¹Og nogen dager derefter gikk han atter inn i Kapernaum, og det spurtes at han var hjemme.

¹След известно време, Той пак влезе в Капернаум; и разчу се че бил в къщата.

²Og mange samlet sig, så de ikke lenger fikk rum, ikke engang ved døren, og han talte ordet til dem.

²И мнозина се събраха, така щото и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше словото.

³Og de kom til ham med en verkbrudden, som blev båret av fire mann;

³Дохождат и донасят при Него един паралитик. Четирима го носеха;

⁴og da de ikke kunde komme frem til ham for folketrengselen, tok de taket av der hvor han var, og brøt hull og firte ned sengen som den verkbrudne lå på.

⁴И като не можаха да се приближат до Него, поради народа, разкриха покрива на [къщата], гдето беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.

⁵Og da Jesus så deres tro, sa han til den verkbrudne: Sønn! dine synder er dig forlatt.

⁵А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.

⁶Men nogen skriftlærde satt der og tenkte i sine hjerter:

⁶А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:

⁷Hvorfor taler denne mann så? Han spotter Gud; hvem kan forlate synder uten en, det er Gud?

⁷Тоя защо говори така? Той богохулствува. Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

⁸Og Jesus kjente straks i sin ånd at de tenkte så ved sig selv, og han sa til dem: Hvorfor tenker I slikt i eders hjerter?

⁸Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишлявате това в сърцата си?

⁹Hvad er lettest, enten å si til den verkbrudne: Dine synder er dig forlatt, eller å si: Stå op og ta din seng og gå?

⁹Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?

¹⁰Men forat I skal vite at Menneskesønnen har makt på jorden til å forlate synder - så sier han til den verkbrudne:

¹⁰Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика):

¹¹Jeg sier dig: Stå op og ta din seng og gå hjem til ditt hus!

¹¹Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.

¹²Og han stod op og tok straks sin seng og gikk ut for alles øine, så alle blev ute av sig selv av forundring og priste Gud og sa: Slikt har vi aldri sett.

¹²И той стана, веднага, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо.

¹³Og han gikk atter ut til sjøen, og alt folket kom til ham, og han lærte dem.

¹³И пак излезе край езерото; и цялото множество идеше при Него, и Той ги поучаваше.

¹⁴Og da han gikk videre, så han Levi, Alfeus' sønn, sitte på tollboden, og han sa til ham: Følg mig! Og han stod op og fulgte ham.

¹⁴Като минаваше видя Левия Алфеев седящ в бирничеството, и каза му: Върви след Мене. И той стана и отиде след Него.

¹⁵Og det skjedde at han satt til bords i hans hus; og mange toldere og syndere satt til bords med Jesus og hans disipler; for det var mange av dem, og de fulgte ham.

¹⁵И когато [Исус] седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му, насядаха и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и отиваха подир Него.

¹⁶Og da de skriftlærde og fariseerne så at han åt sammen med toldere og syndere, sa de til hans disipler: Han eter og drikker med toldere og syndere!

¹⁶Тогава книжниците, [които бяха] от фарисеите, като видяха, че Той яде с грешниците и бирниците, казаха на учениците Му: Защо яде и пие с бирниците и грешниците?

¹⁷Og da Jesus hørte det, sa han til dem: De friske trenger ikke til læge, men de som har ondt; jeg er ikke kommet for å kalle rettferdige, men for å kalle syndere.

¹⁷А Исус, като чу това, каза им: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, но грешниците (на покаяние).

¹⁸Og Johannes' og fariseernes disipler holdt faste, og de kom og sa til ham: Hvorfor faster Johannes' disipler og fariseernes disipler, men dine disipler faster ikke?

¹⁸А Иоановите ученици и фарисеите постеха; и дохождат и казват Му: Защо постят Иоановите и фарисейските ученици, а Твоите не постят?

¹⁹Og Jesus sa til dem: Kan vel brudesvennene faste så lenge brudgommen er hos dem? Så lenge de har brudgommen hos sig, kan de ikke faste.

¹⁹А Исус им рече: Могат ли сватбарите да постят, докато е с тях младоженецът? До тогава, до когато младоженецът е с тях, не могат да постят.

²⁰Men de dager skal komme da brudgommen blir tatt fra dem, og da skal de faste, på den dag.

²⁰Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях, и тогава, през ония дни, ще постят.

²¹Ingen syr en lapp av ukrympet tøi på et gammelt klædebon, ellers river den nye lapp et stykke med sig av det gamle, og riften blir verre.

²¹Никой не пришива кръпка от невалян плат на вехта дреха; а инак, това, което трябваше да запълни [дрехата], отдира от нея, новото от вехтото, и съдраното става по-лошо.

²²Og ingen fyller ny vin i gamle skinnsekker; ellers vil vinen sprenge sekkene og vinen spilles og sekkene ødelegges; men ny vin i nye skinnsekker!

²²И никой не налива ново вино в стари мехове; инак, виното ще спука меховете, и се изхабяват и виното и меховете; но [наливат] ново вино в нови мехове.

²³Og det skjedde at han gikk igjennem en aker på sabbaten, og hans disipler begynte å plukke aks mens de gikk der.

²³И в една събота, когато минаваше през посевите, учениците Му, вървейки из пътя, почнаха да късат класове.

²⁴Og fariseerne sa til ham: Se, hvorfor gjør de på sabbaten det som ikke er tillatt?

²⁴И фарисеите Му рекоха: Виж! защо вършат в събота нещо, което не е позволено?

²⁵Og han sa til dem: Har I aldri lest hvad David gjorde da han var i nød og sultet, han selv og de som var med ham,

²⁵А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато беше в нужда, и огладня и [мъжете], които бяха с него?

²⁶hvorledes han gikk inn i Guds hus, da Abjatar var yppersteprest, og åt skuebrødene, som ingen har lov til å ete uten prestene, og gav også dem som var med ham?

²⁶Как влезе в Божия дом, когато Авиатар беше първосвещеник и изяде присътствените хлябове, които не е позволено никому да яде, освен на свещениците, като даде и на ония, които бяха с него?

²⁷Og han sa til dem: Sabbaten blev til for menneskets skyld, og ikke mennesket for sabbatens skyld.

²⁷И каза им: Съботата е направена за човека, а не човек за съботата;

²⁸Så er da Menneskesønnen herre også over sabbaten.

²⁸така щото Човешкият Син е господар и на съботата.