen skamme sig ved når han kommer i sin og sin Faders og de hellige englers herlighet.

²⁶Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и [в славата] на Отца и на Своите ангели.

²⁷Jeg sier eder for sant: Nogen av dem som her står, skal ikke smake døden før de ser Guds rike.

²⁷А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Божието царство.

²⁸Og det skjedde omkring åtte dager efterat han hadde talt dette, at han tok med sig Peter og Johannes og Jakob og gikk op i fjellet for å bede.

²⁸И около осем дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Иоана и Якова, и се качи на планината да се моли.

²⁹Og mens han bad, blev hans åsyn anderledes å se til, og hans klædning blev hvit og skinte som lynet.

²⁹И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му [стана] бяло [и] бляскаво.

³⁰Og se, to menn talte med ham, og det var Moses og Elias;

³⁰И, ето двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,

³¹de viste sig i herlighet og talte om hans bortgang, som han skulde fullbyrde i Jerusalem.

³¹които се явиха в слава и говореха за смъртта {Гръцки: - Изхода} Му, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.

³²Peter og de som var med ham, var tunge av søvn; men da de blev fullt våkne, så de hans herlighet og de to menn som stod hos ham.

³²А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

³³Og det skjedde da de skiltes fra ham, da sa Peter til Jesus: Mester! det er godt at vi er her; la oss gjøre tre boliger, en til dig, og en til Moses, og en til Elias! - han visste ikke hvad han sa.

³³И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука: и нека направим три шатри, за Тебе една за Моисея една, и една за Илия без да знае какво дума.

³⁴Som han sa dette, kom en sky og overskygget dem; og de blev forferdet da de kom inn i skyen.

³⁴И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.

³⁵Og det kom en røst ut av skyen: Dette er min Sønn, den utvalgte; ham skal I høre!

³⁵И дойде из облака глас който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте.

³⁶Og da røsten kom, var ingen å se, uten Jesus alene. Og de tidde stille og fortalte ingen i de dager noget av det som de hadde sett.

³⁶И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.

³⁷Og det skjedde dagen derefter, da de kom ned fra fjellet, at meget folk kom ham i møte.

³⁷И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.

³⁸Og se, en mann av folket ropte: Mester! jeg ber dig: Se til min sønn! for han er min eneste,

³⁸И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.

³⁹og se, en ånd griper ham, og straks setter han i et skrik, og den sliter i ham så han fråder; og det er så vidt den slipper ham, og ille farer den da med ham;

³⁹И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.

⁴⁰og jeg bad dine disipler at de skulde drive den ut, men de kunde ikke.

⁴⁰И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

⁴¹Jesus svarte og sa: Du vantro og vrange slekt! hvor lenge skal jeg være hos eder og tåle eder? Før din sønn hit!

⁴¹Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.

⁴²Ennu mens han var på veien til ham, rev og slet den onde ånd i ham; men Jesus truet den urene ånd og helbredet gutten og gav ham tilbake til hans far.

⁴²И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.

⁴³Og alle var slått av forundring over Guds storhet.

⁴³И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко което правеше, Той рече на учениците Си:

⁴⁴Men mens alle undret sig over alt det han gjorde, sa han til sine disipler: Gjem disse ord i eders ører: Menneskesønnen skal overgis i menneskers hender!

⁴⁴Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.

⁴⁵Men de skjønte ikke dette ord, og det var skjult for dem, så de ikke fattet det, og de fryktet for å spørre ham om dette ord.

⁴⁵Но те не разбраха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.

⁴⁶Men det kom en tanke op i dem om hvem som vel var den største av dem.

⁴⁶И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.

⁴⁷Men da Jesus så deres hjertes tanke, tok han et lite barn og stilte det ved siden av sig

⁴⁷А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:

⁴⁸og sa til dem: Den som tar imot dette lille barn for mitt navns skyld, tar imot mig, og den som tar imot mig, tar imot ham som sendte mig; for den som er den minste iblandt eder alle, han er stor.

⁴⁸Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.

⁴⁹Da svarte Johannes og sa: Mester! vi så en som drev ut onde ånder i ditt navn, og vi forbød ham det, fordi han ikke er i følge med oss.

⁴⁹А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следва с нас.

⁵⁰Og Jesus sa til ham: Forbyd det ikke! for den som ikke er imot eder, er med eder.

⁵⁰А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.

⁵¹Og det skjedde da det led mot tiden at han skulde optas, da vendte han sitt åsyn mot Jerusalem for å dra der op,

⁵¹И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.

⁵²og han sendte bud foran sig. De gikk da avsted, og kom inn i en samaritansk by for å gjøre i stand for ham;

⁵²И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

⁵³og de tok ikke imot ham, fordi hans åsyn var vendt mot Jerusalem.

⁵³Но не Го приеха, защото лицето Му беше [обърнато] към Ерусалим.

⁵⁴Da hans disipler Jakob og Johannes så det, sa de: Herre! vil du vi skal byde ild fare ned fra himmelen og fortære dem, likesom Elias gjorde?

⁵⁴Като видяха [това] учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?

⁵⁵Men han vendte sig om og talte strengt til dem og sa: I vet ikke av hvad ånd I er.

⁵⁵А Той се обърна и ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].

⁵⁶For Menneskesønnen er ikke kommet for å ødelegge menneskeliv, men for å frelse. Og de gikk til en annen by.

⁵⁶И отидоха в друго село.

⁵⁷Og det skjedde mens de vandret på veien, da sa en til ham: Jeg vil følge dig hvorhen du går.

⁵⁷А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.

⁵⁸Og Jesus sa til ham: Revene har huler, og himmelens fugler reder; men Menneskesønnen har ikke det han kan helle sitt hode til.

⁵⁸Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

⁵⁹Han sa til en annen: Følg mig! Men han sa: Herre! gi mig først lov til å gå bort og begrave min far!

⁵⁹А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.

⁶⁰Men han sa til ham: La de døde begrave sine døde; men gå du avsted og forkynn Guds rike!

⁶⁰Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.

⁶¹Også en annen sa: Jeg vil følge dig, Herre! men gi mig først lov til å si farvel til dem der hjemme!

⁶¹Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.

⁶²Men Jesus sa til ham: Ingen som legger sin hånd på plogen og ser sig tilbake, er skikket for Guds rike.

⁶²А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.