¹Det skjedde på den næst-første sabbat at han gikk gjennem en aker, og hans disipler plukket aks og gned dem ut med hendene og åt.

¹И една събота, [първата след втория [ден на пасхата]], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

²Da sa nogen av fariseerne: Hvorfor gjør I det som det ikke er tillatt å gjøre på sabbaten?

²А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

³Og Jesus svarte og sa til dem: Har I da ikke lest hvad David gjorde da han var sulten, han selv og de som var med ham,

³Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня той и [мъжете], които бяха с него,

⁴hvorledes han gikk inn i Guds hus og tok skuebrødene og åt, og gav også dem som var med ham? Og dem har ingen lov til å ete uten prestene alene.

⁴как влезе в Божия дом, взе присътствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които [хлябове] не е позволено никой да яде, а само свещениците?

⁵Og han sa til dem: Menneskesønnen er herre også over sabbaten.

⁵И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

⁶Og det skjedde på en annen sabbat at han gikk inn i synagogen og lærte; og der var en mann hvis høire hånd var vissen.

⁶И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

⁷Men de skriftlærde og fariseerne lurte på ham, om han vilde helbrede på sabbaten, forat de kunde finne klagemål imot ham.

⁷И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще [го] изцели, за да могат да Го обвинят.

⁸Men han visste deres tanker, og han sa til mannen som hadde den visne hånd: Stå op og kom frem! Og han stod op og trådte frem.

⁸Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

⁹Da sa Jesus til dem: Jeg spør eder om det er tillatt på sabbaten å gjøre godt eller å gjøre ondt, å berge liv eller å spille det?

⁹Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? добро ли да прави или зло? да спаси ли живот, или да погуби?

¹⁰Og han så omkring på dem alle og sa til ham: Rekk din hånd ut! Og han gjorde så, og hans hånd blev frisk igjen.

¹⁰И като ги изгледа всички, рече на [човека]: Простри ръката си. И той направи [така]; и ръката му оздравя.

¹¹Men de blev rent rasende, og talte med hverandre om hvad de skulde gjøre med Jesus.

¹¹А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.

¹²Og det skjedde i de dager at han gikk op i fjellet for å bede, og han var der hele natten i bønn til Gud.

¹²През ония дни [Исус] излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

¹³Og da det blev dag, kalte han sine disipler til sig, og han valgte sig ut tolv av dem og gav dem navnet apostler:

¹³И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

¹⁴Simon, som han også gav navnet Peter, og hans bror Andreas, og Jakob og Johannes og Filip og Bartolomeus

¹⁴Симона, когото и нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея.

¹⁵og Matteus og Tomas og Jakob, Alfeus' sønn, og Simon, som kaltes ivreren,

¹⁵Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.

¹⁶og Judas, Jakobs sønn, og Judas Iskariot, som blev forræder.

¹⁶Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.

¹⁷Og han gikk ned med dem, og han blev stående på en slette, og med ham en stor flokk av hans disipler og en stor mengde folk fra hele Judea og Jerusalem og fra havkanten ved Tyrus og Sidon,

¹⁷И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; [спряха се там] и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

¹⁸som var kommet for å høre ham og for å bli lægt for sine sykdommer; og de som var plaget av urene ånder, blev helbredet.

¹⁸[тоже] и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

¹⁹Og alt folket søkte å få røre ved ham; for en kraft gikk ut fra ham og helbredet alle.

¹⁹И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

²⁰Og han løftet sine øine på sine disipler og sa: Salige er I fattige; for Guds rike er eders.

²⁰И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

²¹Salige er I som nu hungrer; for I skal mettes. Salige er I som nu gråter; for I skal le.

²¹Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

²²Salige er I når menneskene hater eder, og når de ikke vil vite av eder, og spotter eder og kaster eders navn fra sig som noget ondt, for Menneskesønnens skyld.

²²Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват [от себе си] и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

²³Gled eder på den dag og spring av fryd! for se, eders lønn er stor i himmelen; for på samme vis gjorde deres fedre med profetene.

²³възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

²⁴Men ve eder, I rike! for I har allerede fått eders trøst.

²⁴Но горко на вас богатите; защото сте приели [вече] утехата си.

²⁵Ve eder, I som nu er mette! for I skal hungre. Ve eder, I som nu ler! for I skal sørge og gråte.

