¹I de samme dager, da det atter var meget folk, og de ikke hadde noget å ete, kalte han sine disipler til sig og sa til dem:

¹През ония дни, когато пак се беше [събрало] голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им:

²Jeg ynkes inderlig over folket; for de har alt vært hos mig i tre dager, og de har ikke noget å ete;

²Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;

³og lar jeg dem fare fastende hjem, vil de vansmekte på veien; nogen av dem er jo kommet langveisfra.

³и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.

⁴Og hans disipler svarte ham: Hvorfra kan nogen få brød nok til å mette disse her i ørkenen?

⁴И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?

⁵Og han spurte dem: Hvor mange brød har I? De sa: Syv.

⁵И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.

⁶Da bød han folket sette sig ned på jorden, og han tok de syv brød, takket og brøt dem og gav dem til sine disipler, forat de skulde dele dem ut; og de delte ut til folket.

⁶И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа,

⁷Og de hadde nogen få småfisker, og han velsignet dem og bød at også de skulde deles ut.

⁷Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.

⁸Og de åt og blev mette; og de tok op det som blev tilovers av stykkene, syv kurver.

⁸И ядоха и се наситиха; и дигнаха останали къшеи, седем кошници.

⁹Men de var omkring fire tusen. Og han lot dem fare.

⁹А [ония, които ядоха], бяха около четири хиляди души; и разпусна ги.

¹⁰Og straks gikk han ut i båten med sine disipler, og kom til landet ved Dalmanuta.

¹⁰И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.

¹¹Og fariseerne kom der ut og begynte å tviste med ham, idet de krevde et tegn fra himmelen av ham for å friste ham.

¹¹И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

¹²Og han sukket i sin ånd og sa: Hvorfor krever denne slekt tegn? Sannelig sier jeg eder: Ikke skal det gis denne slekt noget tegn.

¹²А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.

¹³Og han forlot dem og gikk atter i båten, og fór over til hin side.

¹³И остави ги, влезе пак [в ладията], и мина на отвъдната страна.

¹⁴Og de hadde glemt å ta brød med, og hadde ikke mere enn et eneste brød med sig i båten.

¹⁴Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб.

¹⁵Og han bød dem: Se eder for, ta eder i vare for fariseernes surdeig og for Herodes' surdeig!

¹⁵И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.

¹⁶Og de talte sig imellem: Det er fordi vi ikke har brød med.

¹⁶И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.

¹⁷Og da han merket det, sa han til dem: Hvorfor taler I med hverandre om at I ikke har brød med? Skjønner og forstår I ennu ikke? Er eders hjerte forherdet?

¹⁷А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?

¹⁸Har I øine og ser ikke, har I ører og hører ikke? Kommer I ikke i hu

¹⁸Като имате очи, не виждате ли? и като имате уши, не чувате ли? и не помните ли?

¹⁹da jeg brøt de fem brød til de fem tusen, hvor mange kurver fulle av stykker I da tok op? De sa til ham: Tolv.

¹⁹Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Дванадесет.

²⁰Og da jeg brøt de syv til de fire tusen, hvor mange kurver fulle av stykker tok I da op? De sa: Syv.

²⁰И когато седемте - на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем.

²¹Og han sa til dem: Hvorledes går det da til at I ennu ikke forstår?

²¹И каза им: Не разбирате ли още?

²²Og de kom til Betsaida. Og de førte en blind til ham og bad ham røre ved ham.

²²Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.

²³Og han tok den blinde ved hånden og førte ham utenfor byen, og han spyttet i hans øine og la sine hender på ham, og spurte ham om han så noget.

²³И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

²⁴Og han så op og sa: Jeg kan se mennesker; for jeg ser folk gå omkring likesom trær.

²⁴И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам [неща] като дървета, които ходят.

²⁵Så la han atter sine hender på hans øine, og han så klart, og han blev helbredet og kunde se alt tydelig på frastand.

²⁵После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.

²⁶Og han sendte ham hjem til hans hus og sa: Du skal ikke gå inn i byen eller si det til nogen i byen.

²⁶И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, [нито казвай това някому в селото].

²⁷Og Jesus og hans disipler gikk ut til byene omkring Cesarea Filippi; og på veien spurte han sine disipler og sa til dem: Hvem sier folk at jeg er?

²⁷И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?

²⁸De svarte ham: Nogen sier døperen Johannes, og andre Elias, andre igjen en av profetene.

²⁸А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците.

²⁹Og han spurte dem: Men I, hvem sier I at jeg er? Peter svarte og sa til ham: Du er Messias.

²⁹Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.

³⁰Og han bød dem strengt at de ikke skulde si dette om ham til nogen.

³⁰И заръча им никому да не казват за Него.

³¹Og han begynte å lære dem at Menneskesønnen skulde lide meget og forkastes av de eldste og yppersteprestene og de skriftlærde og ihjelslåes og opstå tre dager efter.

³¹И почна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

³²Og han talte rent ut om det. Da tok Peter ham til side og begynte å irettesette ham.

³²И явно говореше тая дума. А Петър Го взе [настрана] и почна да Го мъмри.

³³Men han vendte sig om og så på sine disipler og irettesatte Peter og sa: Vik bak mig, Satan! for du har ikke sans for det som hører Gud til, men bare for det som hører menneskene til.

³³А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.

³⁴Og han kalte folket til sig tillikemed sine disipler og sa til dem: Den som vil følge efter mig, han må fornekte sig selv og ta sitt kors op og følge mig.

³⁴И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и [така] нека Ме следва.

³⁵For den som vil berge sitt liv, skal miste det; men den som mister sitt liv for min skyld og for evangeliets skyld, han skal berge det.

³⁵Защото който иска да спаси живота {Или душата; [така и до края на главата.]} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.

³⁶For hvad gagner det et menneske om han vinner den hele verden og tar skade på sin sjel?

³⁶Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?

³⁷For hvad kan vel et menneske gi til vederlag for sin sjel?

³⁷Защото какво би дал човек в замяна на живота си?

³⁸For den som skammer sig ved mig og mine ord i denne utro og syndige slekt, ham skal også Menneskesønnen skamme sig ved når han kommer i sin Faders herlighet med de hellige engler.

³⁸Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.