¹Men det skjedde da folket trengte sig inn på ham og hørte Guds ord, og han stod ved Gennesaret-sjøen,

¹А [веднъж], когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.

²da så han to båter ligge ved sjøen; men fiskerne var gått ut av dem og skyllet garnene.

²И видя две ладии спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.

³Han gikk da ut i en av båtene, som tilhørte Simon, og bad ham legge litt ut fra land; og han satte sig i båten og lærte folket.

³И като, влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.

⁴Men da han holdt op å tale, sa han til Simon: Legg ut på dypet, og kast eders garn ut til en drett!

⁴И като престана да говори рече на Симона: Оттегли [ладията] към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.

⁵Og Simon svarte ham: Mester! vi har strevet hele natten og ikke fått noget; men på ditt ord vil jeg kaste ut garnene.

⁵А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.

⁶Og de gjorde så, og fanget en stor mengde fisk; og deres garn revnet.

⁶И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.

⁷Og de vinket til sine lagsbrødre i den andre båt, at de skulde komme og ta i med dem; og de kom, og de fylte begge båtene, så de holdt på å synke.

⁷И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.

⁸Men da Simon Peter så det, falt han ned for Jesu knær og sa: Herre, gå fra mig! for jeg er en syndig mann.

⁸А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.

⁹For redsel kom over ham og alle dem som var med ham, for den fiskedrett som de hadde fått;

⁹Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,

¹⁰likeså Jakob og Johannes, Sebedeus' sønner, som var i lag med Simon. Og Jesus sa til Simon: Frykt ikke! fra nu av skal du fange mennesker.

¹⁰също и Яков и Иоан, синовете на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.

¹¹Da rodde de båtene i land og forlot alt og fulgte ham.

¹¹И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.

¹²Og det skjedde da han var i en av byene, se, da var det en mann som var full av spedalskhet; og da han så Jesus, falt han ned på sitt ansikt, bad ham og sa: Herre! om du vil, kan du rense mig.

¹²И когато беше в един от градовете, ето, човек, който беше цял прокажен, като видя Исуса, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш можеш да ме очистиш.

¹³Og Jesus rakte hånden ut, rørte ved ham og sa: Jeg vil; bli ren! Og straks forlot spedalskheten ham.

¹³А Той простря ръка и се допря до него, и рече: Искам; бъди очистен. И на часа проказата го остави.

¹⁴Og han bød ham at han ikke skulde si det til nogen; men gå og te dig for presten og ofre for din renselse, således som Moses har påbudt, til et vidnesbyrd for dem!

¹⁴И Той му заръча, никому да не каже [това:] Но, за свидетелство на тях, иди, каза, и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си според както е заповядал Моисей.

¹⁵Men ordet om ham kom ennu mere ut, og meget folk kom sammen for å høre og for å bli helbredet for sine sykdommer;

¹⁵Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.

¹⁶men han drog sig tilbake til øde steder og var der i bønn.

¹⁶А Той се оттегляше в пустините и се молеше.

¹⁷Og det skjedde en av dagene mens han lærte, og der satt fariseere og lovlærere som var kommet fra hver by i Galilea og Judea og fra Jerusalem, og Herrens kraft var hos ham til å helbrede:

¹⁷И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.

¹⁸se, da kom nogen menn som bar en mann på en seng, han var verkbrudden; og de søkte å få ham inn og legge ham ned foran ham.

¹⁸И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.

¹⁹Og da de for folketrengselen ikke fant nogen vei til å få ham inn, steg de op på taket og firte ham med sengen ned mellem takstenene midt foran Jesus.

¹⁹Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса.

²⁰Og da han så deres tro, sa han: Menneske! dine synder er dig forlatt.

²⁰И Той като видя вярата им, рече: Човече прощават ти се греховете.

²¹Da begynte de skriftlærde og fariseerne å tenke så: Hvem er denne mann, som taler bespottelser? Hvem kan forlate synder uten Gud alene?

²¹Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

²²Men da Jesus merket deres tanker, svarte han og sa til dem: Hvad er det I tenker i eders hjerter?

²²Но Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?

²³Hvad er lettest, enten å si: Dine synder er dig forlatt, eller å si: Stå op og gå?

²³Кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?

²⁴Men forat I skal vite at Menneskesønnen har makt på jorden til å forlate synder - så sa han til den verkbrudne: Jeg sier dig: Stå op og ta din seng og gå hjem til ditt hus!

²⁴Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.

²⁵Og straks stod han op for deres øine og tok det han lå på, og gikk hjem til sitt hus og priste Gud.

²⁵И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.

²⁶Da kom det forferdelse over dem alle, og de priste Gud, og de blev fulle av frykt og sa: Idag har vi sett utrolige ting!

²⁶И те всички се учудиха и славеха Бога, и, изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.

²⁷Derefter gikk han ut, og han så en tolder ved navn Levi sitte på tollboden; og han sa til ham: Følg mig!

²⁷След това [Исус] като излезе, видя един бирник, на име Левий, седящ в бирничеството, и рече му: Върви след Мене.

²⁸Og han forlot alt og stod op og fulgte ham.

²⁸Той остави всичко, стана и тръгна след Него.

²⁹Og Levi gjorde et stort gjestebud for ham i sitt hus, og der var en stor mengde toldere og andre som satt til bords med dem.

²⁹А Левий Му направи голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.

³⁰Og fariseerne og deres skriftlærde knurret mot hans disipler og sa: Hvorfor eter og drikker I med toldere og syndere?

³⁰А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?

³¹Og Jesus svarte og sa til dem: De friske trenger ikke til læge, men de som har ondt;

³¹Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

³²jeg er ikke kommet for å kalle rettferdige, men syndere til omvendelse.

³²Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.

³³De sa til ham: Johannes' disipler holder jevnlig faste og bønn, og fariseernes disipler likeså; men dine eter og drikker.

³³И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият.

³⁴Men Jesus sa til dem: Kan I vel få brudesvennene til å faste så lenge brudgommen er hos dem?

³⁴Исус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младоженецът?

³⁵Men de dager skal komme da brudgommen blir tatt fra dem; da skal de faste, i de dager.

³⁵Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през ония дни, ще постят.

³⁶Han sa også en lignelse til dem: Ingen river en lapp av et nytt klædebon og setter den på et gammelt; ellers river han det nye i sønder, og lappen av det nye passer ikke til det gamle.

³⁶Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.

³⁷Og ingen fyller ny vin i gamle skinnsekker; ellers vil den nye vin sprenge sekkene, og den selv spilles og sekkene ødelegges;

³⁷И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.

³⁸men ny vin skal fylles i nye skinnsekker.

³⁸Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.

³⁹Og ingen som har drukket gammel vin, har lyst på ny; han sier: den gamle er god.

³⁹И никой, след като е пил старо[ вино], не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.