¹Og han sa til dem: Sannelig sier jeg eder: Nogen av dem som her står, skal ikke smake døden før de ser at Guds rike er kommet med kraft.

¹И рече им: Истина ви казвам: Има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила.

²Og seks dager derefter tok Jesus med sig Peter og Jakob og Johannes og førte dem avsides op på et høit fjell for sig selv alene. Og han blev forklaret for deres øine,

²И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Иоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.

³og hans klær blev skinnende, aldeles hvite, så ingen bleker på jorden kan gjøre klær så hvite.

³Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може [така] да избели.

⁴Og Elias viste sig for dem sammen med Moses, og de talte med Jesus.

⁴И яви им се Илия с Моисея, които разговаряха с Исуса.

⁵Og Peter tok til orde og sa til Jesus: Rabbi! det er godt at vi er her; la oss gjøre tre boliger, en til dig, og en til Moses, og en til Elias!

⁵А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една и една за Илия;

⁶Han visste ikke hvad han skulde si; for de blev meget forferdet.

⁶защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.

⁷Og en sky kom og overskygget dem, og det kom en røst ut av skyen: Dette er min Sønn, den elskede; hør ham!

⁷И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, [който каза]: Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте.

⁸Og med ett, da de så sig om, så de ikke lenger nogen hos sig uten Jesus alene.

⁸И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.

⁹Og da de gikk ned av fjellet, bød han dem at de ikke skulde fortelle nogen hvad de hadde sett, før Menneskesønnen var opstanden fra de døde.

⁹И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.

¹⁰Og de holdt fast ved det ord, og de talte sig imellem om hvad det er å opstå fra de døde.

¹⁰И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите.

¹¹Og de spurte ham og sa: De skriftlærde sier jo at Elias først må komme?

¹¹И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде?

¹²Han sa til dem: Elias kommer først og setter alt i rette skikk, og hvad står det skrevet om Menneskesønnen? At han skal lide meget og bli foraktet.

¹²А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? - [писано е], че трябва да пострада много и да бъде унизен.

¹³Men jeg sier eder at Elias er kommet, og de gjorde med ham alt det de vilde, som skrevet er om ham.

¹³Но казвам ви, че Илия е [вече] дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както си искаха, според както е писано за него.

¹⁴Og da de kom til disiplene, så de meget folk om dem, og nogen skriftlærde som trettet med dem.

¹⁴И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях.

¹⁵Og straks alt folket så ham, blev de forferdet, og løp til og hilste ham.

¹⁵И веднага, като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха.

¹⁶Og han spurte dem: Hvad er det I tretter med dem om?

¹⁶И Той ги попита: За какво се препирате с тях?

¹⁷Og en blandt folket svarte: Mester! jeg har ført til dig min sønn, som er besatt av en målløs ånd;

¹⁷И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.

¹⁸og når den griper ham, sliter den i ham, og han fråder og skjærer tenner og visner bort; og jeg bad dine disipler drive den ut, og de var ikke i stand til det.

¹⁸И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят [беса], но не можаха.

¹⁹Men han svarte dem og sa: Du vantro slekt! hvor lenge skal jeg være hos eder? hvor lenge skal jeg tåle eder?

¹⁹А Той в отговор им каза: О роде невярващ, до кога ще бъда до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го при Мене.

²⁰Før ham hit til mig! Og de førte gutten til ham, og da han så ham, rev og slet ånden straks i ham, og han falt på jorden, veltet sig og frådet.

²⁰И доведоха го при Него. И като Го видя [хванатият от бяс], веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.

²¹Og Jesus spurte hans far: Hvor lang tid har han hatt det slik? Han sa: Fra barndommen av;

²¹И попита Исус баща му: Колко време има от как му е станало това? А той каза: От детинство.

²²og ofte har den kastet ham både i ild og i vann for å gjøre ende på ham; men om du formår noget, så ha medynk med oss og hjelp oss!

²²И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.

²³Men Jesus sa til ham: Om jeg formår? - Alt er mulig for den som tror.

²³А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.

²⁴Straks ropte barnets far: Jeg tror; hjelp min vantro!

²⁴Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам [Господи]! помогни на моето неверие.

²⁵Men da Jesus så at folket løp til, truet han den urene ånd og sa til den: Du målløse og døve ånd! jeg byder dig: Far ut av ham, og far aldri mere inn i ham!

²⁵А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него, и да не влезеш вече в него.

²⁶Da skrek den og slet hårdt i ham, og fór ut av ham. Og han blev som død, så de fleste sa: Han er død.

²⁶И [духът], като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и [детето] стана като мъртво, така щото болшинството, думаха, че е умряло.

²⁷Men Jesus tok ham ved hånden og reiste ham op; og han stod op.

²⁷Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана,

²⁸Og da han var kommet inn i et hus, spurte hans disipler ham i enrum: Hvorfor kunde ikke vi drive den ut?

²⁸И когато влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?

²⁹Og han sa til dem: Dette slag kan ikke drives ut uten ved bønn og faste.

²⁹И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост].

³⁰Og da de gikk derfra, drog de gjennem Galilea, og han vilde ikke at nogen skulde få vite om det;

³⁰И като излязоха оттам, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това.

³¹for han lærte sine disipler og sa til dem: Menneskesønnen skal overgis i menneskenes hender, og de skal slå ham ihjel, og når han er ihjelslått, skal han opstå tre dager efter.

³¹Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.

³²Men de skjønte ikke dette ord, og de fryktet for å spørre ham.

³²Но те не разбраха думата и бояха се да Го попитат.

³³Og de kom til Kapernaum, og da han var kommet inn i huset, spurte han dem: Hvad var det I talte om på veien?

³³И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?

³⁴Men de tidde; for de hadde talt med hverandre på veien om hvem som var den største.

³⁴А те мълчаха, защото по пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?

³⁵Og han satte sig og kalte på de tolv og sa til dem: Om nogen vil være den første, han skal være den siste av alle, og alles tjener.

³⁵И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.

³⁶Og han tok et lite barn og stilte det midt iblandt dem, og tok det i favn og sa til dem:

³⁶Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна рече им:

³⁷Den som tar imot et sådant lite barn for mitt navns skyld, han tar imot mig, og den som tar imot mig, han tar ikke imot mig, men imot ham som sendte mig.

³⁷Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този Който Ме е пратил.

³⁸Johannes sa til ham: Mester! vi så en som ikke er i følge med oss, drive ut onde ånder i ditt navn, og vi forbød ham det, fordi han ikke var i følge med oss.

³⁸Иоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следваше нас.

³⁹Men Jesus sa: Forbyd ham det ikke! for ingen som gjør en kraftig gjerning i mitt navn, vil snart efter kunne tale ille om mig.

³⁹А Исус рече: Недейте му запрещава, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро[ след това] да Ме злослови.

⁴⁰For den som ikke er imot oss, er med oss.

⁴⁰Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.

⁴¹For den som gir eder et beger vann å drikke i mitt navn, fordi I hører Kristus til, sannelig sier jeg eder: han skal ikke miste sin lønn.

⁴¹Защото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: той никак няма да изгуби наградата си.

⁴²Og den som forfører én av disse små som tror på mig, for ham var det bedre om det var hengt en kvernsten om hans hals, og han var kastet i havet.

⁴²А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.

⁴³Og om din hånd frister dig, da hugg den av! det er bedre at du går vanfør inn til livet enn at du har dine to hender og kommer i helvede i den uslukkelige ild,

⁴³И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,

⁴⁴hvor deres orm ikke dør, og ilden ikke slukkes.

⁴⁴[дето "червеят им не умира, и огънят не угасва"].

⁴⁵Og om din fot frister dig, da hugg den av! det er bedre at du går halt inn til livet enn at du har dine to føtter og kastes i helvede,

⁴⁵И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

⁴⁶hvor deres orm ikke dør, og ilden ikke slukkes.

⁴⁶[дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].

⁴⁷Og om ditt øie frister dig, da riv det ut! det er bedre at du går énøiet inn i Guds rike enn at du har to øine og kastes i helvede,

⁴⁷И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

⁴⁸hvor deres orm ikke dør, og ilden ikke slukkes.

⁴⁸дето "червеят им не умира, и огънят не угасва".

⁴⁹For enhver skal saltes med ild, og ethvert offer skal saltes med salt.

⁴⁹Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол].

⁵⁰Salt er en god ting; men når saltet mister sin kraft, hvad vil I da salte det med? Ha salt i eder selv, og hold fred med hverandre!

⁵⁰Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.