¹Og de kom over på hin side av sjøen, til gerasenernes bygd.

¹И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна.

²Og da han var gått ut av båten, kom det straks mot ham ut av gravene en mann som var besatt av en uren ånd.

²И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух.

³Han hadde sitt tilhold der i gravene, og de kunde ikke lenger binde ham, ikke engang med lenker;

³Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;

⁴for han hadde ofte vært bundet med fot-jern og lenker, og lenkene hadde han revet av sig, og fot-jernene hadde han sønderslitt, og ingen kunde rå med ham,

⁴защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.

⁵og han var alltid, natt og dag, i gravene og på fjellene og skrek og slo sig selv med stener.

⁵И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.

⁶Og da han så Jesus langt borte, løp han til og falt ned for ham,

⁶А като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони;

⁷og ropte med høi røst: Hvad har jeg med dig å gjøre, Jesus, du den høieste Guds Sønn? Jeg besverger dig ved Gud at du ikke må pine mig!

⁷и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.

⁸For han sa til ham: Far ut av mannen, du urene ånd!

⁸(Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).

⁹Og han spurte ham: Hvad er ditt navn? Og han sa til ham: Legion er mitt navn; for vi er mange.

⁹И [Исус] го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.

¹⁰Og han bad ham meget at han ikke måtte drive dem ut av bygden.

¹⁰И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.

¹¹Men det gikk en stor svinehjord og beitet der ved fjellet,

¹¹А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.

¹²Og de bad ham: Send oss inn i svinene, så vi kan fare i dem!

¹²И [бесовете] Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

¹³Og han gav dem lov til det. Og de urene ånder fór ut og fór i svinene; og hjorden styrtet sig ut over stupet ned i sjøen, omkring to tusen i tallet, og druknet i sjøen.

¹³Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото[, на брой] около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.

¹⁴Og de som gjætte dem, tok flukten, og fortalte det i byen og i bygden. Og folk kom ut for å se hvad som hadde hendt.

¹⁴А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И [жителите] дойдоха да видят какво е станало.

¹⁵Og de kom til Jesus og så den besatte sitte påklædd og ved sans og samling, han som hadde vært besatt av legionen, og de blev forferdet.

¹⁵И като дохождат при Исуса, виждат хванатия[ по-преди] от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.

¹⁶Og de som hadde sett det, fortalte dem hvorledes det var gått med den besatte, og om svinene.

¹⁶И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.

¹⁷Og de begynte å be ham at han vilde dra bort fra deres landemerker.

¹⁷И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.

¹⁸Og da han gikk i båten, bad den besatte om å få være med ham.

¹⁸И когато влизаше в ладията, тоя, който бе [по-напред] хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.

¹⁹Og han gav ham ikke lov, men sa til ham: Gå hjem til dine og fortell dem hvor store ting Herren har gjort imot dig, og at han har miskunnet sig over dig!

¹⁹Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и [как] се смили за тебе.

²⁰Og han gikk bort og begynte å kunngjøre i Dekapolis hvor store ting Jesus hadde gjort imot ham; og alle undret sig.

²⁰И [човекът] тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.

²¹Og da Jesus var faret over med båten til hin side igjen, samlet meget folk sig om ham; og han var ved sjøen.

²¹Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.

²²Og det kom en av synagoge-forstanderne ved navn Jairus; og da han så ham, falt han ned for hans føtter,

²²И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,

²³og han bad ham meget og sa: Min datter ligger på det siste; kom og legg dine hender på henne, så hun må bli frelst og leve!

²³и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа;[ моля Ти] се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

²⁴Og han gikk bort med ham, og meget folk fulgte ham, og de trengte ham.

²⁴И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.

²⁵Og der var en kvinne som hadde hatt blodsott i tolv år;

²⁵И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,

²⁶og hun hadde lidt meget av mange læger og satt til alt det hun eide, og hadde ikke hatt nogen hjelp av det, men var heller blitt verre;

²⁶и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,

²⁷da hun hadde hørt ryktet om Jesus, kom hun midt iblandt folket og rørte bakfra ved hans klædebon.

²⁷като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.

²⁸For hun sa: Kan jeg få røre, om det så bare er ved hans klær, så blir jeg helbredet.

²⁸Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

²⁹Og straks uttørkedes hennes blods kilde, og hun kjente i sitt legeme at hun var helbredet for sin plage.

²⁹И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

³⁰Og Jesus kjente straks hos sig selv den kraft som gikk ut fra ham, og han vendte sig om i hopen og sa: Hvem var det som rørte ved mine klær?

³⁰И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?

³¹Og hans disipler sa til ham: Du ser at folket trenger dig på alle kanter, og du sier: Hvem var det som rørte ved mig?

³¹Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?

³²Og han så sig om for å få øie på henne som hadde gjort dette.

³²Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.

³³Men kvinnen kom redd og skjelvende, for hun visste hvad som var skjedd med henne, og hun falt ned for ham og sa ham hele sannheten.

³³А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

³⁴Da sa han til henne: Datter! din tro har frelst dig; gå bort i fred, og vær helbredet for din plage!

³⁴А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.

³⁵Mens han ennu talte, kom det folk fra synagoge-forstanderen og sa: Din datter er død; hvorfor umaker du mesteren lenger?

³⁵Докато Той още говореше, дохождат от [къщата на] началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?

³⁶Men Jesus hørte det ord som blev sagt, og sa til synagoge-forstanderen: Frykt ikke, bare tro!

³⁶А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

³⁷Og han lot ingen følge med sig uten Peter og Jakob og Johannes, Jakobs bror.

³⁷И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.

³⁸Og de kom til synagoge-forstanderens hus, og han så en larmende hop og folk i stor gråt og jammer,

³⁸И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и [мнозина], които плачеха и пищяха много.

³⁹og han gikk inn og sa til dem: Hvorfor larmer og gråter I? Barnet er ikke død; hun sover.

³⁹И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.

⁴⁰Og de lo ham ut. Men han driver alle ut, og tar med sig barnets far og mor og dem som var med ham, og går inn der hvor barnet var.

⁴⁰А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.

⁴¹Og han tar barnet ved hånden og sier til henne: Talita kumi; det er utlagt: Pike! jeg sier dig: Stå op!

⁴¹И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.

⁴²Og straks stod piken op og gikk omkring; for hun var tolv år gammel. Og de blev storlig forferdet.

⁴²И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.

⁴³Og han bød dem strengt at ikke nogen skulde få dette å vite; og han sa at de skulde gi henne noget å ete.

⁴³И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.