²⁵Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко [на вас], които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете.

²⁶Ve eder når alle mennesker taler vel om eder! for på samme vis gjorde deres fedre med de falske profeter.

²⁶Горко [на вас], когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.

²⁷Men til eder som hører, sier jeg: Elsk eders fiender, gjør vel imot dem som hater eder,

²⁷Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

²⁸velsign dem som forbanner eder, bed for dem som taler ille om eder!

²⁸благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

²⁹Når en slår dig på det ene kinn, så by og det andre frem, og når en tar din kappe fra dig, da nekt ham heller ikke kjortelen!

²⁹На този, който те плесне по [едната] буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

³⁰Gi hver den som ber dig, og om en tar fra dig det som ditt er, da krev det ikke igjen!

³⁰Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

³¹Og som I vil at menneskene skal gjøre imot eder, så skal og I gjøre imot dem.

³¹И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

³²Og om I elsker dem som elsker eder, hvad er det å takke eder for? Også syndere elsker jo dem som dem elsker.

³²Понеже ако обичате [само] ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

³³Og om I gjør vel imot dem som gjør vel imot eder, hvad er det å takke eder for? Også syndere gjør det samme.

³³И ако правите добро [само] на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото,

³⁴Og om I låner til dem som I håper å få igjen av, hvad er det å takke eder for? Også syndere låner til syndere for å få like igjen.

³⁴И ако заемате [само] на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

³⁵Men elsk eders fiender, og gjør vel og lån uten å vente noget igjen! så skal eders lønn være stor, og I skal være den Høiestes barn; for han er god mot de utakknemlige og onde.

³⁵Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

³⁶Vær barmhjertige, likesom eders Fader er barmhjertig,

³⁶Бъдете [прочее], милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

³⁷og døm ikke, så skal I ikke dømmes, og fordøm ikke, så skal I ikke fordømmes; forlat, så skal eder forlates;

³⁷Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

³⁸gi, så skal eder gis! et godt, stoppet, rystet, overfylt mål skal gis eder i fanget; for med det samme mål som I måler med, skal eder måles igjen.

³⁸давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

³⁹Han sa også en lignelse til dem: Kan en blind lede en blind? kommer de ikke begge til å falle i grøften?

³⁹Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

⁴⁰En disippel er ikke over sin mester, men enhver som er full-lært, blir som sin mester.

⁴⁰Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки [ученик], когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.

⁴¹Og hvorfor ser du splinten i din brors øie, men bjelken i ditt eget øie blir du ikke var?

⁴¹И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?

⁴²Hvorledes kan du si til din bror: Bror! la mig dra ut splinten som er i ditt øie, du som ikke ser bjelken i ditt eget øie? Du hykler! dra først bjelken ut av ditt eget øie, så kan du se å dra ut splinten som er i din brors øie!

⁴²Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

⁴³For det er ikke noget godt tre som bærer dårlig frukt, og heller ikke noget dårlig tre som bærer god frukt.

⁴³Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

⁴⁴For hvert tre kjennes på sin frukt; en sanker jo ikke fiken av tornebusker, og en plukker ikke vindruer av tornekratt.

⁴⁴Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

⁴⁵Et godt menneske bærer det gode frem av sitt hjertes gode forråd, og et ondt menneske bærer det onde frem av sitt onde forråd; for hvad hjertet flyter over av, det taler hans munn.

⁴⁵Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият [човек] от злото [си съкровище] изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

⁴⁶Men hvorfor kaller I mig Herre, Herre, og gjør ikke det jeg sier?

⁴⁶И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?

⁴⁷Hver den som kommer til mig og hører mine ord og gjør efter dem - hvem han er lik, vil jeg vise eder.

⁴⁷Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

⁴⁸Han er lik et menneske som skulde bygge et hus, og som gravde dypt ned og la grunnvollen på fjell; og da det blev flom, brøt strømmen imot det hus, og den var ikke i stand til å rokke det, fordi det var godt bygget.

⁴⁸Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

⁴⁹Men den som hører og ikke gjør derefter, han er lik et menneske som bygget sitt hus på bare jorden uten grunnvoll; og strømmen brøt imot det, og det falt straks, og det blev et stort fall da det hus falt.

⁴⁹А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.