¹Eftersom mange har tatt sig fore å sette op en fortelling om de ting som er fullbyrdet iblandt oss,

¹Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития,

²således som de som fra først av var øienvidner og blev ordets tjenere, har overgitt oss det,

²както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на [евангелското] слово,

³så har også jeg foresatt mig, efterat jeg nøie har gransket alt sammen fra først av, å nedskrive det i sammenheng for dig, gjæveste Teofilus,

³видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред [за това], почтени Теофиле,

⁴forat du kan lære å kjenne hvor pålitelige de lærdommer er som du er oplært i.

⁴за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.

⁵I de dager da Herodes var konge i Jødeland, var det en prest ved navn Sakarias, av Abias skifte, og han hadde en hustru av Arons døtre, og hennes navn var Elisabet.

⁵В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.

⁶De var begge rettferdige for Gud, og vandret ulastelig i alle Herrens bud og forskrifter.

⁶Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.

⁷Og de hadde ikke barn; for Elisabet var ufruktbar, og de var begge kommet langt ut i årene.

⁷И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.

⁸Men det skjedde mens han gjorde prestetjeneste for Gud, da raden var kommet til hans skifte,

⁸И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,

⁹at det efter preste-tjenestens sedvane tilfalt ham å gå inn i Herrens tempel og ofre røkelse;

⁹по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.

¹⁰og hele folkemengden stod utenfor og bad i røkofferets stund.

¹⁰И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.

¹¹Da åpenbarte en Herrens engel sig for ham og stod på høire side av røkoffer-alteret.

¹¹И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.

¹²Og da Sakarias så ham, blev han forferdet, og frykt falt på ham.

¹²И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.

¹³Men engelen sa til ham: Frykt ikke, Sakarias! din bønn er hørt, og din hustru Elisabet skal føde dig en sønn, og du skal kalle ham Johannes;

¹³Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.

¹⁴og han skal bli dig til glede og fryd, og mange skal glede sig over hans fødsel.

¹⁴[Той] ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.

¹⁵For han skal være stor for Herren, og han skal ikke drikke vin og sterk drikk, og han skal fylles med den Hellige Ånd like fra mors liv;

¹⁵Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си.

¹⁶og han skal omvende mange av Israels barn til Herren deres Gud,

¹⁶И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.

¹⁷og han skal gå i forveien for ham i Elias' ånd og kraft, for å vende fedres hjerter til barn og ulydige til rettferdiges sinnelag, for å berede Herren et velskikket folk.

¹⁷Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.

¹⁸Og Sakarias sa til engelen: Hvorav skal jeg vite dette? Jeg er jo en gammel mann, og min hustru er langt ute i årene.

¹⁸А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.

¹⁹Og engelen svarte ham: Jeg er Gabriel, som står for Guds åsyn, og jeg er utsendt for å tale til dig og forkynne dig dette glade budskap;

¹⁹Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.

²⁰og se, du skal bli målløs, og ikke kunne tale før den dag da dette skjer, fordi du ikke trodde mine ord, som skal fullbyrdes i sin tid.

²⁰И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.

²¹Og folket stod og ventet på Sakarias, og de undredes over at han blev så lenge i templet.

²¹И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.

²²Men da han kom ut, kunde han ikke tale til dem, og de skjønte at han hadde sett et syn i templet, og han nikket til dem, og var og blev stum.

²²А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.

²³Og det skjedde da hans tjenestedager var til ende, da drog han hjem til sitt hus.

²³И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.

²⁴Men efter disse dager blev hans hustru Elisabet fruktsommelig, og hun trakk sig tilbake i ensomhet i fem måneder, og sa:

²⁴А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:

²⁵Så har Herren gjort med mig i de dager da han så til mig for å bortta min vanære iblandt menneskene.

²⁵Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците [причината да] ме корят.

²⁶Men i den sjette måned blev engelen Gabriel sendt fra Gud til en by i Galilea som heter Nasaret,

²⁶А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет,

²⁷til en jomfru som var trolovet med en mann ved navn Josef, av Davids hus, og jomfruens navn var Maria.

