¹Og han kom inn i Jeriko og drog igjennem byen.

¹След това [Исус] влезе в Ерихон, и минаваше през града.

²Og se, der var en mann som hette Sakkeus; han var overtolder og en rik mann.

²И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,

³Og han søkte å få se hvem som var Jesus, og han kunde ikke komme til for folket, for han var liten av vekst.

³искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.

⁴Da sprang han i forveien og steg op i et morbærtre for å få se ham; for hans vei gikk der forbi.

⁴И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

⁵Og da Jesus kom til stedet, så han op og sa til ham: Sakkeus! skynd dig og stig ned! for idag skal jeg bli i ditt hus.

⁵Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

⁶Og han skyndte sig og steg ned, og tok imot ham med glede.

⁶И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

⁷Og da de så det, knurret de alle og sa: Han gikk inn for å ta herberge hos en syndig mann!

⁷И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

⁸Men Sakkeus stod frem og sa til Herren: Se, Herre! Halvdelen av mitt gods gir jeg de fattige, og har jeg presset penger ut av nogen, gir jeg det firdobbelt igjen.

⁸А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето [от сега] давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам [му] четверократно.

⁹Og Jesus sa om ham: Idag er frelse blitt dette hus til del, eftersom og han er en Abrahams sønn;

⁹И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

¹⁰for Menneskesønnen er kommet for å søke og frelse det som var fortapt.

¹⁰Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

¹¹Mens de hørte på dette, la han også en lignelse til, fordi han var nær ved Jerusalem, og de tenkte at Guds rike straks skulde komme til syne.

¹¹И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

¹²Han sa da: En mann av høi byrd drog til et land langt borte for å få kongemakt og så komme tilbake igjen.

¹²Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.

¹³Han kalte da ti av sine tjenere for sig, og gav dem ti pund og sa: Kjøpslå med dem til jeg kommer igjen.

¹³И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с [това] докле дойда.

¹⁴Men hans landsmenn hatet ham, og skikket sendemenn avsted efter ham og lot si: Vi vil ikke at denne mann skal være konge over oss.

¹⁴Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.

¹⁵Og det skjedde da han hadde fått kongemakten og kom tilbake, da bød han at de tjenere han hadde gitt pengene, skulde kalles for ham, forat han kunde få vite hvad hver av dem hadde vunnet.

¹⁵А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

¹⁶Da kom den første frem og sa: Herre! ditt pund har kastet av sig ti pund.

¹⁶Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

¹⁷Og han sa til ham: Vel, du gode tjener! fordi du har vært tro i det små, skal du råde over ti byer.

¹⁷И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

¹⁸Og den annen kom og sa: Herre! ditt pund har gitt fem pund.

¹⁸Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

¹⁹Også til denne sa han: Vær du herre over fem byer!

¹⁹А рече и на него: Бъди и ти над пет града.

²⁰Og en annen kom og sa: Herre! se her er ditt pund, som jeg har hatt liggende i et tørklæ;

²⁰Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;

²¹for jeg fryktet for dig, fordi du er en streng mann; du tar op det du ikke la ned, og høster det du ikke sådde.

²¹Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

²²Han sier til ham: Efter din egen munn dømmer jeg dig, du dårlige tjener! Du visste at jeg er en streng mann, som tar op det jeg ikke la ned, og høster det jeg ikke sådde;

²²[Господарят] му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;

²³hvorfor satte du da ikke mine penger ut hos pengevekslerne? Så hadde jeg, når jeg kom, fått dem tilbake med renter.

²³тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

²⁴Og han sa til dem som stod ved hans side: Ta pundet fra ham og gi det til ham som har de ti pund!

²⁴И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.

²⁵- De sa til ham: Herre! han har jo ti pund! -

²⁵(Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

²⁶Jeg sier eder at hver den som har, ham skal gis; men den som ikke har, fra ham skal endog tas det han har.

²⁶Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.

²⁷Men disse mine fiender som ikke vilde at jeg skulde være konge over dem, før dem hit og hugg dem ned for mine øine!

²⁷А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

²⁸Og da han hadde sagt dette, drog han videre foran dem på sin vandring op til Jerusalem.

²⁸И като изрече това, [Исус] вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.

²⁹Og det skjedde da han kom nær til Betfage og Betania, til det berg som kalles Oljeberget, da sendte han to av sine disipler avsted og sa:

²⁹И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече [им:]

³⁰Gå bort til den by som ligger rett for oss! Når I kommer inn i den, skal I finne en fole bundet, som intet menneske har sittet på; løs den og før den hit!

³⁰Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

³¹Og dersom nogen spør eder: Hvorfor løser I den? da skal I si så: Herren har bruk for den.

³¹И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва.

³²Så gikk de utsendte avsted, og de fant det så som han hadde sagt dem.

³²И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

³³Og da de løste folen, sa dens eiermenn til dem: Hvorfor løser I folen?

³³И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?

³⁴De sa: Herren har bruk for den.

³⁴А те казаха: На Господа трябва.

³⁵Og de førte den til Jesus, og de la sine klær på folen og lot Jesus sette sig på den.

³⁵И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.

³⁶Da han nu drog frem, bredte de sine klær under ham på veien.

³⁶И като вървеше Той, [людете] постилаха дрехите си по пътя.

³⁷Men da han allerede var nær ved nedgangen fra Oljeberget, begynte hele disippel-flokken glad å love Gud med høi røst for alle de kraftige gjerninger de hadde sett, og sa:

³⁷И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:

³⁸Velsignet være kongen som kommer i Herrens navn! Fred i himmelen, og ære i det høieste!

³⁸Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!

³⁹Og nogen av fariseerne blandt mengden sa til ham: Mester! irettesett dine disipler!

³⁹А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

⁴⁰Men han svarte og sa til dem: Jeg sier eder: Om disse tier, skal stenene rope.

⁴⁰И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

⁴¹Og da han kom nær og så byen, gråt han over den og sa:

⁴¹И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

⁴²Visste også du, om enn først på denne din dag, hvad som tjener til din fred! Men nu er det skjult for dine øine.

⁴²Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.

⁴³For de dager skal komme over dig da dine fiender skal kaste en voll op om dig og kringsette dig og trenge dig fra alle sider,

⁴³Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред,

⁴⁴og slå dig til jorden og dine barn i dig, og ikke levne sten på sten i dig, fordi du ikke kjente din besøkelses tid.

⁴⁴и ще те разорят и [ще избият] жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

⁴⁵Og han gikk inn i templet og begynte å drive ut dem som drev handel der,

⁴⁵И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:

⁴⁶og han sa til dem: Det er skrevet: Mitt hus skal være et bedehus. Men I har gjort det til en røverhule.

⁴⁶Писано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп".

⁴⁷Og han lærte daglig i templet. Men yppersteprestene og de skriftlærde og de første blandt folket søkte å få ryddet ham av veien.

⁴⁷И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;

⁴⁸Og de fant ikke ut hvad de skulde gjøre; for hele folket hang ved ham og hørte på ham.

⁴⁸Но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.