¹Og han gikk ut derfra og kom til sitt hjemsted, og hans disipler fulgte ham.

¹И Той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.

²Og da sabbaten kom, begynte han å lære i synagogen. Og mange som hørte ham, var slått av forundring og sa: Hvorfra har han dette, og hvad er det for en visdom som er ham gitt? Og slike kraftige gjerninger som skjer ved hans hender!

²И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? и: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?

³Er ikke dette tømmermannen, Marias sønn og bror til Jakob og Joses og Judas og Simon, og er ikke hans søstre her hos oss? Og de tok anstøt av ham.

³Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.

⁴Og Jesus sa til dem: En profet blir ikke foraktet annensteds enn på sitt hjemsted og blandt sine slektninger og i sitt hus.

⁴А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.

⁵Og han kunde ikke gjøre nogen kraftig gjerning der, undtagen at han la sine hender på nogen få syke og helbredet dem;

⁵И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.

⁶og han undret sig over deres vantro. Og han gikk omkring i byene og lærte.

⁶И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

⁷Og han kalte de tolv til sig og begynte å sende dem ut, to og to, og gav dem makt over de urene ånder.

⁷И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.

⁸Og han bød dem at de ikke skulde ta noget med på veien, uten bare en stav, ikke brød, ikke skreppe, ikke kobber i beltet,

⁸И заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;

⁹men ha sko på, og ikke to kjortler.

⁹но да се обуват със сандали: И[, рече Той], не се обличайте с две дрехи.

¹⁰Og han sa til dem: Hvor I kommer inn i et hus, der skal I bli til I drar videre fra det sted.

¹⁰И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.

¹¹Og hvor de ikke tar imot eder og ikke hører på eder, der skal I gå ut fra det sted og ryste av støvet under eders føtter til et vidnesbyrd mot dem.

¹¹И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.

¹²Og de gikk ut og forkynte for folket at de skulde omvende sig,

¹²И те излязоха и проповядваха, че [човеците] трябва да се покаят.

¹³og de drev ut mange onde ånder og salvet mange syke med olje og helbredet dem.

¹³И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.

¹⁴Og kong Herodes fikk høre om dette - for Jesu navn blev kjent vidt og bredt - og han sa: Døperen Johannes er opstanden fra de døde, og derfor er det disse krefter er virksomme i ham.

¹⁴И цяр Ирод чу за [Исуса], (защото името Му стана известно), и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и за това тия велики сили действуват чрез Него.

¹⁵Andre sa: Det er Elias; andre igjen sa: Det er en profet, som en av profetene.

¹⁵А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от [старовременните] пророци.

¹⁶Men da Herodes hørte det, sa han: Johannes, som jeg lot halshugge, han er opstanden fra de døde.

¹⁶Но Ирод, като чу за [Него], рече: Това е Иоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.

¹⁷For Herodes hadde selv sendt folk avsted og grepet Johannes og lagt ham i bånd og kastet ham i fengsel for Herodias' skyld, som var hans bror Filips hustru; for han hadde giftet sig med henne.

¹⁷Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Иоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.

¹⁸Men Johannes hadde sagt til Herodes: Det er dig ikke tillatt å ha din brors hustru.

¹⁸Защото Иоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

¹⁹Og Herodias bar hat til ham og vilde gjerne slå ham ihjel, men kunde ikke utvirke det.

¹⁹А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

²⁰For Herodes fryktet Johannes, fordi han kjente ham som en rettferdig og hellig mann, og han holdt sin hånd over ham, og når han hørte ham, var han i tvil om mangt og meget, og han hørte ham gjerne.

²⁰защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

²¹Så kom det en beleilig dag, da Herodes gjorde et gjestebud på sin fødselsdag for sine stormenn og krigshøvdingene og de fornemste i Galilea,

²¹И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,

²²og Herodias' datter kom inn og danset, og Herodes og de som satt til bords med ham, syntes om henne. Og kongen sa til piken: Be mig om hvad du vil, og jeg vil gi dig det!

²²и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.

²³Og han svor henne til: Hvad du ber mig om, det vil jeg gi dig, om det så var halvdelen av mitt rike.

²³И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам[, даже] до половината на царството ми.

²⁴Hun gikk da ut og sa til sin mor: Hvad skal jeg be om? Hun sa: Om døperen Johannes' hode.

²⁴А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Иоана Кръстителя.

²⁵Og straks skyndte hun sig inn til kongen og bad ham og sa: Jeg vil at du straks skal gi mig døperen Johannes' hode på et fat.

²⁵И на часа [момичето] влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Иоана Кръстителя.

²⁶Og kongen blev meget bedrøvet; men for sine eders skyld og for deres skyld som satt til bords, vilde han ikke si nei til henne.

²⁶И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.

