¹Og han kalte sine tolv disipler til sig og gav dem makt over urene ånder, til å drive dem ut, og til å helbrede all sykdom og all skrøpelighet.

¹И като повика дванадесетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеляват всякаква болест и всякаква немощ.

²Men dette er de tolv apostlers navn: Først Simon, som kalles Peter, og Andreas, hans bror; Jakob, Sebedeus' sønn, og Johannes, hans bror;

²А ето имената на дванадесетте апостоли: първият, Симон, който се нарича Петър, и Андрей, неговият брат; Яков Заведеев, и Иоан, неговият брат;

³Filip og Bartolomeus; Tomas og Matteus, tolderen; Jakob, Alfeus' sønn, og Lebbeus med tilnavnet Taddeus;

³Филип и Вартоломей; Тома и Матей бирникът; Яков Алфеев и Тадей;

⁴Simon Kananeus og Judas Iskariot, han som forrådte ham.

⁴Симон Зилот и Юда Искариотски, който Го предаде.

⁵Disse tolv sendte Jesus ut og bød dem: Gå ikke ut på veien til hedningene, og gå ikke inn i nogen av samaritanenes byer,

⁵Тия дванадесет души Исус изпрати и заповяда им, казвайки: Не пътувайте към езичниците, и в самарянски град не влизайте;

⁶men gå heller til de fortapte får av Israels hus!

⁶но по-добре отивайте при изгубените овце от Израилевия дом.

⁷Og når I går avsted, da forkynn dette budskap: Himlenes rike er kommet nær!

⁷И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи.

⁸Helbred syke, opvekk døde, rens spedalske, driv ut onde ånder! For intet har I fått det, for intet skal I gi det.

⁸Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.

⁹I skal ikke ta gull eller sølv eller kobber med i eders belter,

⁹Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна [монета] в пояса си,

¹⁰ikke skreppe til reisen, ikke to kjortler, ikke sko, ikke stav; for arbeideren er sin føde verd.

¹⁰нито торба за път, нито две ризи, нито обуща, нито тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.

¹¹Og hvor I kommer inn i en by eller landsby, der skal I spørre efter hvem som er det verd i den by; og bli hos ham til I drar bort derfra!

¹¹И в кой да било град или село, като влезете, разпитвайте кой в него е достоен, и там оставайте докле си отидете.

¹²Og når I kommer inn i et hus, da skal I hilse det;

¹²А когато влизате в дома, поздравявайте го.

¹³og dersom huset er det verd, da komme eders fred over det; men dersom det ikke er det verd, da vende eders fred tilbake til eder!

¹³И ако домът бъде достоен, нека дойде на него вашият мир; но ако не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас.

¹⁴Og om nogen ikke tar imot eder og ikke hører på eders ord, da gå ut av det hus eller den by, og ryst støvet av eders føtter!

¹⁴И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му, или от онзи град, отърсете праха от нозете си.

¹⁵Sannelig sier jeg eder: Det skal gå Sodomas og Gomorras land tåleligere på dommens dag enn den by.

¹⁵Истина ви казвам, по-леко ще бъде [наказанието] на содомската и гоморската земя в съдния ден, отколкото на онзи град.

¹⁶Se, jeg sender eder som får midt iblandt ulver; vær derfor kloke som slanger og enfoldige som duer!

¹⁶Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; бъдете, прочее, разумни като змиите, и незлобиви като гълъбите.

¹⁷Men vokt eder for menneskene! for de skal overgi eder til domstolene og hudstryke eder i sine synagoger;

¹⁷А пазете се от човеците защото ще ви предават на събори, и в синагогите си ще ви бият.

¹⁸og I skal føres frem for landshøvdinger og konger for min skyld, til vidnesbyrd for dem og for hedningene.

¹⁸Да! и пред управители и царе ще ви извеждат, поради Мене, за да свидетелствувате на тях и на народите.

¹⁹Men når de overgir eder, da vær ikke bekymret for hvorledes eller hvad I skal tale; for det skal gis eder i samme stund hvad I skal tale.

¹⁹А когато ви предадат, не се безпокойте, как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите.

