¹Og da han gikk ut av templet, sa en av hans disipler til ham: Mester! se, hvilke stener og hvilke bygninger!

¹Когато излизаше от храма, един от Неговите ученици [Му каза]: Учителю, виж, какви камъни и какви здания!

²Og Jesus sa til ham: Ser du disse store bygninger? Det skal ikke levnes sten på sten som ikke skal brytes ned.

²А Исус му рече: Виждаш ли тия големи здания! Няма да остане тук камък на камък, който да не се срине.

³Og da han satt på Oljeberget rett imot templet, spurte Peter og Jakob og Johannes og Andreas ham i enrum:

³И когато седеше на Елеонския хълм срещу храма, Петър и Яков и Андрей Го попитаха насаме:

⁴Si oss: Når skal dette skje? og hvad er tegnet når alt dette skal fullbyrdes?

⁴Кажи ни, кога ще бъде това? и какъв [ще бъде] знакът, когато всичко това предстои да се изпълни?

⁵Jesus tok til orde og sa til dem: Se til at ikke nogen fører eder vill!

⁵А Исус почна да им казва: Пазете се да ви не подмами някой.

⁶For mange skal komme i mitt navn og si: Det er mig; og de skal føre mange vill.

⁶Мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: Аз съм[ Христос] и ще подмамят мнозина.

⁷Men når I hører krig og rykter om krig, da la eder ikke skremme! for det må så skje, men enden er ikke enda.

⁷А когато чуете за войни и за военни слухове, недейте се смущава; [това] трябва да стане; но туй не е свършекът.

⁸For folk skal reise sig mot folk, og rike mot rike; det skal være jordskjelv både her og der; det skal være hunger og oprør. Dette er begynnelsen til veene.

⁸Защото народ ще се повдигне против народ, и царство против царство, ще има трусове на разни места, ще има глад; а тия неща са само началото на страданията.

⁹Men ta eder i vare! De skal overgi eder til domstolene, og I skal hudstrykes i synagoger og stilles for landshøvdinger og konger for min skyld, til vidnesbyrd for dem.

⁹А вие внимавайте на себе си, защото ще ви предадат на събори, и в синагоги ще ви бият; и пред управители и царе ще застанете заради Мене, за да свидетелствувате на тях.

¹⁰Og først må evangeliet forkynnes for alle folkeslag.

¹⁰Обаче, трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи.

¹¹Og når de fører eder frem og overgir eder, da vær ikke forut bekymret for hvad I skal tale! men det som gis eder i samme stund, det skal I tale; for det er ikke I som taler, men den Hellige Ånd.

¹¹А когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите; но каквото ви се даде в оня час, това говорете! защото не сте вие, които говорите, а Светият Дух.

¹²Og bror skal overgi bror til døden, og en far sitt barn, og barn skal reise sig mot foreldre og volde deres død.

¹²Брат, брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се повдигнат против родители и ще ги умъртвят.

¹³Og I skal hates av alle for mitt navns skyld; men den som holder ut inntil enden, han skal bli frelst.

¹³И ще бъдете мразени от всички заради Моето име; но който устои до край, той ще бъде спасен.

¹⁴Men når I ser ødeleggelsens vederstyggelighet stå der hvor den ikke bør - den som leser det, han se til å skjønne det! - da må de som er i Judea, fly til fjells,

¹⁴И когато видите мерзостта, която докарва запустение, [за която говори пророк Даниил], стояща там гдето не подобава, (който чете нека разбира), тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините;

¹⁵og den som er på taket, ikke stige ned i huset og ikke gå inn for å hente noget fra sitt hus,

¹⁵и който е на къщния покрив да не слиза в къщата си, нито да влиза да вземе нещо от нея;

¹⁶og den som er ute på marken, ikke vende tilbake for å hente sin kappe.

¹⁶и който е на нива да не се връща назад да вземе дрехата си.

¹⁷Ve de fruktsommelige og dem som gir die, i de dager!

¹⁷А горко на непразните и на кърмачките през ония дни!

¹⁸Men bed at det ikke må skje om vinteren!

¹⁸При това молете се да не стане това {Бягането ви.} зиме;

¹⁹for i de dager skal det være så stor en trengsel som ikke har vært inntil nu fra skapningens begynnelse, fra den tid da Gud skapte verden, og som heller ikke skal bli.

¹⁹защото[ през] ония дни ще има скръб небивала до сега от началото на създанието, което Бог е създал, нито ще има такава.

²⁰Og dersom ikke Herren forkortet de dager, da blev intet kjød frelst; men for de utvalgtes skyld, for deres skyld som han har utvalgt, har han forkortet de dager.

²⁰И ако Господ не съкратеше ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, които Той избра, съкратил е дните.

²¹Og om nogen da sier til eder: Se, her er Messias, eller: Se der - da skal I ikke tro det.

²¹Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Ето там! не вярвайте;

²²For falske messiaser og falske profeter skal opstå og gjøre tegn og under for å føre de utvalgte vill, om det var mulig.

²²защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно и избраните.

²³Men ta I eder i vare! Jeg har sagt eder alt forut.

²³А вие внимавайте; ето, предсказах ви всичко.

²⁴Men i de dager, efter den trengsel, skal solen bli formørket og månen ikke gi sitt skinn,

²⁴Но през ония дни, подир оная скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си,

²⁵og stjernene skal falle ned fra himmelen, og himmelens krefter skal rokkes.

²⁵звездите ще падат от небето, и силите, които са на небето ще се разклатят.

²⁶Og da skal de se Menneskesønnen komme i skyene med megen kraft og herlighet.

²⁶Тогава ще видят Човешкият Син идещ на облаци с голяма сила и слава.

²⁷Og da skal han sende ut englene og samle sine utvalgte fra de fire verdenshjørner, fra jordens ende til himmelens ende.

²⁷И тогава ще изпрати ангелите, и ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.

²⁸Lær en lignelse av fikentreet: Så snart det kommer saft i dets grener, og dets blader springer ut, da vet I at sommeren er nær;

²⁸А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото;

²⁹således skal også I, når I ser dette skje, vite at han er nær for døren.

²⁹също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че Той е близо при вратата.

³⁰Sannelig sier jeg eder: Denne slekt skal ingenlunde forgå før alt dette skjer.

³⁰Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.

³¹Himmel og jord skal forgå, men mine ord skal ingenlunde forgå.

³¹Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

³²Men hin dag eller time vet ingen, ikke engang englene i himmelen, ikke engang Sønnen, men alene min Fader.

³²А за оня ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.

³³Ta eder i vare, våk! For I vet ikke når tiden er.

³³Внимавайте, бдете и молете се; защото не знаете кога ще настане времето.

³⁴Likesom en mann som drog utenlands og forlot sitt hus og overgav sine tjenere styret, enhver sin gjerning, og bød dørvokteren at han skulde våke,

³⁴[Понеже това ще бъде] както кога човек, живущ в чужбина, като остави къщата си, и даде власт на слугите си, всекиму особената му работа, заповяда и на вратаря да бди.

³⁵således skal I våke - for I vet ikke når husets herre kommer, enten det blir om aftenen eller ved midnatt eller ved hanegal eller om morgenen -

³⁵Бдете, прочее, (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата - вечерта ли, или в среднощ, или когато пеят петлите, или заранта),

³⁶forat han ikke skal finne eder sovende, når han kommer uforvarende.

³⁶да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали.

³⁷Men det jeg sier til eder, det sier jeg til alle: Våk!

³⁷А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете.