¹Og det skjedde derefter at han drog omkring fra by til by og fra landsby til landsby og forkynte evangeliet om Guds rike, og de tolv var med ham,

¹И скоро след това [Исус] ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте [ученика],

²og likeså nogen kvinner som var helbredet for onde ånder og sykdommer: Maria med tilnavnet Magdalena, som syv onde ånder var faret ut av,

²и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести; Мария наречена Магдалина, от която бяха излезли седем беса,

³og Johanna, som var gift med Kuzas, Herodes' foged, og Susanna og mange andre, som tjente dem med det de eide.

³И Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.

⁴Da nu meget folk strømmet sammen, og de som bodde omkring i byene, drog ut til ham, sa han i en lignelse:

⁴И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:

⁵En såmann gikk ut for å så sin sæd, og da han sådde, falt noget ved veien; og det blev trådt ned, og himmelens fugler åt det op.

⁵Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.

⁶Og noget falt på stengrunn; og da det var vokset op, visnet det, fordi det ikke hadde væte.

⁶А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.

⁷Og noget falt midt iblandt torner; og tornene vokste op med og kvalte det.

⁷Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.

⁸Og noget falt i god jord; og det vokste op og bar frukt i hundre fold. Da han sa dette, ropte han: Den som har ører å høre med, han høre!

⁸А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

⁹Men hans disipler spurte ham hvad denne lignelse skulde bety.

⁹А учениците Му Го попитаха за [значението на] тая притча.

¹⁰Han sa da: Eder er det gitt å få vite Guds rikes hemmeligheter; men de andre gis det i lignelser, forat de skal se og dog ikke se, og høre og dog ikke forstå.

¹⁰Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите [се проповядва] с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.

¹¹Men dette er lignelsen: Sæden er Guds ord.

¹¹Прочее, ето [значението] на притчата. Семето е Божието слово.

¹²De ved veien er de som hører det; så kommer djevelen og tar ordet bort fra deres hjerte, forat de ikke skal tro og bli frelst.

¹²А [посяното] край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.

¹³De på stengrunn er de som tar imot ordet med glede når de hører det; men de har ikke rot; de tror til en tid, og i prøvelsens stund faller de fra.

¹³[Падналото] на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

¹⁴Det som falt iblandt torner, det er de som hører, og mens de vandrer under bekymringer og rikdom og livets lyst, kveles de, og bærer ikke fullmoden frukt.

¹⁴Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

¹⁵Men det i den gode jord, det er de som hører ordet og holder det fast i et vakkert og godt hjerte og bærer frukt i tålmodighet.

¹⁵А [посяното] на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.

¹⁶Men ingen som tender et lys, skjuler det med et kar eller setter det under en seng; han setter det i en stake, forat de som kommer inn, kan se lyset.

¹⁶И никой, като запали светило не го покрива със съд, нито го туря под легло; но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.

¹⁷For det er ingen ting skjult som ikke skal bli åpenbar, og ingen ting dulgt som ikke skal bli kjent og komme for dagen.

¹⁷Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве.

¹⁸Se derfor til hvorledes I hører! for den som har, ham skal gis, og den som ikke har, fra ham skal endog tas det han tykkes sig å ha.

¹⁸Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.

¹⁹Men hans mor og hans brødre kom til ham, og de kunde ikke nå frem til ham for folket.

¹⁹И дойдоха при него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.

²⁰Det blev da meldt ham: Din mor og dine brødre står utenfor og vil gjerne få se dig.

²⁰И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.

²¹Men han svarte og sa til dem: Min mor og mine brødre er disse som hører Guds ord og gjør efter det.

²¹А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.

²²Og det skjedde en av dagene at han gikk ut i en båt, og hans disipler med ham, og han sa til dem: La oss fare over til hin side av sjøen! Og de la fra land.

²²А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.

²³Men mens de seilte, sovnet han; og det fór en stormvind ned over sjøen, og båten fyltes, og de var i fare.

²³А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и [вълните] ги заплашваха така щото бяха в опасност.

²⁴Da gikk de til ham og vekket ham op og sa: Mester! mester! vi går under! Men han stod op og truet vinden og bølgene; og de la sig, og det blev blikkstille.

²⁴И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.

²⁵Og han sa til dem: Hvor er eders tro? Men de blev forferdet og undret sig og sa til hverandre: Hvad er da dette for en, som endog byder vindene og vannet, og de er ham lydige?

²⁵И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?

²⁶Og de seilte frem til gergesenernes bygd, som er rett imot Galilea.

²⁶И пристигнаха в герасинската страна, която е срещу Галилея.

²⁷Da han var gått i land, møtte det ham en mann fra byen, som var besatt av onde ånder; han hadde ikke hatt klær på sig i lang tid, og han holdt sig ikke i hus, men i gravene.

²⁷И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.

²⁸Da han så Jesus, satte han i et skrik og falt ned for ham og sa med høi røst: Hvad har jeg med dig å gjøre, Jesus, du den høieste Guds Sønn? Jeg ber dig, pin mig ikke!

²⁸Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи.

²⁹For han bød den urene ånd fare ut av mannen; i lange tider hadde den revet ham med sig, og han blev bundet med lenker og fotjern og holdt under vakt; og han sønderrev båndene og blev drevet av den onde ånd ut i ørkenene.

²⁹Защото [Исус] беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.

³⁰Men Jesus spurte ham: Hvad er ditt navn? Han svarte: Legion! For mange onde ånder var faret i ham.

³⁰Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.

³¹Og de bad ham at han ikke vilde byde dem fare ned i avgrunnen.

³¹И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната.

³²Men det var på stedet en stor svinehjord, som gikk og beitet i fellet, og de bad ham at han vilde gi dem lov til å fare inn i dem; og han gav dem lov.

³²А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма; и [бесовете] Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.

³³Så fór da de onde ånder ut av mannen og inn i svinene; og hjorden styrtet sig ut over stupet ned i sjøen og druknet.

³³И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

³⁴Men da gjæterne så det som hadde hendt, tok de flukten, og fortalte det i byen og i bygden.

³⁴А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.

³⁵Folk kom da ut for å se hvad som hadde hendt, og de kom til Jesus, og fant mannen som de onde ånder var faret ut av, sittende påklædd og ved sans og samling ved Jesu føtter, og de blev forferdet.

³⁵И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.

³⁶Men de som hadde sett det, fortalte dem hvorledes den besatte var blitt frelst.

³⁶И тия, които бяха видели това разказаха им как излекувал бесния.

³⁷Og hele folkemengden i gergesenernes bygd bad ham dra bort fra dem; for det var en stor frykt over dem. Og han gikk i båten og vendte tilbake igjen.

³⁷И цялото множество от герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.

³⁸Mannen som de onde ånder var faret ut av, bad om å få være med ham. Men han sendte ham fra sig og sa:

³⁸А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с Него; но [Исус] го изпрати, като каза:

³⁹Gå hjem til ditt hus og fortell hvor store ting Gud har gjort imot dig! Og han gikk bort og kunngjorde over hele byen hvor store ting Jesus hadde gjort imot ham.

³⁹Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи, по целия град, какви неща му стори Исус.

⁴⁰Men da Jesus kom tilbake, tok folket imot ham; for alle ventet på ham.

⁴⁰А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.

⁴¹Og se, det kom en mann ved navn Jairus, som var forstander for synagogen, og han falt ned for Jesu føtter og bad ham komme inn i hans hus;

⁴¹И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;

⁴²for han hadde en eneste datter, omkring tolv år gammel, og hun lå for døden. Da nu Jesus gikk avsted, trengte folket sig inn på ham;

⁴²защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.

⁴³og en kvinne som hadde hatt blodsott i tolv år og hadde kostet på læger alt det hun skulde leve av, og ikke kunnet bli helbredet av nogen,

⁴³И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,

⁴⁴hun trådte til bakfra og rørte ved det ytterste av hans klædebon, og straks stanset hennes blodsott.

⁴⁴се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й.

⁴⁵Og Jesus sa: Hvem var det som rørte ved mig? Men da alle nektet, sa Peter og de som var med ham: Mester! Folket trykker og trenger dig jo!

⁴⁵И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене]?

⁴⁶Men Jesus sa: Det var nogen som rørte ved mig; for jeg kjente at en kraft gikk ut fra mig.

⁴⁶Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене.

⁴⁷Da nu kvinnen så at det ikke var skjult det hun hadde gjort, kom hun skjelvende og falt ned for ham og fortalte ham, så hele folket hørte det, av hvad grunn hun rørte ved ham, og hvorledes hun straks blev helbredet.

⁴⁷И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.

⁴⁸Da sa han til henne: Datter! din tro har frelst dig; gå bort i fred!

⁴⁸А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

⁴⁹Mens han ennu taler, kommer en fra synagoge-forstanderen og sier til ham: Din datter er død; umak ikke mesteren!

⁴⁹Докато той още говореше, дохожда някой си от [къщата на] началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

⁵⁰Men da Jesus hørte det, svarte han ham: Frykt ikke, bare tro, så skal hun bli frelst!

⁵⁰А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.

⁵¹Da han nu kom inn i huset, lot han ingen gå inn med sig uten Peter og Johannes og Jakob og pikens far og mor.

⁵¹И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.

⁵²Og alle gråt og jamret sig over henne; men han sa: Gråt ikke! hun er ikke død, hun sover.

⁵²И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.

⁵³Og de lo ham ut; for de visste at hun var død.

⁵³А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

⁵⁴Men han tok henne ved hånden og ropte: Pike, stå op!

⁵⁴Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!

⁵⁵Da vendte hennes ånd tilbake, og hun stod straks op; og han bød at de skulde gi henne mat.

⁵⁵И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат [нещо] да яде.

⁵⁶Og hennes foreldre blev forferdet; men han bød dem at de ikke skulde tale til nogen om det som var skjedd.

⁵⁶И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.