²⁷Og straks sendte kongen en av sin livvakt avsted og bød ham hente hans hode.

²⁷И веднага царят прати един телохранител[, комуто] заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,

²⁸Han gikk da avsted og halshugget ham i fengslet, og kom med hans hode på et fat og gav det til piken, og piken gav det til sin mor.

²⁸и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

²⁹Og da hans disipler hørte det, kom de og tok hans legeme og la det i en grav.

²⁹И учениците му, като чуха [това] дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

³⁰Og apostlene samlet sig igjen hos Jesus, og fortalte ham alt det de hadde gjort og lært.

³⁰И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.

³¹Og han sa til dem: Kom nu I med mig avsides til et øde sted og hvil eder litt ut! For det var mange som gikk til og fra, og det blev ikke engang tid for dem til å få sig mat.

³¹И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.

³²Så drog de avsted i båten til et øde sted for sig selv.

³²И отидоха с ладията на уединено място на саме.

³³Og folk så dem dra bort, og mange kjente dem; og fra alle byene løp de til fots dit og kom før dem.

³³А като отидоха[ людете ги] видяха, и мнозина [ги] познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха.

³⁴Og da han gikk i land, så han meget folk, og han ynkedes inderlig over dem; for de var lik får som ikke har hyrde; og han begynte å lære dem meget.

³⁴И [Исус] като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.

³⁵Og da det alt var sent på dagen, gikk hans disipler til ham og sa: Stedet er øde, og det er alt sent på dagen;

³⁵И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;

³⁶la dem fare, så de kan gå bort i bygdene og byene heromkring og kjøpe sig noget å ete!

³⁶разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

³⁷Men han svarte og sa til dem: Gi I dem å ete! Og de sa til ham: Skal vi gå bort og kjøpe brød for to hundre penninger og gi dem å ete?

³⁷А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?

³⁸Men han sa til dem: Hvor mange brød har I? Gå bort og se efter! Og da de hadde sett efter, sa de: Fem, og to fisker.

³⁸А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.

³⁹Og han bød dem å la alle sette sig ned i det grønne gress, lag ved lag.

³⁹И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.

⁴⁰Og de satte sig ned, hop ved hop, somme på hundre og somme på femti.

⁴⁰И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.

⁴¹Og han tok de fem brød og de to fisker, så op mot himmelen og velsignet dem; og han brøt brødene og gav dem til disiplene, forat de skulde dele ut til folket, og de to fisker delte han imellem dem alle.

⁴¹И като взе петте хляба и двете риби, [Исус] погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.

⁴²Og de åt alle og blev mette;

⁴²И всички ядоха и се наситиха.

⁴³og de tok op tolv kurver fulle av stykker, og likeså av fiskene.

⁴³И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.

⁴⁴Og de som hadde ett brødene, var fem tusen menn.

⁴⁴А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

⁴⁵Og straks nødde han sine disipler til å gå i båten og fare i forveien over til hin side, til Betsaida, mens han selv sendte folket avsted.

⁴⁵И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди [Него] на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.

⁴⁶Og da han skiltes fra dem, gikk han op i fjellet for å bede.

⁴⁶И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.

⁴⁷Og da det var blitt aften, var båten midt på sjøen, og han var alene på land.

⁴⁷И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.

⁴⁸Og da han så at de var i nød mens de rodde - for vinden var imot - kom han til dem ved den fjerde nattevakt, vandrende på sjøen, og han vilde gå forbi dem.

⁴⁸И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

⁴⁹Men da de så ham vandre på sjøen, trodde de at det var et spøkelse, og de skrek;

⁴⁹А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

⁵⁰for de så ham alle sammen og blev forferdet. Men han talte straks til dem og sa: Vær frimodige; det er mig, frykt ikke!

⁵⁰защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

⁵¹Og han steg inn i båten til dem, og vinden la sig; og de blev ute av sig selv av forundring.

⁵¹И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.

⁵²For de hadde ikke fått forstand av det som var skjedd med brødene; men deres hjerte var forherdet.

⁵²Защото не бяха се вразумили от [чудото] с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.

⁵³Og da de hadde faret over, kom de til Gennesarets land og la til der.

⁵³И като премина [езерото], дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

⁵⁴Og da de gikk ut av båten, kjente folket ham straks igjen,

⁵⁴И когато излязоха из ладията, веднага [хората] Го познаха;

⁵⁵og de løp omkring i alt landet der, og de begynte å føre de syke omkring i sine senger dit hvor de hørte at han var.

⁵⁵и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.

⁵⁶Og hvor han gikk inn i landsbyer eller byer eller gårder, der la de sine syke på torvene og bad ham at de måtte få røre, om det så bare var ved det ytterste av hans klædebon; og alle de som rørte ved ham, blev helbredet.

⁵⁶И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха.