¹Og det skjedde en av dagene mens han lærte folket i templet og forkynte evangeliet, da stod yppersteprestene og de skriftlærde frem sammen med de eldste

¹И в един от дните, когато Той поучаваше людете в храма и проповядваше благовестието, надойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му рекоха:

²og sa til ham: Si oss: Med hvad myndighet gjør du dette, eller hvem er det som har gitt dig denne myndighet?

²Кажи ни с каква власт правиш това? или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт?

³Men han svarte og sa til dem: Også jeg vil spørre eder om en ting; si mig:

³И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:

⁴Johannes' dåp, var den fra himmelen eller fra mennesker?

⁴Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?

⁵Men de samrådde sig med hverandre og sa: Sier vi: Fra himmelen, da sier han: Hvorfor trodde I ham da ikke?

⁵А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?

⁶Men sier vi: Fra mennesker, da stener hele folket oss; for de tror fullt og fast at Johannes var en profet.

⁶Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.

⁷Og de svarte at de ikke visste hvor den var fra.

⁷И отговориха, че не знаят от къде [беше].

⁸Da sa Jesus til dem: Så sier heller ikke jeg eder med hvad myndighet jeg gjør dette.

⁸Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

⁹Han begynte da å si denne lignelse til folket: En mann plantet en vingård og leide den ut til vingårdsmenn og drog utenlands for lange tider.

⁹И почна да говори на людете тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.

¹⁰Og da tiden kom, sendte han en tjener til vingårdsmennene, forat de skulde gi ham av vingårdens frukt; men vingårdsmennene slo ham, og lot ham gå bort med tomme hender.

¹⁰И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.

¹¹Og han blev ved og sendte en annen tjener; men de slo også ham og hånte ham og lot ham gå bort med tomme hender.

¹¹И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.

¹²Og han blev ved og sendte en tredje; men de slo også ham til blods og kastet ham ut.

¹²Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

¹³Da sa vingårdens herre: Hvad skal jeg gjøre? Jeg vil sende min sønn, den elskede; de vil da vel undse sig for ham.

¹³Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.

¹⁴Men da vingårdsmennene fikk se ham, la de op råd med hverandre og sa: Dette er arvingen; la oss slå ham ihjel, så arven kan bli vår!

¹⁴Но земеделците, като го видяха, разискаха помежду си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

¹⁵Og de kastet ham ut av vingården og slo ham ihjel. Hvad skal nu vingårdens herre gjøre med dem?

¹⁵Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?

¹⁶Han skal komme og drepe disse vingårdsmenn og overgi vingården til andre. Da de hørte det, sa de: Det må aldri skje!

¹⁶Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!

¹⁷Men han så på dem og sa: Hvad er da dette som er skrevet: Den sten som bygningsmennene forkastet, den er blitt hjørnesten?

¹⁷А той ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?

¹⁸Hver den som faller på denne sten, han skal knuses; men den som den faller på, ham skal den smuldre til støv.

¹⁸Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.

¹⁹Og de skriftlærde og yppersteprestene søkte å få lagt hånd på ham i samme stund; men de fryktet for folket; for de skjønte at det var om dem han hadde sagt denne lignelse.

¹⁹И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.

²⁰Og efterat de nogen tid hadde voktet på ham, sendte de lurere, som lot som de var rettferdige, for å fange ham i ord, så de kunde overgi ham til øvrigheten og til landshøvdingens makt.

²⁰И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.

²¹Og de spurte ham og sa: Mester! vi vet at du taler og lærer rett og gjør ikke forskjell på folk, men lærer Guds vei i sannhet;

²¹И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

²²er det oss tillatt å gi keiseren skatt, eller ikke?

²²право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?

²³Men han merket deres list og sa til dem:

²³А Той разбра лукавството им, и рече им:

²⁴Vis mig en penning! Hvis billede og påskrift har den? De svarte: Keiserens.

²⁴Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.

²⁵Da sa han til dem: Så gi da keiseren hvad keiserens er, og Gud hvad Guds er!

²⁵А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.

²⁶Og de var ikke i stand til å fange ham i ord i folkets påhør, og de undret sig over hans svar, og tidde.

²⁶И не можаха да уловят [нещо] в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.

²⁷Men det kom nogen av sadduseerne til ham, de som nekter at det er nogen opstandelse, og de spurte ham og sa:

²⁷Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

²⁸Mester! Moses har foreskrevet oss at når en manns gifte bror dør og ikke har barn, da skal hans bror ta hans hustru til ekte og opreise sin bror avkom.

²⁸Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".

²⁹Nu var det syv brødre; og den første tok sig en hustru og døde barnløs.

²⁹А имаше седмина братя; и първият взе жена и умря бездетен.

³⁰Og den annen

³⁰И вторият и третият я взеха;

³¹og den tredje tok henne, og likeså alle syv; de efterlot ikke barn, og døde.

³¹така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.

³²Til sist døde også kvinnen.

³²А после умря и жената.

³³Hvem iblandt dem skal nu få kvinnen til hustru i opstandelsen? for alle syv har jo hatt henne til hustru.

³³И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

³⁴Og Jesus sa til dem: Denne verdens barn tar til ekte og gis til ekte;

³⁴А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

³⁵men de som aktes verdige til å få del i hin verden og i opstandelsen fra de døde, de hverken tar til ekte eller gis til ekte;

³⁵а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят нито се омъжват.

³⁶for de kan ikke mere dø, for de er englene like og er Guds barn, idet de er opstandelsens barn.

³⁶И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.

³⁷Men at de døde står op, det har også Moses gitt til kjenne, der hvor det tales om tornebusken, når han kaller Herren Abrahams Gud og Isaks Gud og Jakobs Gud;

³⁷А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа [в мястото дето писа] за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

³⁸men han er ikke de dødes Gud, men de levendes; for de lever alle for ham.

³⁸Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

³⁹Da svarte nogen av de skriftlærde og sa: Mester! du taler vel.

³⁹А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.

⁴⁰For de vågde ikke mere å spørre ham om noget.

⁴⁰Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

⁴¹Men han sa til dem: Hvorledes kan det sies at Messias er Davids sønn?

⁴¹И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?

⁴²David selv sier jo i Salmenes bok: Herren sa til min herre: Sett dig ved min høire hånd,

⁴²Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.

⁴³til jeg får lagt dine fiender til skammel for dine føtter!

⁴³Докле положа враговете Ти за Твое подножие.

⁴⁴David kaller ham altså herre; hvorledes kan han da være hans sønn?

⁴⁴И тъй, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов син?

⁴⁵Men i hele folkets påhør sa han til sine disipler:

⁴⁵И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:

⁴⁶Vokt eder for de skriftlærde, som gjerne vil gå i side klær og gjerne vil la sig hilse på torvene og ha de øverste seter i synagogene og sitte øverst ved gjestebudene;

⁴⁶Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;

⁴⁷de som opeter enkers hus og for et syns skyld holder lange bønner! Disse skal få dess hårdere dom.

⁴⁷които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.