²⁰For det er ikke I som taler, men det er eders Faders Ånd som taler i eder.

²⁰Защото не сте вие, които говорите, но Духът на Отца ви, Който говори чрез вас.

²¹Og bror skal overgi bror til døden, og en far sitt barn, og barn skal reise sig mot foreldre og volde deres død;

²¹Брат брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се подигат против родителите си и ще ги умъртвят.

²²og I skal hates av alle for mitt navns skyld; men den som holder ut til enden, han skal bli frelst.

²²Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име; а който устои до край, той ще бъде спасен.

²³Men når de forfølger eder i den ene by, da fly til den andre! for sannelig sier jeg eder: I skal ikke komme til ende med Israels byer før Menneskesønnen kommer.

²³А когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия; защото истина ви казвам: Няма да изходите Израилевите градове докле дойде Човешкият Син.

²⁴En disippel er ikke over sin mester, heller ikke en tjener over sin herre;

²⁴Ученикът не е по-горен от учителя си, нито слугата е по-горен от господаря си.

²⁵det er nok for disippelen at han blir som sin mester, og tjeneren som sin herre; har de kalt husbonden Be'elsebul, hvor meget mere da hans husfolk!

²⁵Доста е на ученика да бъде като учителя си, и слугата като господаря си. Ако стопанинът на дома нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му!

²⁶Frykt derfor ikke for dem! for intet er skjult som ikke skal bli åpenbaret, og intet er dulgt som ikke skal bli kjent;

²⁶И тъй, не бойте се от тях; защото няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.

²⁷det jeg sier eder i mørket, det skal I si i lyset, og det som hviskes eder i øret, det skal I forkynne på takene.

²⁷Това, което ви говоря в тъмно, кажете го на видело; и което чуете на ухо, прогласете го от покрива.

²⁸Og frykt ikke for dem som slår legemet ihjel, men ikke kan slå sjelen ihjel; men frykt heller for ham som kan ødelegge både sjel og legeme i helvede!

²⁸Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла.

²⁹Selges ikke to spurver for en øre? Og ikke en av dem faller til jorden uten at eders Fader vil.

²⁹Не продават ли се две врабчета за един асарий? и[ пак] ни едно от тях няма да падне на земята без [волята] на Отца ви.

³⁰Men endog hårene på eders hode er tellet alle sammen.

³⁰А вам и космите на главата са всички преброени.

³¹Frykt derfor ikke! I er mere enn mange spurver.

³¹Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата.

³²Derfor, hver den som kjennes ved mig for menneskene, ham skal også jeg kjennes ved for min Fader i himmelen;

³²И тъй, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата.

³³men den som fornekter mig for menneskene, ham skal også jeg fornekte for min Fader i himmelen.

³³Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата.

³⁴I må ikke tro at jeg er kommet for å sende fred på jorden; jeg er ikke kommet for å sende fred, men sverd.

³⁴Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож.

³⁵For jeg er kommet for å sette splid mellem en mann og hans far, og mellem en datter og hennes mor, og mellem en svigerdatter og hennes svigermor,

³⁵Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й;

³⁶og en manns husfolk skal bli hans fiender.

³⁶и неприятели на човека [ще бъдат] домашните му.

³⁷Den som elsker far eller mor mere enn mig, er mig ikke verd, og den som elsker sønn eller datter mere enn mig, er mig ikke verd,

³⁷Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;

³⁸og den som ikke tar sitt kors og følger efter mig, er mig ikke verd.

³⁸и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.

³⁹Den som finner sitt liv, skal miste det, og den som mister sitt liv for min skyld, skal finne det.

³⁹Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.

⁴⁰Den som tar imot eder, tar imot mig, og den som tar imot mig, tar imot ham som sendte mig.

⁴⁰Който приема вас, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.

⁴¹Den som tar imot en profet fordi han er en profet, skal få en profets lønn, og den som tar imot en rettferdig fordi han er rettferdig, skal få en rettferdigs lønn.

⁴¹Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи.

⁴²Og den som gir én av disse små endog bare et beger koldt vann å drikke fordi han er disippel, sannelig sier jeg eder: Han skal ingenlunde miste sin lønn.

⁴²И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си.