¹Og straks om morgenen holdt ypperstepresten samråd med de eldste og de skriftlærde, hele rådet, og de bandt Jesus, og førte ham bort og overgav ham til Pilatus.

¹И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците и целият синедрион, незабавно се съвещаха и като вързаха Исуса, заведоха Го и Го предадоха на Пилата.

²Og Pilatus spurte ham: Er du jødenes konge? Han svarte ham og sa: Du sier det.

²И Пилат Го попита: Ти Юдейският цар ли си? А Той му отговори и рече: Ти казваш.

³Og yppersteprestene førte mange klagemål imot ham.

³И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.

⁴Da spurte Pilatus ham atter: Svarer du ikke et ord? Se hvor svære klagemål de fører mot dig!

⁴А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!

⁵Men Jesus svarte ikke mere, så Pilatus undret sig.

⁵Но Исус нищо вече не отговори, така щото Пилат се чудеше.

⁶Men på høitiden pleide han å gi dem en fange fri, hvem de bad om.

⁶А на всеки празник той им пущаше по един затворник, когото биха поискали.

⁷Nu var det en som hette Barabbas; han var kastet i fengsel sammen med nogen oprørere som hadde gjort et mord under oprøret;

⁷А[ в онова време] имаше някой си на име Варава, затворен заедно с ония бунтовници, които във време на бунта бяха извършили убийство.

⁸og folket kom op og begynte å be Pilatus om det som han alltid pleide å gjøre.

⁸И народът се изкачи и почна да иска от Пилата [да им направи] каквото имаше обичай да прави.

⁹Da svarte han dem og sa: Vil I jeg skal gi eder jødenes konge fri?

⁹А Пилат в отговор им рече: Искате ли да ви пусна Юдейския цар?

¹⁰For han visste at det var av avind yppersteprestene hadde overgitt ham til ham.

¹⁰(понеже видя, че главните свещеници от завист Го бяха предали).

¹¹Men yppersteprestene egget folket op til å be om at han heller skulde gi dem Barabbas fri.

¹¹Но главните свещеници подбудиха народа [да искат] по-добре да им пусне Варава.

¹²Da svarte Pilatus atter og sa til dem: Hvad vil I da jeg skal gjøre med ham som I kaller jødenes konge?

¹²Пилат пак в отговор им рече: Тогава какво да правя с Този, Когото наричате Юдейски цар?

¹³De ropte igjen: Korsfest ham!

¹³А те пак изкрещяха: Разпни Го!

¹⁴Pilatus sa til dem: Hvad ondt har han da gjort? Men de ropte enda sterkere: Korsfest ham!

¹⁴А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те много закрещяха: Разпни Го!

¹⁵Da nu Pilatus vilde gjøre folket til lags, gav han dem Barabbas fri og lot Jesus hudstryke og overgav ham til å korsfestes.

¹⁵Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исуса би и Го предаде на разпятие.

¹⁶Og stridsmennene førte ham bort, inn i gården, det er borgen, og kalte hele vakten sammen,

¹⁶И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията, и свикаха цялата дружина.

¹⁷og de klædde ham i en purpurkappe, og flettet en tornekrone og satte på ham,

¹⁷И облякоха Му морава мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха [на главата Му].

¹⁸og begynte å hilse ham: Vær hilset, du jødenes konge!

¹⁸И почнаха да Го поздравяват със: Здравей, Царю Юдейски!

¹⁹Og de slo ham i hodet med et rør og spyttet på ham og falt på kne og hyldet ham.

¹⁹И удряха Го по главата с тръст, заплюваха Го, и коленичейки кланяха Му се.

²⁰Og da de hadde spottet ham, tok de purpurkappen av ham og klædde ham i hans egne klær. Så førte de ham ut for å korsfeste ham.

²⁰И след като Му се поругаха, съблякоха Му моравата [мантия] и Го облякоха в Неговите дрехи и Го изведоха вън да Го разпнат.

²¹Og det møtte dem en mann som kom ute fra landet, Simon fra Kyrene, far til Aleksander og Rufus; ham tvang de til å bære hans kors.

²¹И накараха да носи кръста Му някой си Симон киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нива.

²²Og de førte ham til stedet Golgata, det er utlagt: Hodeskallestedet,

²²И завеждат[ Исуса] на мястото Голгота, което значи лобно място.

²³og de gav ham vin med myrra i; men han tok den ikke.

²³И подаваха Му вино смесено със смирна, но Той не прие.

²⁴Og de korsfestet ham og delte hans klær imellem sig og kastet lodd om hvad hver skulde få.

²⁴И като Го разпъват, разделят си дрехите Му, и хвърлят жребие за тях, кой какво да вземе.

²⁵Det var den tredje time da de korsfestet ham.