²⁷при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.

²⁸Og engelen kom inn til henne og sa: Vær hilset, du benådede! Herren er med dig; velsignet er du blandt kvinner!

²⁸И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].

²⁹Men hun blev forferdet over hans ord, og grundet på hvad dette skulde være for en hilsen.

²⁹А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав.

³⁰Og engelen sa til henne: Frykt ikke, Maria! for du har funnet nåde hos Gud;

³⁰И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.

³¹og se, du skal bli fruktsommelig og føde en sønn, og du skal kalle ham Jesus.

³¹И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.

³²Han skal være stor og kalles den Høiestes Sønn, og Gud Herren skal gi ham hans far Davids trone,

³²Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.

³³og han skal være konge over Jakobs hus evindelig, og det skal ikke være ende på hans kongedømme.

³³Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.

³⁴Men Maria sa til engelen: Hvorledes skal dette gå til, da jeg ikke vet av mann?

³⁴А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?

³⁵Og engelen svarte henne: Den Hellige Ånd skal komme over dig, og den Høiestes kraft skal overskygge dig; derfor skal også det hellige som fødes, kalles Guds Sønn.

³⁵И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди [от тебе], ще се нарече Божий Син.

³⁶Og se, Elisabet, din slektning, har også undfanget en sønn i sin alderdom, og hun, som kaltes ufruktbar, er nu i sin sjette måned.

³⁶И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна.

³⁷For ingen ting er umulig for Gud.

³⁷Защото за Бога няма невъзможно нещо.

³⁸Da sa Maria: Se, jeg er Herrens tjenerinne; mig skje efter ditt ord! Og engelen skiltes fra henne.

³⁸И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.

³⁹Men Maria stod op i de dager og skyndte sig til fjellbygdene, til en by i Juda,

³⁹През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,

⁴⁰og hun kom inn i Sakarias' hus og hilste på Elisabet.

⁴⁰и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.

⁴¹Og det skjedde da Elisabet hørte Marias hilsen, da sprang fosteret i hennes liv, og Elisabet blev fylt med den Hellige Ånd

⁴¹И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,

⁴²og ropte med høi røst og sa: Velsignet er du blandt kvinner, og velsignet er ditt livs frukt!

⁴²и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!

⁴³Og hvorledes times mig dette, at min Herres mor kommer til mig?

⁴³И от какво ми е тая [чест], да дойде при мене майката на моя Господ?

⁴⁴For se, da lyden av din hilsen nådde mitt øre, sprang fosteret i mitt liv med fryd.

⁴⁴Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.

⁴⁵Og salig er hun som trodde; for fullbyrdes skal det som er sagt henne av Herren.

⁴⁵И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.

⁴⁶Da sa Maria: Min sjel ophøier Herren,

⁴⁶И Мария каза: - Величае душата ми Господа,

⁴⁷og min ånd fryder sig i Gud, min frelser,

⁴⁷И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой.

⁴⁸han som har sett til sin tjenerinnes ringhet. For se, fra nu av skal alle slekter prise mig salig,

⁴⁸Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.

⁴⁹fordi han har gjort store ting imot mig, han, den mektige, og hellig er hans navn,

⁴⁹Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.

⁵⁰og hans miskunn er fra slekt til slekt over dem som frykter ham.

⁵⁰И, през родове и родове, Неговата милост. Е върху ония които Му се боят.

⁵¹Han gjorde veldig verk med sin arm, han adspredte dem som var overmodige i sitt hjertes tanke;

⁵¹Извърши силни [дела] със Своята мишца; Разпръсна [ония, които] са горделиви в мислите на сърцето си.

⁵²han støtte stormenn fra deres høiseter og ophøiet de små;

⁵²Свали владетели от престолите [им]. И въздигна смирени.

⁵³hungrige mettet han med gode gaver, og rikmenn lot han gå bort med tomme hender.

⁵³Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.

⁵⁴Han tok sig av Israel, sin tjener, for å komme miskunn i hu

⁵⁴Помогна на слугата Си Израиля. За да помни [да покаже] Милост.

