¹Men to dager derefter var det påske og de usyrede brøds høitid. Og yppersteprestene og de skriftlærde søkte råd til å gripe ham med list og slå ham ihjel;

¹А след два дни щеше да бъде пасхата и [празника] на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да го умъртвят.

²for de sa: Ikke på høitiden, forat det ikke skal bli opstyr blandt folket.

²Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.

³Og mens han var i Betania, i Simon den spedalskes hus, og satt til bords, da kom en kvinne som hadde en alabaster-krukke med ekte kostelig nardussalve, og hun brøt alabaster-krukken i sønder og helte den ut over hans hode.

³И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.

⁴Men der var nogen som blev vrede ved sig selv og sa: Hvad skal denne spille av salven være til?

⁴А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?

⁵Denne salve kunde jo være solgt for mere enn tre hundre penninger og gitt til de fattige. Og de talte strengt til henne.

⁵Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и [сумата] да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.

⁶Men Jesus sa: La henne være i fred! Hvorfor gjør I henne fortred? hun har gjort en god gjerning mot mig.

⁶Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене.

⁷For de fattige har I alltid hos eder, og når I vil, kan I gjøre vel mot dem; men mig har I ikke alltid.

⁷Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.

⁸Hun gjorde det hun kunde; hun salvet forut mitt legeme til min jordeferd.

⁸Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.

⁹Sannelig sier jeg eder: Hvor som helst evangeliet forkynnes i all verden, skal også det hun gjorde omtales til minne om henne.

⁹Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.

¹⁰Og Judas Iskariot, en av de tolv, gikk til yppersteprestene for å forråde ham til dem.

¹⁰Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.

¹¹Men da de hørte det, blev de glade og lovte å gi ham penger; og han søkte leilighet til å forråde ham.

¹¹Те, като чуха, зарадваха се, и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.

¹²Og på den første dag av de usyrede brøds høitid, da de slaktet påskelammet, sa hans disipler til ham: Hvor vil du vi skal gå og gjøre i stand, så du kan ete påskelammet?

¹²А на първия ден на [празника] на безквасните хлябове, когато колеха [жертви] за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?

¹³Da sendte han to av sine disipler avsted og sa til dem: Gå inn i byen, og der skal møte eder en mann som bærer en krukke vann; følg ham,

¹³И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.

¹⁴og der hvor han går inn, skal I si til husbonden: Mesteren sier: Hvor er mitt herberge, der jeg kan ete påskelammet med mine disipler?

¹⁴И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е[ приготвената] за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си?

¹⁵Og han skal vise eder en stor sal, som står ferdig med benker og hynder, og der skal I gjøre det i stand for oss.

¹⁵И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.

¹⁶Og disiplene gikk avsted og kom inn i byen og fant det således som han hadde sagt dem; og de gjorde i stand påskelammet.

¹⁶И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

¹⁷Og da det var blitt aften, kom han med de tolv.

¹⁷И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.

¹⁸Og mens de satt til bords og åt, sa Jesus: Sannelig sier jeg eder: En av eder skal forråde mig, den som eter med mig.

¹⁸И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.

¹⁹Da begynte de å bedrøves og en for en å si til ham: Det er da vel ikke mig?

¹⁹Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?

²⁰Han sa til dem: Det er en av de tolv, den som dypper sammen med mig i fatet.

²⁰А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.

²¹Menneskesønnen går bort, som skrevet er om ham; men ve det menneske ved hvem Menneskesønnen blir forrådt! Det hadde vært godt for det menneske om han aldri var født.

²¹Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.

²²Og mens de åt, tok han et brød, velsignet og brøt det, gav dem og sa: Ta det! Dette er mitt legeme.

²²И когато ядяха, [Исус] взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.

²³Og han tok en kalk, takket og gav dem; og de drakk alle av den.

²³Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.

²⁴Og han sa til dem: Dette er mitt blod, paktens blod, som utgydes for mange.

²⁴И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.

²⁵Sannelig sier jeg eder: Jeg skal ikke mere drikke av vintreets frukt før den dag jeg skal drikke den ny i Guds rike.

²⁵Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

²⁶Og da de hadde sunget lovsangen, gikk de ut til Oljeberget.

²⁶И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

²⁷Og Jesus sa til dem: I skal alle ta anstøt; for det er skrevet: Jeg vil slå hyrden, og fårene skal adspredes.

²⁷И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните [в Мене тая нощ]; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат".

²⁸Men når jeg er opstanden, vil jeg gå i forveien for eder til Galilea.

²⁸А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.

²⁹Da sa Peter til ham: Om enn alle tar anstøt, vil dog ikke jeg gjøre det.

²⁹А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не.

³⁰Og Jesus sa til ham: Sannelig sier jeg dig: Idag, i denne natt, før hanen har galt to ganger, skal du fornekte mig tre ganger.

³⁰Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

³¹Men han blev ved sitt og sa: Om jeg så skal dø med dig, vil jeg ikke fornekte dig. Det samme sa de alle.

³¹А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе[, пак] няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.

³²Og de kom til et sted som heter Getsemane; og han sa til sine disipler: Sett eder her mens jeg beder!

³²Дохождат на едно място наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля.

³³Og han tok Peter og Jakob og Johannes med sig, og begynte å forferdes og engstes,

³³И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.

³⁴og han sier til dem: Min sjel er bedrøvet inntil døden; bli her og våk!

³⁴И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.

³⁵Og han gikk et lite stykke frem, falt ned på jorden og bad at denne stund måtte gå ham forbi, om det var mulig,

³⁵И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:

³⁶og han sa: Abba, Fader! alt er mulig for dig; ta denne kalk fra mig! Dog, ikke hvad jeg vil, men hvad du vil!

