¹Og han sa til sine disipler: Det er umulig annet enn at forførelser må komme; men ve den som de kommer fra!

¹И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез който дохождат!

²Det var bedre for ham om det var hengt en kvernsten om hans hals, og han var kastet i havet, enn at han skulde forføre én av disse små.

²По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.

³Ta eder i vare! Om din bror synder, da irettesett ham; og om han angrer det, da tilgi ham!

³Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.

⁴Og om han syv ganger om dagen synder imot dig og syv ganger kommer tilbake til dig og sier: Jeg angrer det, da skal du tilgi ham.

⁴И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.

⁵Og apostlene sa til Herren: Øk vår tro!

⁵И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.

⁶Men Herren sa: Dersom I hadde tro som et sennepskorn, da skulde I si til dette morbærtre: Rykk dig op med rot og plant dig i havet! og det skulde lyde eder.

⁶А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

⁷Men hvem av eder som har en tjener som pløier eller gjæter, vil si til ham når han kommer inn fra marken: Kom straks hit og sett dig til bords?

⁷А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш?

⁸Vil han ikke heller si til ham: Gjør i stand det jeg skal ha til aftensmat, og bind op om dig og gå mig til hånde til jeg får ett og drukket, så skal du få ete og drikke?

⁸Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?

⁹Takker han vel sin tjener fordi han gjorde det som var ham pålagt? Jeg tror det ikke.

⁹Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].

¹⁰Således skal også I, når I har gjort alt det som er eder pålagt, si: Vi er unyttige tjenere; vi har bare gjort det vi var skyldige å gjøre.

¹⁰Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме [само] това, което бяхме длъжни да извършим.

¹¹Og det skjedde på vandringen til Jerusalem at han drog midt imellem Samaria og Galilea;

¹¹И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше [границата] между Самария и Галилея.

¹²og da han gikk inn i en by, møtte det ham ti spedalske menn, som stod langt borte,

¹²И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,

¹³og de ropte høit: Jesus, mester! miskunn dig over oss!

¹³извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!

¹⁴Og da han så dem, sa han til dem: Gå bort og te eder for prestene! Og det skjedde mens de var på veien, at de blev renset.

¹⁴И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.

¹⁵Men en av dem vendte tilbake, da han så at han var helbredet, og han priste Gud med høi røst,

¹⁵И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,

¹⁶og falt ned på sitt ansikt for hans føtter og takket ham; og han var en samaritan.

¹⁶и падна на лице при нозете на [Исуса] и Му благодареше. И той бе самарянин.

¹⁷Da svarte Jesus og sa: Blev ikke de ti renset? hvor er da de ni?

¹⁷А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? а где са деветимата?

¹⁸Fantes det ingen som vendte tilbake for å gi Gud ære uten denne fremmede?

¹⁸Не намериха ли се [други] да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?

¹⁹Og han sa til ham: Stå op og gå bort! din tro har frelst dig.

¹⁹И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

²⁰Men da han blev spurt av fariseerne når Guds rike skulde komme, svarte han dem og sa: Guds rike kommer ikke på den måte at en kan se det med sine øine;

²⁰А [Исус] попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва;

²¹heller ikke skal de si: Se her eller se der er det! For se, Guds rike er inneni eder.

²¹нито ще рекат: Ето тук е! или Там е! защото, ето Божието царство е всред вас.

²²Men han sa til sine disipler: De dager skal komme da I skal attrå å få se en av Menneskesønnens dager, og I skal ikke få se den.

²²И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите[ поне] един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.

²³Og de skal si til eder: Se her, se der er han! Gå ikke der bort, og følg ikke efter!

²³И като ви рекат: Ето, тук е! да не отидете, нито да тичате подире[ им].

²⁴For likesom lynet, når det lyner, skinner fra himmelbryn til himmelbryn, således skal Menneskesønnen være på sin dag.

²⁴Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.

²⁵Men først skal han lide meget og forkastes av denne slekt.

²⁵Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.

²⁶Og likesom det gikk i Noahs dager, så skal det også gå i Menneskesønnens dager:

²⁶И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;

²⁷de åt og drakk, de tok til ekte og blev gitt til ekte, like til den dag da Noah gikk inn i arken; så kom vannflommen og ødela dem alle sammen.

²⁷ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички.

²⁸På samme vis - likesom det gikk i Lots dager: de åt og drakk, de kjøpte og solgte, de plantet og bygget;

²⁸Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,

²⁹men den dag da Lot gikk ut av Sodoma, da lot Gud ild og svovel regne fra himmelen og ødela dem alle sammen -

²⁹а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички, -

³⁰således skal det også gå på den dag da Menneskesønnen åpenbares.

³⁰подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.

³¹På den dag må den som er på taket og har sine ting i huset, ikke stige ned for å hente dem, og heller ikke den som er ute på marken, vende tilbake til sitt hjem.

³¹В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива да не се връща назад.

³²Kom Lots hustru i hu!

³²Помнете Лотовата жена.

³³Den som søker å frelse sitt liv, skal miste det, og den som mister det, skal berge det.

³³Който иска да спечели живота {Или: Душата} си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.

³⁴Jeg sier eder: I den natt skal det være to i én seng; den ene skal tas med, og den andre skal lates tilbake.

³⁴Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.

³⁵To kvinner skal male på samme kvern; den ene skal tas med, og den andre skal lates tilbake.

³⁵Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата [ще се вземе, а другата]{Повторението на тези думи вероятно е печатна грешка в изданието от 1940 г.} ще се остави.

³⁶Det skal være to ute på marken; den ene blir tatt med, den andre blir latt tilbake.

³⁶[Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].

³⁷Da svarte de og sa til ham: Hvor, Herre? Han sa til dem: Hvor åtselet er, der skal ørnene samles.

³⁷Отговарят Му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.