¹Men Jesus vendte tilbake fra Jordan, full av den Hellige Ånd, og han blev av Ånden ført om i ørkenen

¹А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна в Иордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,

²og i firti dager fristet av djevelen. Og han åt intet i de dager, og da de var til ende, blev han hungrig.

²дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.

³Da sa djevelen til ham: Er du Guds Sønn, da si til denne sten at den skal bli til brød!

³И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.

⁴Og Jesus svarte ham: Det er skrevet: Mennesket lever ikke av brød alene, men av hvert Guds ord.

⁴А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].

⁵Og djevelen førte ham op på et høit fjell og viste ham alle verdens riker i et øieblikk.

⁵Тогава като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:

⁶Og djevelen sa til ham: Dig vil jeg gi makten over alt dette og disse rikers herlighet; for mig er det overgitt, og jeg gir det til hvem jeg vil;

⁶На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия [царства], (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), -

⁷vil nu du falle ned og tilbede mig, da skal det alt sammen være ditt.

⁷и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

⁸Og Jesus svarte ham og sa: Det er skrevet: Du skal tilbede Herren din Gud, og ham alene skal du tjene.

⁸А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш".

⁹Og han førte ham til Jerusalem og stilte ham på templets tinde og sa til ham: Er du Guds Sønn, da kast dig ned herfra!

⁹Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;

¹⁰for det er skrevet: Han skal gi sine engler befaling om dig at de skal bevare dig,

¹⁰защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят;

¹¹og de skal bære dig på hendene, forat du ikke skal støte din fot på nogen sten.

¹¹И на ръце ще Те дигат, Да не би да удариш о камък ногата Си".

¹²Og Jesus svarte og sa til ham: Det er sagt: Du skal ikke friste Herren din Gud.

¹²А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".

¹³Og da djevelen hadde endt all fristelse, vek han fra ham for en tid.

¹³И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.

¹⁴Og Jesus vendte i Åndens kraft tilbake til Galilea, og rykte om ham kom ut over hele landet deromkring.

¹⁴А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.

¹⁵Og han lærte i deres synagoger, og blev prist av alle.

¹⁵И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.

¹⁶Og han kom til Nasaret, hvor han var opfostret, og gikk efter sin sedvane på sabbatsdagen inn i synagogen og stod op for å lese for dem.

¹⁶И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.

¹⁷Og de gav ham profeten Esaias' bok, og da han slo boken op, fant han det sted hvor det var skrevet:

¹⁷И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: -

¹⁸Herrens Ånd er over mig, fordi han salvet mig til å forkynne evangeliet for fattige; han har utsendt mig for å forkynne fanger at de skal få frihet, og blinde at de skal få syn, for å sette undertrykte i frihet,

¹⁸"Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,

¹⁹for å forkynne et velbehagelig år fra Herren.

¹⁹Да проглася благоприятната Господна година".

²⁰Og han lukket boken og gav den til tjeneren og satte sig, og alle som var i synagogen, hadde sine øine festet på ham.

²⁰И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

²¹Han begynte da med å si til dem: Idag er dette Skriftens ord opfylt for eders ører.

²¹И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

²²Og alle gav ham vidnesbyrd og undret sig over de livsalige ord som gikk ut av hans munn, og de sa: Er ikke dette Josefs sønn?

²²И всички Му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Иосифовият син?

²³Og han sa til dem: I vil visst si til mig dette ordsprog: Læge, læg dig selv! Hvad vi har hørt du gjorde i Kapernaum, gjør det også her på ditt hjemsted!

²³А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.

²⁴Men han sa: Sannelig sier jeg eder: Ingen profet blir vel mottatt på sitt hjemsted.

²⁴И [пак] рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.

²⁵Og i sannhet sier jeg eder: Det var mange enker i Israel i Elias' dager, dengang da himmelen blev lukket for tre år og seks måneder, da det blev en stor hunger over hele landet,

²⁵А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;

²⁶og til ingen av dem blev Elias sendt, men bare til en enke i Sarepta i Sidons land.

²⁶А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска.

²⁷Og det var mange spedalske i Israel på profeten Elisas tid, og ingen av dem blev renset, men bare syreren Na'aman.

²⁷Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.

²⁸Og alle i synagogen blev fulle av vrede da de hørte dette,

²⁸Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,

²⁹og de stod op og drev ham ut av byen og førte ham ut på brynet av det fjell som deres by var bygget på, for å styrte ham ned.

²⁹и, като станаха изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.

³⁰Men han gikk midt gjennem flokken og drog bort.

³⁰Но Той мина посред тях и си отиде.

³¹Og han kom ned til Kapernaum, en by i Galilea, og lærte dem på sabbaten,

³¹И слезе в Галилейския град Капернаум, и поучаваше ги в съботен ден;

³²og de var slått av forundring over hans lære; for hans tale var med myndighet.

³²и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.

³³Og i synagogen var det en mann som var besatt av en uren ånd, og han ropte med høi røst:

³³И в синагогата имаше човек хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:

³⁴Å, hvad har vi med dig å gjøre, Jesus fra Nasaret? Du er kommet for å ødelegge oss; jeg vet hvem du er, du Guds hellige!

³⁴Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.

³⁵Og Jesus truet den og sa: Ti, og far ut av ham! Og den onde ånd kastet ham ned midt iblandt dem og fór ut av ham uten å skade ham.

³⁵Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.

³⁶Og redsel kom over alle, og de talte med hverandre og sa: Hvad er dette for et ord? for med myndighet og makt byder han de urene ånder, og de farer ut!

³⁶И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

³⁷Og rykte om ham kom ut til hvert sted i landet deromkring.

³⁷И слух се разнесе за Него по всичките околни места.

³⁸Og han stod op og forlot synagogen, og gikk inn i Simons hus. Men Simons svigermor lå i sterk feber, og de bad ham hjelpe henne.

³⁸И като стана [та излезе] от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.

³⁹Og han stod over henne og truet feberen, og den forlot henne; og straks stod hun op og tjente dem.

³⁹И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.

⁴⁰Men da solen gikk ned, kom alle som hadde syke som led av forskjellige sykdommer, og førte dem til ham; og han la sine hender på hver især av dem og helbredet dem.

⁴⁰И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.

⁴¹Også onde ånder fór ut av mange, og de ropte: Du er Guds Sønn! Og han truet dem og tillot dem ikke å tale, fordi de visste at han var Messias.

⁴¹Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.

⁴²Men da det var blitt dag, gikk han ut og drog til et øde sted, og folket lette efter ham, og de kom like til ham og holdt på ham, forat han ikke skulde gå fra dem.

⁴²И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него, и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.

⁴³Men han sa til dem: Også i de andre byer må jeg forkynne evangeliet om Guds rike; for dertil er jeg utsendt.

⁴³Но той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.

⁴⁴Og han forkynte ordet i synagogene i Galilea.

⁴⁴И проповядваше в Галилейските синагоги.