³⁶Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти [искаш].

³⁷Og han kom og fant dem sovende, og sa til Peter: Simon, sover du? Var du ikke i stand til å våke én time?

³⁷И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?

³⁸Våk og bed, forat I ikke skal komme i fristelse! Ånden er villig, men kjødet er skrøpelig.

³⁸Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.

³⁹Og atter gikk han bort og bad, og sa de samme ord.

³⁹И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.

⁴⁰Og da han kom igjen, fant han dem atter sovende; for deres øine var tunge, og de visste ikke hvad de skulde svare ham.

⁴⁰И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.

⁴¹Og han kom tredje gang og sa til dem: I sover altså og hviler eder! Det er nok; timen er kommet; se, Menneskesønnen overgis i synderes hender;

⁴¹И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.

⁴²stå op, la oss gå! Se, han er nær som forråder mig.

⁴²Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.

⁴³Og straks, mens han ennu talte, kom Judas, en av de tolv, og med ham fulgte en hop med sverd og stokker; de kom fra yppersteprestene og de skriftlærde og de eldste.

⁴³И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, [изпратени] от главните свещеници, книжниците и старейшините.

⁴⁴Men han som forrådte ham, hadde gitt dem et tegn og sagt: Den jeg kysser, ham er det; grip ham og før ham sikkert bort!

⁴⁴А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете[, като Го пазите] здраво.

⁴⁵Og da han kom, gikk han straks bort til ham og sa: Rabbi! og kysset ham.

⁴⁵И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! и целуваше Го.

⁴⁶Men de la hånd på ham og grep ham.

⁴⁶И те туриха ръце на Него и Го хванаха.

⁴⁷Men en av dem som stod der, drog sitt sverd, og slo til yppersteprestens tjener og hugg øret av ham.

⁴⁷А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.

⁴⁸Og Jesus tok til orde og sa til dem: I er gått ut som mot en røver med sverd og stokker for å gripe mig;

⁴⁸Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?

⁴⁹daglig var jeg hos eder og lærte i templet, og I grep mig ikke; men dette er skjedd forat skriftene skal opfylles.

⁴⁹Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но [това стана], за да се сбъднат писанията.

⁵⁰Da forlot de ham alle sammen og flydde.

⁵⁰Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.

⁵¹Og en ung mann fulgte ham med et linklæde kastet om sitt bare legeme, og de grep ham;

⁵¹И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.

⁵²men han slapp linklædet og flydde naken bort.

⁵²А той, като остави плащаницата, избяга гол.

⁵³Og de førte Jesus til ypperstepresten, og der kom alle yppersteprestene og de eldste og de skriftlærde sammen.

⁵³И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.

⁵⁴Og Peter fulgte ham langt bakefter like inn i yppersteprestens gård, og han satt der sammen med tjenerne og varmet sig ved ilden.

⁵⁴А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.

⁵⁵Men yppersteprestene og hele rådet søkte vidnesbyrd mot Jesus, forat de kunde drepe ham, men de fant ikke noget.

⁵⁵И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.

⁵⁶For mange vidnet falsk mot ham, men deres vidnesbyrd stemte ikke overens.

⁵⁶Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.

⁵⁷Da stod nogen op og vidnet falsk mot ham og sa:

⁵⁷Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:

⁵⁸Vi har hørt ham si: Jeg vil bryte ned dette tempel som er gjort med hender, og på tre dager bygge et annet, som ikke er gjort med hender.

⁵⁸Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.

⁵⁹Og enda stemte ikke deres vidnesbyrd overens.

⁵⁹Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.

⁶⁰Da stod ypperstepresten op midt iblandt dem og spurte Jesus: Svarer du intet på det som disse vidner mot dig?

⁶⁰Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

⁶¹Men han tidde og svarte intet. Atter spurte ypperstepresten ham og sa til ham: Er du Messias, den Velsignedes Sønn?

⁶¹А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?

⁶²Jesus sa: Jeg er det, og I skal se Menneskesønnen sitte ved kraftens høire hånd og komme med himmelens skyer.

⁶²А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.

⁶³Da sønderrev ypperstepresten sine klær og sa: Hvad skal vi mere med vidner?

⁶³Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?

⁶⁴I har hørt gudsbespottelsen; hvad tykkes eder? De dømte ham alle å være skyldig til døden.

⁶⁴Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно [наказание].

⁶⁵Og nogen gav sig til å spytte på ham og tildekke hans ansikt og slå ham med knyttet neve og si til ham: Spå! Og tjenerne tok imot ham med stokkeslag.

⁶⁵И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.

⁶⁶Og mens Peter var nede i gårdsrummet, kom en av yppersteprestens tjenestepiker,

⁶⁶И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;

⁶⁷og da hun så Peter varme sig, så hun på ham og sa: Også du var med denne nasareer, Jesus.

⁶⁷и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.

⁶⁸Men han nektet det og sa: Jeg hverken vet eller forstår hvad du mener. Og han gikk ut i forgården, og hanen gol.

⁶⁸А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на преддверието и петелът изпя.

⁶⁹Og piken fikk se ham, og begynte igjen å si til dem som stod der: Dette er en av dem.

⁶⁹Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.

⁷⁰Men han nektet det atter. Og litt efter sa atter de som stod der, til Peter: Du er sannelig en av dem; du er jo en galileer.

⁷⁰А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, [и говорът ти съответствува].

⁷¹Men han gav sig til å forbanne sig og sverge: Jeg kjenner ikke det menneske I taler om.

⁷¹А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите.

⁷²Og straks gol hanen annen gang. Da kom Peter det ord i hu som Jesus hadde sagt til ham: Før hanen har galt to ganger, skal du fornekte mig tre ganger. Og han tok det til hjerte og gråt.

⁷²И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.