¹Og fariseerne og nogen av de skriftlærde, som var kommet fra Jerusalem, samlet sig om ham.

¹Събират се при [Исуса] фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим,

²Og de fikk se at nogen av hans disipler åt med vanhellige, det er uvaskede, hender;

²и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с ръце нечисти, сиреч, немити.

³fariseerne og alle jøder eter ikke uten at de først omhyggelig har vasket hendene, for de holder fast ved de gamles vedtekt,

³(Защото фарисеите и всички юдеи, държейки преданието на старейшините, не ядат ако не си умият ръцете до лактите;

⁴og når de kommer fra torvet, eter de ikke før de har vasket sig, og det er meget annet som de har vedtatt å holde: vaskninger av beger og krus og kobberkar og benker.

⁴и [когато се връщат] от пазар; не ядат ако се не умият. Има и много други неща, които са приели да държат, - измивания на чаши, шулета и медни съдове [и одрове]).

⁵Og fariseerne og de skriftlærde spurte ham: Hvorfor følger ikke dine disipler de gamles vedtekt, men eter med vanhellige hender?

⁵И тъй, фарисеите и книжниците Го запитват: Защо не вървят Твоите ученици по преданието на старейшините, но ядат хляб с нечисти ръце?

⁶Men han sa til dem: Rett spådde Esaias om eder, I hyklere, således som skrevet er: Dette folk ærer mig med lebene, men deres hjerte er langt borte fra mig;

⁶А той им рече: Добре е пророкувал Исаия за вас лицемерите, както е писано: ­ "Тези люде Ме почитат с устните си, Но сърцето им отстои далеч от Мене.

⁷men de dyrker mig forgjeves, idet de lærer lærdommer som er menneskebud.

⁷Обаче напразно Ме почитат Като преподават за поучения човешки заповеди".

⁸I forlater Guds bud og holder fast ved menneskers vedtekt.

⁸Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, [измивания на шулци и на чаши; и много други неща правите].

⁹Og han sa til dem: Det er riktig vakkert at I gjør Guds bud til intet for å holde eders vedtekt.

⁹И каза им: Хубаво! вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание!

¹⁰For Moses har sagt: Hedre din far og din mor, og: Den som banner far eller mor, skal visselig dø;

¹⁰Защото Моисей рече: "Почитай баща си и майка си" и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

¹¹men I sier: Om et menneske sier til far eller mor: Det du skulde ha hatt til hjelp av mig, det skal være en korban, det er en gave til templet,

¹¹Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое [имане], с което би могъл да си помогнеш, е курбан сиреч, подарено [Богу, това прави разлика];

¹²så lar I ham ikke lenger få lov til å gjøre noget for far eller mor,

¹²вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си.

¹³og således gjør I Guds ord til intet ved eders vedtekt, som I har pålagt menneskene. Og meget av samme slag gjør I.

¹³И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали и вършите много такива неща подобни на това.

¹⁴Og han kalte atter folket til sig og sa til dem: Hør på mig alle, og forstå hvad jeg sier!

¹⁴И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте.

¹⁵Det er intet utenfor mennesket som kan gjøre ham uren når det kommer inn i ham; men det som går ut av mennesket, det er det som gjør mennesket urent.

¹⁵Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека.

¹⁶Om nogen har ører å høre med, han høre!

¹⁶[Ако има някой уши да слуша, нека слуша].

¹⁷Og da han var kommet inn i et hus, bort fra folket, spurte hans disipler ham om denne lignelse.

¹⁷И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.

¹⁸Og han sa til dem: Er da også I så uforstandige? Skjønner I ikke at intet som kommer inn i mennesket utenfra, kan gjøre ham uren?

¹⁸И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека от вън, не може да го оскверни?

¹⁹Det kommer jo ikke inn i hans hjerte, mere bare i hans buk, og går ut den naturlige vei, hvorved all mat blir renset.

¹⁹Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. ([Като каза това] той направи всички ястия чисти).

²⁰Men han sa: Det som går ut av mennesket, det er det som gjør mennesket urent.

²⁰Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.

²¹For innenfra, fra menneskenes hjerte, kommer de onde tanker: utukt, tyveri, mord,

²¹Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,

²²hor, havesyke, ondskap, svik, skamløshet, ondt øie, bespottelse, overmot, uforstand.

²²прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.

²³Alle disse onde ting kommer ut innenfra og gjør mennesket urent.

²³Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.

²⁴Og han stod op og gikk bort derfra til Tyrus' og Sidons landemerker. Og han gikk inn i et hus, og vilde ikke at nogen skulde få vite det, og det kunde dog ikke holdes skjult;

²⁴И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.

²⁵men en kvinne hvis datter hadde en uren ånd, hadde fått høre om ham, og kom straks og falt ned for hans føtter.

²⁵А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.

²⁶Men kvinnen var en hedensk kvinne, syrofønikisk av ætt; og hun bad ham at han vilde drive den onde ånd ut av hennes datter.

²⁶(Жената бе елинка, родом сирофиникианка). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.

²⁷Og han sa til henne: La først barna bli mette! for det er ikke vakkert å ta brødet fra barna og kaste det for de små hunder.

²⁷А [Исус] й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.

²⁸Men hun svarte ham: Det er sant, Herre! de små hunder eter jo under bordet av barnas smuler.

²⁸А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите [паднали] от децата.

²⁹Og han sa til henne: For dette ords skyld sier jeg dig: Gå bort! Den onde ånd er faret ut av din datter.

²⁹И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.

³⁰Og hun gikk bort til sitt hus og fant at barnet lå på sengen, og at den onde ånd var faret ut.

³⁰И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.

³¹Og da han gikk ut igjen fra Tyrus' landemerker, kom han gjennem Sidon til den Galileiske Sjø, midt igjennem Dekapolis-landet.

³¹И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.

³²Og de førte til ham en mann som var døv og hadde ondt for å tale, og de bad ham legge sin hånd på ham.

³²И довеждат при Него един глух и заекващ [човек], и молят Му се да положи ръка на него.

³³Og han tok ham avsides fra folket, og stakk sine fingrer i hans ører og spyttet og rørte ved hans tunge,

³³[Исус], като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;

³⁴og så op mot himmelen, sukket og sa til ham: Effata! det er: lat dig op!

³⁴и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.

³⁵Og straks blev hans ører oplatt, og hans tunges bånd blev løst, og han talte rent.

³⁵И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.

³⁶Og han forbød dem å si det til nogen; men jo mere han forbød dem det, dess mere kunngjorde de det.

³⁶И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;

³⁷Og de var overvettes forundret og sa: Han har gjort alle ting vel; både gjør han at de døve hører, og at de målløse taler.

³⁷защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.