¹Og han begynte atter å lære ved sjøen, og meget folk samlet sig om ham, så han gikk ut i en båt og satt i den ute på sjøen, og alt folket var på land ved sjøen.

¹И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.

²Og han lærte dem meget i lignelser, og sa til dem idet han lærte:

²И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:

³Hør! Se, en såmann gikk ut for å så,

³Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

⁴og det skjedde da han sådde, da falt noget ved veien; og fuglene kom og åt det op.

⁴И когато сееше, някои [зърна] паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:

⁵Og noget falt på stengrunn, hvor det ikke hadde meget jord; og det kom snart op, fordi det ikke hadde dyp jord,

⁵Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

⁶og da solen gikk op, blev det avsvidd, og da det ikke hadde rot, visnet det.

⁶а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

⁷Og noget falt blandt torner; og tornene skjøt op og kvalte det, og det bar ikke frukt.

⁷И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

⁸Og noget falt i god jord; og det bar frukt som vokste og blev stor, og det bar inntil tretti fold og seksti fold og hundre fold.

⁸А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

⁹Og han sa til dem: Den som har ører å høre med, han høre!

⁹И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

¹⁰Og da han var blitt alene, spurte de tolv og de andre som var med ham, om lignelsene.

¹⁰И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

¹¹Og han sa til dem: Eder er Guds rikes hemmelighet gitt, men til hine som er utenfor, sies det alt sammen i lignelser,

¹¹И каза им: На вас е дадено [да познаете] тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;

¹²forat de skal se og se og ikke skjelne, og høre og høre og ikke forstå, forat de ikke skal omvende sig og få forlatelse.

¹²тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].

¹³Og han sa til dem: Forstår I ikke denne lignelse? Hvorledes skal I da skjønne alle lignelsene?

¹³И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?

¹⁴Såmannen sår ordet.

¹⁴Сеячът сее словото.

¹⁵Men de ved veien er de som ordet blir sådd i, og når de har hørt det, kommer straks Satan og tar bort ordet som er sådd i dem.

¹⁵А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.

¹⁶Og på samme måte de som såes på stengrunn; det er de som straks tar imot ordet med glede når de får høre det,

¹⁶Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;

¹⁷og de har ikke rot i sig, men holder bare ut til en tid; blir det så trengsel eller forfølgelse for ordets skyld, da tar de straks anstøt.

¹⁷нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

¹⁸Og andre igjen er de som såes blandt torner; det er de som hører ordet,

¹⁸Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

¹⁹og verdens bekymringer og rikdommens forførelse og attrå efter de andre ting kommer inn og kveler ordet, og det blir uten frukt.

¹⁹а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

²⁰Og dette er de som er sådd i den gode jord: de som hører ordet og tar imot det og bærer frukt, tretti fold og seksti fold og hundre fold.

²⁰А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

²¹Og han sa til dem: Kommer vel lyset inn for å settes under en skjeppe eller under en seng? Kommer det ikke for å settes i staken?

²¹И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?

²²For intet er skjult uten at det skal åpenbares, heller ikke blir noget dulgt uten for å komme for dagen.

²²Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало [нещо] спотаено, освен за да излезе наяве.

²³Om nogen har ører å høre med, han høre!

²³Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

²⁴Og han sa til dem: Akt på hvad I hører! Med det samme mål som I måler med, skal eder måles igjen, og enn mere skal gis eder.

²⁴Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.

²⁵For den som har, ham skal gis, og den som ikke har, fra ham skal endog tas det han har.

²⁵Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.

²⁶Og han sa: Med Guds rike er det således som når et menneske kaster sæden i jorden

²⁶И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.

²⁷og sover og står op, natt og dag, og sæden spirer frem og blir høi, uten at han selv vet av det.

²⁷и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

²⁸Av sig selv bærer jorden grøde: først strå, så aks, så fullt korn i akset.

²⁸Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

²⁹Men når grøden er moden, sender han straks sigden ut, fordi høsten er forhånden.

²⁹А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

³⁰Og han sa: Hvad skal vi ligne Guds rike med, eller hvad lignelse skal vi bruke om det?

³⁰При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?

³¹Det er likesom sennepskornet, som er mindre enn alt annet frø på jorden når det såes i jorden;

³¹То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

³²og når det er sådd, vokser det op og blir større enn alle maturter og skyter store grener, så at himmelens fugler kan bygge rede under dets skygge.

³²но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

³³Og i mange sådanne lignelser talte han ordet til dem, så meget som de kunde høre,

³³С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.

³⁴og uten lignelse talte han ikke til dem; men i enrum utla han alt sammen for sine disipler.

³⁴А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

³⁵Og samme dag, da det var blitt aften, sa han til dem: La oss fare over til hin side!

³⁵И в същия ден, когато се свечери[, Исус] им казва: Да минем на отвъдната страна.

³⁶Og de lot folket fare, og tok ham med sig i båten som han var; men også andre båter var i følge med ham.

³⁶И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

³⁷Og det kom en sterk stormvind, og bølgene slo inn i båten, så at den holdt på å fylles.

³⁷И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

³⁸Og han lå og sov bak i båten på en hodepute; og de vekket ham og sa til ham: Mester! bryr du dig ikke om at vi går under?

³⁸А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?

³⁹Og han stod op og truet vinden, og til sjøen sa han: Ti, vær stille! Og vinden la sig, og det blev blikkstille.

³⁹И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

⁴⁰Og han sa til dem: Hvorfor er I så redde? Hvorledes kan I være så vantro?

⁴⁰И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

⁴¹Og de blev storlig forferdet, og sa til hverandre: Hvad er dette for en, som både vinden og sjøen er lydige?

⁴¹И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?