¹Og han stod op derfra, og kom til Judeas landemerker og landet på hin side Jordan, og folket kom igjen sammen til ham, og han lærte dem atter, som han pleide.

¹И стана оттам и дойде в юдейските предели и [местата] отвъд Иордан; и народ пак се стече при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.

²Og fariseerne kom til ham og spurte for å friste ham: Har en mann lov til å skille sig fra sin hustru?

²И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне [жена си]?

³Han svarte og sa til dem: Hvad har Moses foreskrevet eder?

³В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Моисей?

⁴De sa: Moses har gitt lov til å skrive et skilsmissebrev og skille sig fra henne.

⁴А те рекоха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо и да я напусне.

⁵Men Jesus sa til dem: For eders hårde hjertes skyld har han skrevet eder dette bud.

⁵А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед;

⁶Men fra skapningens begynnelse skapte Gud dem til mann og kvinne.

⁶обаче, в началото на създанието, [Бог] ги е направил мъж и жена.

⁷Derfor skal mannen forlate sin far og mor og holde sig til sin hustru,

⁷Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,

⁸og de to skal være ett kjød. Så er de da ikke lenger to, men ett kjød.

⁸и двамата ще бъдат, една плът; така че не са вече двама, а една плът.

⁹Derfor, det som Gud har sammenføiet, det skal et menneske ikke adskille.

⁹И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.

¹⁰Og da de var kommet inn i huset, spurte disiplene ham atter om dette.

¹⁰И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.

¹¹Og han sa til dem: Den som skiller sig fra sin hustru og gifter sig med en annen, han gjør sig skyldig i hor mot henne,

¹¹И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.

¹²og dersom hustruen skiller sig fra sin mann og gifter sig med en annen, driver hun hor.

¹²И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.

¹³Og de bar små barn til ham, forat han skulde røre ved dem; men disiplene truet dem som bar dem.

¹³Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха,

¹⁴Men da Jesus så det, blev han vred og sa til dem: La de små barn komme til mig, hindre dem ikke! for Guds rike hører sådanne til.

¹⁴Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.

¹⁵Sannelig sier jeg eder: Den som ikke tar imot Guds rike som et lite barn, han skal ingenlunde komme inn i det.

¹⁵Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

¹⁶Og han tok dem i favn og la sine hender på dem og velsignet dem.

¹⁶Прегърна ги и ги благослови като положи ръцете Си на тях.

¹⁷Og da han gikk ut på veien, kom en løpende og falt på kne for ham og spurte ham: Gode mester! hvad skal jeg gjøre for å arve evig liv?

¹⁷И когато излизаше на път, някой се затече и коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот?

¹⁸Men Jesus sa til ham: Hvorfor kaller du mig god? Ingen er god uten én, det er Gud.

¹⁸А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.

¹⁹Budene kjenner du: Du skal ikke drive hor, du skal ikke slå ihjel, du skal ikke stjele, du skal ikke si falskt vidnesbyrd, du skal ikke frata nogen hvad hans er, hedre din far og din mor.

¹⁹Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си".

²⁰Men han sa til ham: Mester! alt dette har jeg holdt fra min ungdom av.

²⁰А той Му рече: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.

²¹Da så Jesus på ham og fikk ham kjær og sa til ham: Ett fattes dig; gå bort, selg alt det du har, og gi det til de fattige, så skal du få en skatt i himmelen; kom så og følg mig!

²¹А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай.

²²Men han blev ille til mote over den tale og gikk bedrøvet bort; for han var meget rik.

²²Но лицето му посърна от тая дума и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.

²³Og Jesus så sig om og sa til sine disipler: Hvor vanskelig det vil være for de rike å komme inn i Guds rike!

²³А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!

²⁴Disiplene blev forferdet over hans ord. Da tok Jesus atter til orde og sa til dem: Barn! hvor vanskelig det er for dem som setter sin lit til sin rikdom, å komme inn i Guds rike!

²⁴А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството!

²⁵Det er lettere for en kamel å gå gjennem et nåleøie enn for en rik å gå inn i Guds rike.

²⁵По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

²⁶Da blev de ytterlig forferdet og sa til hverandre: Hvem kan da bli frelst?

²⁶А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?

²⁷Jesus så på dem og sa: For mennesker er det umulig, men ikke for Gud; for alt er mulig for Gud.

²⁷Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

²⁸Peter tok til orde og sa til ham: Se, vi har forlatt alt og fulgt dig.

