¹Og han gikk atter inn i en synagoge, og der var en mann som hadde en vissen hånd.

¹И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.

²Og de lurte på ham, om han vilde helbrede ham på sabbaten, forat de kunde føre klagemål imot ham.

²И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.

³Og han sa til mannen som hadde den visne hånd: Stå op og kom frem!

³Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.

⁴Og han sa til dem: Er det tillatt på sabbaten å gjøre godt eller å gjøre ondt, å berge liv eller å slå ihjel? Men de tidde.

⁴Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.

⁵Og han så omkring på dem med harme, full av sorg over deres hjertes forherdelse, og sa til mannen: Rekk din hånd ut! Og han rakte den ut, og hans hånd blev frisk igjen.

⁵А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.

⁶Og fariseerne gikk ut og holdt straks råd imot ham sammen med herodianerne, hvorledes de skulde få ryddet ham av veien.

⁶И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.

⁷Og Jesus drog bort med sine disipler til sjøen, og en stor mengde fra Galilea og fra Judea fulgte ham,

⁷Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.

⁸og fra Jerusalem og fra Idumea og fra landet på hin side Jordan og omkring Tyrus og Sidon kom de til ham, en stor mengde, da de hørte hvor store gjerninger han gjorde.

⁸И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Иордан; и [от местата] около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много[ чудеса] правел.

⁹Og han bød sine disipler at en båt skulde ligge ferdig til ham for folkets skyld, forat de ikke skulde trenge ham;

⁹И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.

¹⁰for han helbredet mange, så at alle de som hadde plager, trengte sig inn på ham for å få røre ved ham.

¹⁰Защото беше изцелил мнозина, така, че онези, които страдаха от язви натискаха Го, за да се допрат до Него.

¹¹Og når de urene ånder så ham, falt de ned for ham og ropte: Du er Guds Sønn!

¹¹И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.

¹²Og han bød dem med mange strenge ord at de ikke skulde gjøre ham kjent.

¹²Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват.

¹³Og han gikk op i fjellet og kalte til sig dem han selv vilde, og de gikk til ham.

¹³След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него,

¹⁴Og han utvalgte tolv, som skulde være med ham, og som han kunde sende ut for å forkynne ordet

¹⁴И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват,

¹⁵og ha makt til å drive ut de onde ånder,

¹⁵и да имат власт да изгонват бесове.

¹⁶og han gav Simon navnet Peter,

¹⁶[Определи:] Симона, на когото даде името Петър;

¹⁷og Jakob, Sebedeus' sønn, og Johannes, Jakobs bror, og han gav dem navnet Boanerges, det er tordensønner,

¹⁷и Якова Заведеев и Якововия брат Иоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гърма,

¹⁸og Andreas og Filip og Bartolomeus og Matteus og Tomas og Jakob, Alfeus' sønn, og Taddeus og Simon Kananeus

¹⁸и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот,

¹⁹og Judas Iskariot, han som forrådte ham.

¹⁹и Юда Искариотски, който Го и предаде.

²⁰Og de kom hjem, og folket kom atter sammen, så de ikke engang kunde få sig mat.

²⁰И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.

²¹Og da hans nærmeste fikk høre om det, gikk de hjemmefra for å få fatt på ham; for de sa: Han er fra sig selv.

²¹А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.

²²Og de skriftlærde, som var kommet ned fra Jerusalem, sa: Han er besatt av Be'elsebul, og: Det er ved de onde ånders fyrste han driver de onde ånder ut.

²²И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.

²³Og han kalte dem til sig og sa til dem i lignelser: Hvorledes kan Satan drive Satan ut?

²³Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана?

²⁴Om et rike kommer i strid med sig selv, kan dette rike ikke bli stående,

²⁴Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.

²⁵og om et hus kommer i strid med sig selv, kan dette hus ikke bli stående.

²⁵И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.

²⁶Og dersom Satan setter sig op mot sig selv og kommer i strid med sig selv, kan han ikke bli stående, men det er ute med ham.

²⁶И ако Сатана е въстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.

²⁷Men ingen kan gå inn i den sterkes hus og røve hans gods uten at han først har bundet den sterke; da kan han plyndre hans hus.

²⁷Обаче никой не може да влезе в къщата на силния [човек], да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.

²⁸Sannelig sier jeg eder: Alle synder skal bli menneskenes barn forlatt, og alle bespottelser som de taler;

²⁸Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;

²⁹men den som taler bespottelig mot den Hellige Ånd, han får i all evighet ikke forlatelse, men er skyldig i en evig synd -

²⁹но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.

³⁰det var fordi de sa: Han er besatt av en uren ånd.

³⁰[Това рече Той], защото казваха: Има нечист дух.

³¹Så kom hans mor og hans brødre, og de stod utenfor og sendte bud til ham og bad ham komme ut.

³¹Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън пратиха до Него да Го повикат.

³²Og folket satt omkring ham, og de sa til ham: Se, din mor og dine brødre er utenfor og spør efter dig.

³²А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.

³³Og han svarte dem og sa: Hvem er min mor og mine brødre?

³³И в отговор им каза: Коя е майка Ми? [кои са] братята Ми?

³⁴Og han så på dem som satt omkring ham, og sa: Se, det er min mor og mine brødre!

³⁴И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!

³⁵Den som gjør Guds vilje, han er min bror og søster og mor.

³⁵Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.