¹Og han sa en lignelse til dem om at de alltid skulde bede og ikke bli trette.

¹Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не ослабват, думайки:

²Der var en dommer i en by, som ikke fryktet Gud og ikke undså sig for noget menneske.

²В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе.

³Og det var en enke der i byen, og hun kom til ham og sa: Hjelp mig til å få rett over min motstander!

³В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.

⁴Og lenge vilde han ikke; men til sist sa han ved sig selv: Om jeg enn ikke frykter Gud og ikke undser mig for noget menneske,

⁴Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,

⁵vil jeg dog hjelpe denne enke til å få rett fordi hun gjør mig uleilighet, så hun ikke til slutt skal komme og legge hånd på mig.

⁵пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.

⁶Og Herren sa: Hør hvad den urettferdige dommer sier!

⁶И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!

⁷Men skulde da ikke Gud hjelpe sine utvalgte til deres rett, dem som roper til ham dag og natt, og er han sen når det gjelder dem?

⁷А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?

⁸Jeg sier eder at han skal skynde sig å hjelpe dem til deres rett. Men når Menneskesønnen kommer, mon han da vil finne troen på jorden?

⁸Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

⁹Han sa også denne lignelse til nogen som stolte på sig selv at de var rettferdige, og foraktet de andre:

⁹И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:

¹⁰To menn gikk op til templet for å bede; den ene var en fariseer og den andre en tolder.

¹⁰Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.

¹¹Fariseeren stod for sig selv og bad således: Gud! jeg takker dig fordi jeg ikke er som andre mennesker: røvere, urettferdige, horkarler, eller og som denne tolder.

¹¹Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.

¹²Jeg faster to ganger om uken, jeg gir tiende av all min inntekt.

¹²Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.

¹³Og tolderen stod langt borte og vilde ikke engang løfte sine øine mot himmelen, men slo sig for sitt bryst og sa: Gud! vær mig synder nådig!

¹³А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.

¹⁴Jeg sier eder: Denne gikk rettferdiggjort ned til sitt hus fremfor den andre; for hver den sig selv ophøier, skal fornedres, og den sig selv fornedrer, skal ophøies.

¹⁴Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

¹⁵De bar også sine små barn til ham, forat han skulde røre ved dem; men da disiplene så det, truet de dem.

¹⁵Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.

¹⁶Men Jesus kalte dem til sig og sa: La de små barn komme til mig, og hindre dem ikke! for Guds rike hører sådanne til.

¹⁶Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.

¹⁷Sannelig sier jeg eder: Den som ikke tar imot Guds rike som et lite barn, han skal ingenlunde komme inn i det.

¹⁷Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него.

¹⁸Og en rådsherre spurte ham: Gode mester! hvad skal jeg gjøre for å arve evig liv?

¹⁸И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот?

¹⁹Jesus sa til ham: Hvorfor kaller du mig god? Ingen er god uten én, det er Gud.

¹⁹А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.

²⁰Budene kjenner du: Du skal ikke drive hor, du skal ikke slå ihjel, du skal ikke stjele, du skal ikke si falskt vidnesbyrd, hedre din far og din mor.

²⁰Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";

²¹Men han sa: Alt dette har jeg holdt fra min ungdom av.

²¹А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

²²Da Jesus hørte det, sa han til ham: Ett fattes dig ennu: selg alt det du har, og del det ut til fattige, så skal du få en skatt i himmelen; kom så og følg mig!

²²Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.

²³Men da han hørte det, blev han meget bedrøvet; for han var meget rik.

²³И той, като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат.

²⁴Og da Jesus så det, sa han: Hvor vanskelig det er for de rike å komme inn i Guds rike!

²⁴И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония които имат богатство!

²⁵For det er lettere for en kamel å gå gjennem et nåleøie enn for en rik å gå inn i Guds rike.

²⁵Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

²⁶Da sa de som hørte det: Hvem kan da bli frelst?

²⁶А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?

²⁷Men han sa: Det som er umulig for mennesker, er mulig for Gud.

²⁷А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.

²⁸Og Peter sa: Se, vi har forlatt alt vårt og fulgt dig.

²⁸А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.

²⁹Da sa han til dem: Sannelig sier jeg eder: Det er ingen som har forlatt hus eller hustru eller brødre eller foreldre eller barn for Guds rikes skyld

²⁹А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща, или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,

³⁰uten at han skal få mangefold igjen her i tiden, og i den kommende verden evig liv.

³⁰който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.

³¹Men han tok de tolv til sig og sa til dem: Se, vi går op til Jerusalem, og alt det som er skrevet av profetene om Menneskesønnen, skal fullbyrdes.

³¹И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим, и ще се изпълни, в Човешкия Син, всичко що е писано чрез пророците.

³²For han skal overgis til hedningene og bli spottet og hånet og spyttet på,

³²Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят, и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

³³og de skal hudstryke ham og slå ham ihjel, og på den tredje dag skal han opstå.

³³и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

³⁴Og de forstod ikke noget av dette, og dette ord var skjult for dem, og de skjønte ikke det han sa.

³⁴Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.

³⁵Og det skjedde da han kom nær til Jeriko, at en blind mann satt ved veien og tigget.

³⁵А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

³⁶Da han hørte folk gå forbi, spurte han hvad dette var.

³⁶И като чу, че минава народ, попита какво е това.

³⁷De fortalte ham da at Jesus fra Nasaret gikk forbi.

³⁷И казаха му, че Исус Назарянинът минава.

³⁸Og han ropte: Jesus, du Davids sønn! miskunn dig over mig!

³⁸Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

³⁹Og de som gikk foran, truet ham at han skulde tie. Men han ropte enda meget mere: Du Davids sønn! miskunn dig over mig!

³⁹А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

⁴⁰Da stod Jesus stille, og bød at han skulde føres til ham; og da han kom frem, spurte han ham:

⁴⁰И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи попита го:

⁴¹Hvad vil du jeg skal gjøre for dig? Han sa: Herre! at jeg må bli seende!

⁴¹Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи да прогледам.

⁴²Og Jesus sa til ham: Bli seende! din tro har frelst dig.

⁴²Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.

⁴³Og straks fikk han sitt syn igjen, og fulgte ham og lovet Gud; og alt folket som så det, priste Gud.

⁴³И той веднага прогледа, и тръгна веднага след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това въздадоха хвала на Бога.