¹Da han hadde fullendt sin tale for folkets ører, gikk han inn i Kapernaum.

¹След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха {Гръцки: В ушите на людете.}, [Исус] влезе в Капернаум.

²Og en høvedsmann hadde en tjener som var syk og nær ved å dø, og han var ham meget kjær.

²А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.

³Da han nu hørte om Jesus, sendte han nogen av jødenes eldste til ham og bad ham at han vilde komme og helbrede hans tjener.

³И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му.

⁴De kom da til Jesus, og bad ham inderlig og sa: Han er vel verd at du gjør dette for ham;

⁴Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;

⁵for han elsker vårt folk, og det er han som har bygget synagogen for oss.

⁵защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.

⁶Jesus gikk da med dem. Men da han ikke hadde langt igjen til huset, sendte høvedsmannen nogen venner til ham og lot si: Herre, umak dig ikke! for jeg er for ringe til at du skal gå inn under mitt tak;

⁶А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;

⁷derfor aktet jeg mig heller ikke verdig til å gå til dig; men si et ord, så blir min dreng helbredet!

⁷затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

⁸For jeg er også en mann som står under overordnede, men har stridsmenn under mig igjen; og sier jeg til den ene: Gå! så går han, og til en annen: Kom! så kommer han, og til min tjener: Gjør dette! så gjør han det.

⁸Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.

⁹Men da Jesus hørte dette, undret han sig over ham, og han vendte sig om og sa til folket som fulgte ham: Jeg sier eder: Ikke engang i Israel har jeg funnet så stor en tro.

⁹Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

¹⁰Og da de som var utsendt, kom hjem igjen, fant de den syke tjener aldeles frisk.

¹⁰И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

¹¹Dagen derefter skjedde det at han drog til en by som heter Nain, og mange av hans disipler gikk med ham, og meget folk.

¹¹А скоро след това, [Исус] отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

¹²Da han nu kom nær til byens port, se, da blev en død båret ut, som var sin mors eneste sønn, og hun var enke, og meget folk fra byen var med henne.

¹²И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

¹³Og da Herren så henne, ynkedes han inderlig over henne og sa til henne: Gråt ikke!

¹³И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.

¹⁴Og han trådte til og rørte ved båren, og de som bar den, stod stille, og han sa: Du unge mann! jeg sier dig: Stå op!

¹⁴Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.

¹⁵Og den døde reiste sig op og begynte å tale; og han gav ham til hans mor.

¹⁵И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И [Исус] го даде на майка му.

¹⁶Da kom det frykt over dem alle, og de priste Gud og sa: En stor profet er opreist blandt oss, og Gud har gjestet sitt folk.

¹⁶И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

¹⁷Og dette ord kom ut om ham i hele Judea og i hele landet deromkring.

¹⁷И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.

¹⁸Og Johannes' disipler fortalte ham om alt dette. Da kalte Johannes to av sine disipler til sig,

¹⁸И учениците на Иоана му известиха за всичко това.

¹⁹og sendte dem til Herren og lot si: Er du den som skal komme, eller skal vi vente en annen?

¹⁹И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

²⁰Mennene kom da til ham og sa: Døperen Johannes har sendt oss til dig og lar si: Er du den som skal komme, eller skal vi vente en annen?

²⁰И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

²¹I den samme stund helbredet han mange for sykdommer og plager og onde ånder, og mange blinde gav han synet.

²¹И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.

²²Og Jesus svarte og sa til dem: Gå bort og fortell Johannes det som I har sett og hørt: blinde ser, halte går, spedalske renses, døve hører, døde står op, og evangeliet forkynnes for fattige;

²²Тогава в отговор им каза: Идете, и разкажете на Иоана това, което видяхте, и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.

²³og salig er den som ikke tar anstøt av mig.

²³И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.

²⁴Da nu sendebudene fra Johannes var gått bort, begynte han å tale til folket om Johannes: Hvorfor var det I gikk ut i ørkenen? for å se et rør som svaier for vinden?

²⁴А когато си отидоха изпратените от Иоана, [Исус] почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана.

²⁵Eller hvorfor var det I gikk der ut? for å se et menneske klædd i fine klær? Se, de som går prektig klædd og lever i vellevnet, er i kongenes saler.