⁵⁵- således som han talte til våre fedre - mot Abraham og hans ætt til evig tid.

⁵⁵(Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.

⁵⁶Og Maria blev hos henne omkring tre måneder, og vendte så hjem igjen til sitt hus.

⁵⁶А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.

⁵⁷Men for Elisabet kom tiden da hun skulde føde, og hun fødte en sønn,

⁵⁷А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.

⁵⁸og hennes granner og frender fikk høre at Herren hadde gjort sin miskunn stor mot henne, og de gledet sig med henne.

⁵⁸И като чуха съседите и роднините й, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.

⁵⁹Og det skjedde på den åttende dag, da kom de for å omskjære barnet, og de vilde kalle ham Sakarias efter hans far.

⁵⁹И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.

⁶⁰Da tok hans mor til orde og sa: Nei, han skal hete Johannes.

⁶⁰Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.

⁶¹Og de sa til henne: Men det er jo ingen i din ætt som har dette navn.

⁶¹И рекоха й: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.

⁶²De gjorde da tegn til hans far for å få vite hvad han vilde han skulde hete.

⁶²И [запитаха] баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.

⁶³Og han bad om en tavle og skrev disse ord: Johannes er hans navn. Og de undret sig alle.

⁶³А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха.

⁶⁴Men straks blev hans munn oplatt og hans tunge løst, og han talte og lovet Gud.

⁶⁴И на часа му се отвориха устата, и езикът му се[ развърза], и той проговори и благославяше Бога.

⁶⁵Og det kom frykt på alle dem som bodde deromkring, og i alle Judeas fjellbygder talte de med hverandre om alle disse ting,

⁶⁵И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.

⁶⁶og alle som hørte det, la det på hjerte og sa: Hvad skal det da bli av dette barn? For Herrens hånd var med ham.

⁶⁶И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.

⁶⁷Og hans far Sakarias blev fylt med den Hellige Ånd og talte profetiske ord og sa:

⁶⁷Тогава баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува, казвайки:

⁶⁸Lovet være Herren, Israels Gud, han som så til sitt folk og forløste det!

⁶⁸Благословен Господ, Израилевият Бог, Защото посети Своите люде, и извърши изкупление за тях.

⁶⁹Og han opreiste oss et frelsens horn i sin tjener Davids hus,

⁶⁹И въздигна рог на спасение за нас В дома на слугата Си Давида,

⁷⁰således som han talte gjennem sine hellige profeters munn fra fordums tid av,

⁷⁰(Както е говорил чрез устата на светите Си от века пророци).

⁷¹en frelse fra våre fiender og fra alle deres hånd som hater oss,

⁷¹Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички които ни мразят,

⁷²for å gjøre miskunn mot våre fedre og komme sin hellige pakt i hu,

⁷²За да покаже милост към бащите ни, И да спомни светия Свой завет,

⁷³den ed han svor Abraham, vår far,

⁷³Клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.

⁷⁴for å fri oss av våre fienders hånd og gi oss å tjene ham uten frykt

⁷⁴Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да Му служим без страх,

⁷⁵i hellighet og rettferdighet for hans åsyn alle våre dager.

⁷⁵В светост и правда пред Него, през всичките си дни.

⁷⁶Men også du, barn, skal kalles den Høiestes profet; for du skal gå frem for Herrens åsyn for å rydde hans veier,

⁷⁶Да! и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; Защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.

⁷⁷for å lære hans folk frelse å kjenne ved deres synders forlatelse

⁷⁷За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение Чрез прощаване греховете им,

⁷⁸for vår Guds miskunnelige hjertelags skyld, som lot solopgang fra det høie gjeste oss,

⁷⁸Поради милосърдието на нашия Бог, С което ще ни посети зора отгоре,

⁷⁹for å lyse for dem som sitter i mørke og dødsskygge, for å styre våre føtter inn på fredens vei.

⁷⁹За да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; Така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.

⁸⁰Men barnet vokste og blev sterkt i ånden, og han var i ødemarkene til den dag da han blev ført frem for Israel.

⁸⁰А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.