¹Og da de kom nær til Jerusalem, til Betfage og Betania ved Oljeberget, sendte han to av sine disipler avsted og sa til dem:

¹И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:

²Gå bort til den by som ligger rett for eder, og straks I kommer inn i den, skal I finne en fole bundet, som ennu aldri noget menneske har sittet på; løs den, og før den hit!

²Идете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.

³Og dersom nogen sier til eder: Hvad er det I gjør? da skal I si: Herren har bruk for den, og han sender den straks tilbake igjen.

³И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.

⁴Og de gikk avsted, og fant folen bundet ved døren utenfor på gaten og løste den.

⁴И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.

⁵Og nogen av dem som stod der, sa til dem: Hvad er det I gjør? løser I folen?

⁵И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?

⁶Men de sa til dem så som Jesus hadde sagt; og de lot dem få den.

⁶А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.

⁷Og de førte folen til Jesus, og la sine klær på den; og han satte sig på den.

⁷И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.

⁸Og mange bredte sine klær på veien, andre løvkvister, som de hadde hugget på markene.

⁸И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.

⁹Og de som gikk foran, og de som fulgte efter, ropte: Hosianna! Velsignet være han som kommer i Herrens navn!

⁹И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! благословен, който иде в Господното име!

¹⁰Velsignet være vår far Davids rike som kommer! Hosianna i det høieste!

¹⁰Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините.

¹¹Og han gikk inn i Jerusalem i templet og så sig om overalt, og da det alt var sent på dagen, gikk han ut til Betania med de tolv.

¹¹И влезе [Исус] в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

¹²Og den næste dag, da de gikk ut fra Betania, blev han hungrig.

¹²А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

¹³Og da han så et fikentre langt borte, som hadde blad, gikk han dit, om han kanskje kunde finne noget på det, og da han kom bort til det, fant han ikke noget uten blad; for det var ikke fikentid.

¹³И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.

¹⁴Og han tok til orde og sa til det: Aldri i evighet skal nogen mere ete frukt av dig! Og hans disipler hørte det.

¹⁴И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.

¹⁵Og de kom til Jerusalem; og han gikk inn i templet og begynte å drive ut dem som solgte og kjøpte i templet, og pengevekslernes bord og duekremmernes stoler veltet han,

¹⁵И дойдоха в Ерусалим; [Исус] като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.

¹⁶og han tillot ikke at nogen bar noget kar gjennem templet.

¹⁶И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.

¹⁷Og han lærte og sa til dem: Er det ikke skrevet: Mitt hus skal kalles et bedehus for alle folk? Men I har gjort det til en røverhule.

¹⁷И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте "разбойнически вертеп".

¹⁸Og yppersteprestene og de skriftlærde hørte det, og de søkte råd til å rydde ham av veien; for de fryktet for ham, fordi alt folket var slått av forundring over hans lære.

¹⁸И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха [начин] как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.

¹⁹Og når det blev aften, gikk han ut av byen.

¹⁹А [всякога] на мръкване Той излизаше вън от града.

²⁰Og da de gikk forbi tidlig om morgenen, så de at fikentreet var visnet fra roten av.

²⁰И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен.

²¹Og Peter kom det i hu og sa til ham: Rabbi! se, fikentreet som du forbannet, er visnet.

²¹И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.

²²Og Jesus svarte og sa til dem: Ha tro til Gud!

²²А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.

²³Sannelig sier jeg eder at den som sier til dette fjell: Løft dig op og kast dig i havet! og ikke tviler i sitt hjerte, men tror at det han sier skal skje, ham skal det vederfares.

²³Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.

²⁴Derfor sier jeg eder: Alt det I beder om og begjærer, tro bare at I har fått det, så skal det vederfares eder.

²⁴Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.

²⁵Og når I står og beder, og I har noget imot nogen, da forlat ham det, forat også eders Fader i himmelen skal forlate eder eders overtredelser!

²⁵И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.

²⁶Men dersom I ikke forlater, da skal heller ikke eders Fader i himmelen forlate eders overtredelser.

²⁶[Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията].

²⁷Og de kom atter til Jerusalem. Og da han gikk omkring i templet, kom yppersteprestene og de skriftlærde og de eldste

²⁷И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:

²⁸og sa til ham: Med hvad myndighet gjør du dette, og hvem har gitt dig denne myndighet til å gjøre det?

²⁸С каква власт правиш това? или кой Ти е дал тая власт да правиш това?

²⁹Men Jesus sa til dem: Jeg vil spørre eder om én ting; svar mig, så skal jeg si eder med hvad myndighet jeg gjør dette.

²⁹Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

³⁰Johannes' dåp, var den fra himmelen eller fra mennesker? Svar mig!

³⁰Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми.

³¹De tenkte da ved sig selv og sa: Sier vi: Fra himmelen, da sier han: Hvorfor trodde I ham da ikke?

³¹И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?

³²Eller skal vi si: Fra mennesker? De fryktet for folket; for alle mente om Johannes at han i sannhet var en profet.

³²Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.

³³De svarte da Jesus: Vi vet det ikke. Da svarte Jesus og sa til dem: Så sier heller ikke jeg eder med hvad myndighet jeg gjør dette.

³³И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.