²⁵Но какво излязохте да видите? човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.

²⁶Eller hvorfor var det I gikk der ut? for å se en profet? Ja, jeg sier eder, endog mere enn en profet.

²⁶Но какво излязохте да видите? пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

²⁷Det er ham det er skrevet om: Se, jeg sender mitt bud for ditt åsyn; han skal rydde din vei for dig.

²⁷Това е оня, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе".

²⁸Jeg sier eder: Større profet enn Johannes er ingen blandt dem som er født av kvinner; men den minste i Guds rike er større enn han.

²⁸Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

²⁹Og alt folket som hørte ham, og tolderne, de gav Gud rett og lot sig døpe med Johannes' dåp;

²⁹(И всички люде и бирници, като чуха [това], признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.

³⁰men fariseerne og de lovkyndige gjorde Guds råd til intet for sig og lot sig ikke døpe av ham.

³⁰А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).

³¹Hvem skal jeg da ligne denne slekts mennesker med, og hvem er de like?

³¹А на какво да уподобя човеците от това поколение? и на какво приличат?

³²De ligner små barn som sitter på torvet og roper til hverandre og sier: Vi blåste på fløite for eder, og I vilde ikke danse, vi sang sørgesanger, og I vilde ikke gråte.

³²Те приличат на деца седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме и не плакахте.

³³For døperen Johannes er kommet; han hverken åt brød eller drakk vin, og I sier: Han er besatt!

³³Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

³⁴Menneskesønnen er kommet; han eter og drikker, og I sier: Se, for en storeter og vindrikker, tolderes og synderes venn!

³⁴Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

³⁵Og visdommen er rettferdiggjort av alle sine barn.

³⁵Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.

³⁶Men en av fariseerne bad ham at han vilde ete hos ham; og han gikk inn i fariseerens hus og satte sig til bords.

³⁶И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.

³⁷Og se, det var en kvinne der i byen, som var en synderinne, og da hun fikk vite at han satt til bords i fariseerens hus, kom hun med en alabaster-krukke med salve

³⁷И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро.

³⁸og stod bak ved hans føtter og gråt, og begynte å væte hans føtter med sine tårer og tørket dem med sitt hår og kysset hans føtter og salvet dem med salven.

³⁸И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.

³⁹Men da fariseeren som hadde innbudt ham, så det, sa han ved sig selv: Var denne mann en profet, da visste han hvem og hvordan denne kvinne er som rører ved ham, at hun er en synderinne.

³⁹А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

⁴⁰Og Jesus svarte og sa til ham: Simon! jeg har noget å si dig. Han sier: Mester, si frem!

⁴⁰А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.

⁴¹En som lånte ut penger, hadde to skyldnere; den ene skyldte ham fem hundre penninger, og den andre femti;

⁴¹Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет.

⁴²da de ikke hadde noget å betale med, eftergav han dem begge gjelden. Hvem av dem vil da elske ham mest?

⁴²И понеже нямаха [с какво] да [му] платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?

⁴³Simon svarte: Jeg tenker: Den han eftergav mest. Da sa han til ham: Du dømte rett.

⁴³В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.

⁴⁴Og han vendte sig mot kvinnen og sa til Simon: Ser du denne kvinne? Jeg kom inn i ditt hus, du gav mig ikke vann til mine føtter, men hun vætte mine føtter med sine tårer og tørket dem med sitt hår;

⁴⁴И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.

⁴⁵du gav mig ikke noget kyss, men hun holdt ikke op å kysse mine føtter fra den stund jeg kom inn;

⁴⁵Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.

⁴⁶du salvet ikke mitt hode med olje, men hun salvet mine føtter med salve.

⁴⁶Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.

⁴⁷Derfor sier jeg dig: Hennes mange synder er henne forlatt, for hun elsket meget; men den som lite forlates, elsker lite.

⁴⁷Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.

⁴⁸Og han sa til henne: Dine synder er dig forlatt.

⁴⁸И рече й: Прощават ти се греховете.

⁴⁹Da begynte de som satt til bords med ham, å si ved sig selv: Hvem er denne mann, som endog forlater synder?

⁴⁹И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава?

⁵⁰Men han sa til kvinnen: Din tro har frelst dig; gå bort i fred!

⁵⁰И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.