¹Og det skjedde i de dager at det utgikk et bud fra keiser Augustus at all verden skulde innskrives i manntall.

¹А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.

²Dette var den første innskrivning, i den tid Kvirinius var landshøvding i Syria.

²Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия.

³Og alle gikk for å la sig innskrive, hver til sin by.

³И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.

⁴Men også Josef drog op fra Galilea, fra byen Nasaret, til Judea, til Davids stad, som heter Betlehem, fordi han var av Davids hus og ætt,

⁴И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),

⁵for å la sig innskrive sammen med Maria, sin trolovede, som var fruktsommelig.

⁵за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна.

⁶Men det skjedde mens de var der, da kom tiden da hun skulde føde.

⁶И когато бяха там, навършиха се дните й да роди.

⁷Og hun fødte sin sønn, den førstefødte, og svøpte ham og la ham i en krybbe, fordi det ikke var rum for dem i herberget.

⁷И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.

⁸Og det var nogen hyrder der på stedet, som var ute på marken og holdt nattevakt over sin hjord.

⁸И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.

⁹Og se, en Herrens engel stod for dem, og Herrens herlighet lyste om dem, og de blev meget forferdet.

⁹И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.

¹⁰Og engelen sa til dem: Forferdes ikke! for se, jeg forkynner eder en stor glede, som skal vederfares alt folket!

¹⁰Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.

¹¹Eder er idag en frelser født, som er Kristus, Herren, i Davids stad.

¹¹Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.

¹²Og dette skal I ha til tegn: I skal finne et barn svøpt, liggende i en krybbe.

¹²И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.

¹³Og straks var det hos engelen en himmelsk hærskare, som lovet Gud og sa:

¹³И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:

¹⁴Ære være Gud i det høieste, og fred på jorden, i mennesker hans velbehag!

¹⁴Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.

¹⁵Og det skjedde da englene var faret fra dem op til himmelen, da sa hyrdene til hverandre: La oss nu gå like til Betlehem og se dette som har hendt, og som Herren har kunngjort oss!

¹⁵Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.

¹⁶Og de skyndte sig og kom og fant både Maria og Josef, og barnet som lå i krybben;

¹⁶И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите.

¹⁷og da de hadde sett det, fortalte de dem det ord som var sagt dem om dette barn.

¹⁷И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.

¹⁸Og alle som hørte det, undret sig over det som blev dem sagt av hyrdene;

¹⁸И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.

¹⁹men Maria gjemte alle disse ord og grundet på dem i sitt hjerte.

¹⁹А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си.

²⁰Og hyrdene vendte tilbake, og priste og lovet Gud for alt det de hadde hørt og sett, således som det var blitt sagt dem.

²⁰И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.

²¹Og da åtte dager var til ende, og han skulde omskjæres, blev han kalt Jesus, det navn som engelen hadde nevnt før han blev undfanget i mors liv.

²¹И като се навършиха осем дни [и трябваше] да обрежат [Детенцето], дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.

²²Og da deres renselses-dager efter Mose lov var til ende, førte de ham op til Jerusalem for å stille ham frem for Herren -

²²Като се навършиха и дните за очистването им, според Моисеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,

²³som det er skrevet i Herrens lov: Alt mannkjønn som åpner mors liv, skal kalles hellig for Herren -

²³(както е писано в Господния закон, че "всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свет на Господа"),

²⁴og for å gi offer, efter det som er sagt i Herrens lov, et par turtelduer eller to due-unger.

²⁴и да принесат жертва според казаното в Господния закон "две гургулици, и две гълъбчета".

²⁵Og se, det var en mann i Jerusalem ved navn Simeon, og denne mann var rettferdig og gudfryktig og ventet på Israels trøst; og den Hellige Ånd var over ham,

²⁵И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него.

²⁶og det var åpenbaret ham av den Hellige Ånd at han ikke skulde se døden før han hadde sett Herrens salvede.

²⁶Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен.

²⁷Han kom, drevet av Ånden, inn i templet, og da foreldrene førte barnet Jesus inn for å gjøre med ham som skikk var efter loven,

²⁷И по [внушението] на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона,

²⁸da tok han ham på sine armer og lovet Gud og sa:

²⁸той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: -

²⁹Herre! nu lar du din tjener fare herfra i fred, efter ditt ord;

²⁹Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си;

³⁰for mine øine har sett din frelse,

³⁰Защото видяха очите ми спасението,

³¹som du har beredt for alle folks åsyn,

³¹Което си приготвил пред всички люде;

³²et lys til åpenbarelse for hedningene, og en herlighet for ditt folk Israel.

³²Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил.

³³Og hans far og hans mor undret sig over det som blev talt om ham.

³³А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

³⁴Og Simeon velsignet dem, og sa til hans mor Maria: Se, denne er satt til fall og opreisning for mange i Israel, og til et tegn som blir motsagt;

³⁴И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това [детенце] е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори;

³⁵men også din sjel skal et sverd gjennemstinge, forat mange hjerters tanker skal bli åpenbaret.

³⁵да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

³⁶Og der var en profetinne, Anna, Fanuels datter, av Asers stamme; hun var kommet langt ut i årene, hadde levd med sin mann i syv år efter sin jomfrustand,

³⁶Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,

³⁷og nu for sig selv som enke inntil en alder av fire og åtti år; hun vek aldri fra templet, men tjente Gud med faste og bønn natt og dag.

³⁷и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, [дето] нощем и денем служеше [Богу] в пост и молитва.

³⁸Og hun trådte til i samme stund og priste Gud, og hun talte om ham til alle dem som ventet på forløsning for Jerusalem.

³⁸И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.

³⁹Og da de hadde fullført alt efter Herrens lov, vendte de tilbake til Galilea, til sin by Nasaret.

³⁹И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.

⁴⁰Men barnet vokste og blev sterkt og fullt av visdom, og Guds velbehag var over ham.

⁴⁰А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.

⁴¹Og hans foreldre drog hvert år til Jerusalem til påskefesten.

⁴¹И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата.

⁴²Og da han var tolv år gammel, drog de der op, som det var skikk på høitiden;

⁴²И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,

⁴³og da de hadde vært der de dager til ende, og de vendte hjem igjen, blev barnet Jesus tilbake i Jerusalem, og hans foreldre visste ikke om det.

⁴³и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.

⁴⁴Men da de trodde at han var i reisefølget, kom de en dags reise frem, og lette efter ham blandt slektninger og kjenninger;

⁴⁴А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.

⁴⁵og da de ikke fant ham, vendte de tilbake til Jerusalem og lette efter ham.

⁴⁵И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.

⁴⁶Og det skjedde tre dager derefter, da fant de ham i templet; der satt han midt iblandt lærerne og hørte på dem og spurte dem,

⁴⁶И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.

⁴⁷og alle som hørte ham, var ute av sig selv av forundring over hans forstand og svar.

⁴⁷И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума [Му] и на отговорите Му.

⁴⁸Og da de så ham, blev de forferdet, og hans mor sa til ham: Barn! hvorfor gjorde du oss dette? Se, din far og jeg har lett efter dig med smerte.

⁴⁸И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко защо, постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме.

⁴⁹Og han sa til dem: Hvorfor lette I efter mig? Visste I ikke at jeg må være i min Faders hus?

⁴⁹А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?

⁵⁰Men de forstod ikke det ord han talte til dem.

⁵⁰А те не разбраха думата, която им рече.

⁵¹Og han gikk ned med dem og kom til Nasaret og var dem lydig. Og hans mor gjemte alle disse ord i sitt hjerte.

⁵¹И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.

⁵²Og Jesus gikk frem i visdom og alder og yndest hos Gud og mennesker.

⁵²А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.