²⁸Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

²⁹Jesus svarte og sa: Sannelig sier jeg eder: Det er ingen som har forlatt hus eller brødre eller søstre eller mor eller far eller barn eller akrer for min skyld og for evangeliets skyld,

²⁹Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,

³⁰uten at han skal få hundrefold igjen, nu her i tiden hus og brødre og søstre og mødre og barn og akrer under forfølgelser, og i den kommende verden evig liv.

³⁰и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят {Или: Век.} вечен живот.

³¹Men mange som er de første, skal bli de siste, og de siste de første.

³¹Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.

³²Men de var på veien op til Jerusalem, og Jesus gikk foran dem, og de var forferdet, og de som fulgte med, fryktet. Og han tok atter de tolv til sig og begynte å si dem hvorledes det skulde gå ham:

³²А когато бяха на път, отивайки за Ерусалим, Исус вървеше пред тях а те се учудваха, и ония които вървяха подире, бяха обзети от страх. И като събра пак дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети[, като рече]:

³³Se, vi går op til Jerusalem, og Menneskesønnen skal overgis til yppersteprestene og de skriftlærde, og de skal dømme ham til døden og overgi ham til hedningene,

³³Ето ние възлизаме за Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;

³⁴og de skal spotte ham og spytte på ham og hudstryke ham og slå ham ihjel, og tre dager efter skal han opstå.

³⁴и ще Му се поругаят, и ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне.

³⁵Da gikk Jakob og Johannes, Sebedeus' sønner, til ham og sa: Mester, vi vil gjerne at du skal gjøre for oss det vi ber dig om.

³⁵Тогава се приближават при него Яков и Иоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.

³⁶Han sa til dem: Hvad vil I da at jeg skal gjøre for eder?

³⁶А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?

³⁷De sa til ham: Gi oss at den ene av oss må sitte ved din høire og den andre ved din venstre side i din herlighet!

³⁷Те Му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво [Ти] в Твоята слава.

³⁸Men Jesus sa til dem: I vet ikke hvad det er I ber om. Kan I drikke den kalk jeg drikker, eller døpes med den dåp jeg døpes med?

³⁸А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

³⁹De sa til ham: Det kan vi. Men Jesus sa til dem: Den kalk jeg drikker, skal I drikke, og den dåp jeg døpes med, skal I døpes med;

³⁹Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;

⁴⁰men å sitte ved min høire eller ved min venstre side, det tilkommer det ikke mig å gi nogen, men det gis dem som det er beredt.

⁴⁰но да седнете отдясно Ми или отляво [Ми] не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.

⁴¹Og da de ti hørte dette, begynte de å harmes på Jakob og Johannes.

⁴¹А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Иоана.

⁴²Da kalte Jesus dem til sig og sa: I vet at de som gjelder for å være fyrster, hersker over sine folk, og deres stormenn bruker makt over dem.

⁴²Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

⁴³Men så er det ikke blandt eder; den som vil bli stor blandt eder, han skal være eders tjener,

⁴³Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

⁴⁴og den som vil bli den første blandt eder, han skal være alles træl;

⁴⁴и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.

⁴⁵for Menneskesønnen er heller ikke kommet for å la sig tjene, men for selv å tjene og gi sitt liv til en løsepenge for mange.

⁴⁵Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

⁴⁶Og de kom til Jeriko; og da han gikk ut fra Jeriko med sine disipler og meget folk, satt Timeus' sønn, Bartimeus, en blind tigger, ved veien,

⁴⁶Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.

⁴⁷og da han hørte at det var Jesus fra Nasaret, begynte han å rope: Jesus, du Davids sønn! miskunn dig over mig!

⁴⁷И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

⁴⁸Og mange truet ham at han skulde tie; men han ropte enda meget mere: Du Davids sønn! miskunn dig over mig!

⁴⁸И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

⁴⁹Og Jesus stod stille og sa: Kall ham hit! Og de kalte på den blinde og sa til ham: Vær frimodig, stå op! han kaller på dig.

⁴⁹И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.

⁵⁰Og han kastet sin kappe av sig og sprang op og kom til Jesus.

⁵⁰И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.

⁵¹Og Jesus tok til orde og sa til ham: Hvad vil du jeg skal gjøre for dig? Den blinde sa til ham: Rabbuni! at jeg må få mitt syn igjen!

⁵¹И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя? Слепецът Му рече: Учителю, да прогледам.

⁵²Da sa Jesus til ham: Gå bort! din tro har frelst dig. Og straks fikk han sitt syn igjen og fulgte ham på veien.

⁵²А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.