²⁵А беше третият час, когато Го разпнаха.

²⁶Og innskriften med klagemålet imot ham lød: Jødenes konge.

²⁶А надписът на обвинението Му бе написан [така]: Юдейският Цар.

²⁷Og sammen med ham korsfestet de to røvere, en på hans høire og en på hans venstre side;

²⁷И с Него разпнаха двама разбойници, един отдясно Му и един отляво Му.

²⁸og Skriften blev opfylt, som sier: Og han blev regnet blandt ugjerningsmenn.

²⁸[И се изпълни писанието, което казва: "И с беззаконните се числи"].

²⁹Og de som gikk forbi, spottet ham, og rystet på hodet og sa: Tvi dig, du som bryter ned templet og bygger det op igjen på tre dager!

²⁹И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш,

³⁰frels dig selv og stig ned av korset!

³⁰спаси Себе Си и слез от кръста.

³¹Likeså spottet også yppersteprestene ham sig imellem sammen med de skriftlærde og sa: Andre har han frelst, sig selv kan han ikke frelse!

³¹Подобно и главните свещеници с книжниците Го ругаеха по между си, като казваха: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!

³²La nu Messias, Israels konge, stige ned av korset, så vi kan se det og tro! Også de som var korsfestet sammen med ham, hånte ham.

³²Христос Израилевият цар нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го ругаеха.

³³Og da den sjette time var kommet, blev det mørke over hele landet like til den niende time.

³³А на шестия час, настана тъмнина по цялата земя, [трая] до деветия час.

³⁴Og ved den niende time ropte Jesus med høi røst: Elo'i! Elo'i! lama sabaktani? det er utlagt: Min Gud! Min Gud! hvorfor har du forlatt mig?

³⁴И на деветия час Исус извика със силен глас: "Елои, Елои Лама Савахтани"? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

³⁵Og da nogen av dem som stod der, hørte det, sa de: Se, han roper på Elias!

³⁵И някои от стоящите там, като чуха казаха: Ето вика Илия.

³⁶Men en løp frem og fylte en svamp med eddik og stakk den på et rør og gav ham å drikke og sa: Vent, la oss se om Elias kommer for å ta ham ned!

³⁶И един се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръст, и Му даде да пие, като казваше: Оставете! да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.

³⁷Men Jesus ropte med høi røst og utåndet.

³⁷А Исус като издаде силен глас, издъхна.

³⁸Og forhenget i templet revnet i to stykker fra øverst til nederst.

³⁸И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу.

³⁹Men da høvedsmannen, som stod like imot ham, så at han utåndet med et sådant rop, sa han: Sannelig, denne mann var Guds Sønn!

³⁹А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така [извика и] издъхна, рече: Наистина тоя човек беше Син Божи.

⁴⁰Men der var også nogen kvinner som så på i frastand; blandt dem var også Maria Magdalena og Maria, mor til Jakob den yngre og Joses, og Salome,

⁴⁰Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия;

⁴¹som hadde fulgt ham og tjent ham da han var i Galilea, og mange andre kvinner som hadde draget op med ham til Jerusalem.

⁴¹които, когато беше в Галилея, вървяха подир [Исуса] и Му служеха;[ имаше] и много други жени, които бяха възлезли с Него в Ерусалим.

⁴²Og da det alt var blitt aften - det var beredelses-dagen, det er dagen før sabbaten -

⁴²И когато вече се свечери, то, понеже беше приготвителен ден сиреч, срещу събота,

⁴³kom Josef av Arimatea, en høit aktet rådsherre, som også ventet på Guds rike, og han vågde sig til å gå inn til Pilatus og be om Jesu legeme.

⁴³дойде Иосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам ожидаше Божието царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска Исусовото тяло.

⁴⁴Men Pilatus undret sig om han alt skulde være død,

⁴⁴А Пилат се почуди дали е вече умрял, и, като повика стотника, попита го дали е от дълго време мъртъв.

⁴⁵og han kalte høvedsmannen for sig og spurte ham om det var lenge siden han døde; og da han hadde fått det å vite av høvedsmannen, gav han liket til Josef.

⁴⁵И като се научи от стотника, отстъпи тялото на Иосифа.

⁴⁶Og Josef kjøpte fint linklæde og tok ham ned og svøpte ham i linklædet og la ham i en grav som var uthugget i klippen, og veltet en sten for døren til graven.

⁴⁶И той купи плащаница, и като го сне, обви го в плащаницата, и положи го в гроб, който бе изсечен в скала, и привали камък върху гробната врата.

⁴⁷Men Maria Magdalena og Maria, mor til Joses, så hvor han blev lagt.

⁴⁷А Мария Магдалина и Мария Иосиевата майка гледаха где го полагаха.