¹Og han gikk i båten og fór over og kom til sin egen by.

¹Тогава Той влезе в една ладия, премина и дойде в Своя Си град.

²Og se, de førte til ham en mann som var verkbrudden, og som lå på en seng; og da Jesus så deres tro, sa han til den verkbrudne: Vær frimodig, sønn! dine synder er dig forlatt.

²И, ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Исус като видя вярата им, рече на паралитика: Дерзай, синко; прощават ти се греховете.

³Og se, nogen av de skriftlærde sa ved sig selv: Denne spotter Gud.

³И, ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулствува.

⁴Da Jesus så deres tanker, sa han: Hvorfor tenker I så ondt i eders hjerter?

⁴А Исус, като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцата си?

⁵For hvad er lettest, enten å si: Dine synder er dig forlatt, eller å si: Stå op og gå?

⁵Защото кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?

⁶Men forat I skal vite at Menneskesønnen har makt på jorden til å forlate synder - da sier han til den verkbrudne: Stå op og ta din seng og gå hjem til ditt hus!

⁶Но, за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете (тогава каза на паралитика): Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.

⁷Og han stod op og gikk hjem til sitt hus.

⁷И той стана и отиде у дома си.

⁸Men da folket så det, blev de forferdet og priste Gud, som hadde gitt mennesker en sådan makt.

⁸А множествата, като видяха това, страх ги обзе и прославиха Бога, Който бе дал такава власт на човеците.

⁹Og da Jesus gikk videre derfra, så han en mann ved navn Matteus sitte på tollboden; og han sa til ham: Følg mig! Og han stod op og fulgte ham.

⁹И като минаваше оттам, Исус видя един човек, на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене. И той стана да Го последва.

¹⁰Og det skjedde da han satt til bords i hans hus, se, da kom mange toldere og syndere og satt til bords med Jesus og hans disipler.

¹⁰И когато бе седнал на трапезата в къщата, ето, мнозина бирници и грешници дойдоха и насядаха с Исуса и с учениците Му.

¹¹Og da fariseerne så det, sa de til hans disipler: Hvorfor eter eders mester med toldere og syndere?

¹¹И фарисеите, като видяха това, рекоха на учениците Му: Защо яде вашият учител с бирниците и грешниците?

¹²Men da Jesus hørte det, sa han: De friske trenger ikke til læge, men de som har ondt.

¹²А Той, като чу това, рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

¹³Men gå bort og lær hvad det er: Jeg har lyst til barmhjertighet og ikke til offer. For jeg er ikke kommet for å kalle rettferdige, men for å kalle syndere.

¹³Но идете и научете се що значи [тази дума]: "Милост искам, а не жертви", защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните [на покаяние].

¹⁴Da kom Johannes' disipler til ham og sa: Hvorfor faster vi og fariseerne så meget, men dine disipler faster ikke?

¹⁴Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?

¹⁵Og Jesus sa til dem: Kan vel brudesvennene sørge så lenge brudgommen er hos dem? Men de dager skal komme da brudgommen blir tatt fra dem, og da skal de faste.

¹⁵Исус им каза: Могат ли сватбарите да жалеят, докато е с тях младоженецът? Ще дойде обаче, време, когато младоженецът ще им се отнеме; и тогава ще постят.

¹⁶Ingen setter en lapp av ukrympet tøi på et gammelt klædebon; for lappen river med sig et stykke av klædebonet, og riften blir verre.

¹⁶Никой не кърпи вехта дреха с невалян плат; защото това, което трябваше да я запълни, отдира от дрехата, и съдраното става по-лошо.

¹⁷Heller ikke fyller de ny vin i gamle skinnsekker; ellers revner sekkene, og vinen spilles, og sekkene ødelegges; men de fyller ny vin i nye skinnsekker, så blir begge deler berget.

¹⁷Нито наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете се спукват, виното изтича, и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове, та и двете се запазват.

¹⁸Mens han talte dette til dem, se, da kom en synagoge-forstander og falt ned for ham og sa: Min datter er nettop død; men kom og legg din hånd på henne, så vil hun leve.

¹⁸Когато им говореше това, ето, един началник дойде и им се кланяше, и казваше: Дъщеря ми току що умря; но дойди и възложи ръката Си на нея и тя ще оживее.

¹⁹Og Jesus stod op og fulgte ham, og hans disipler gikk med.

¹⁹И, като стана, Исус отиде подир него, тоже и учениците Му.

²⁰Og se, en kvinne som hadde hatt blodsott i tolv år, trådte til bakfra og rørte ved det ytterste av hans klædebon;

²⁰И, ето, една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години, приближи се изотзад и се допря до полата на дрехата Му;

²¹for hun sa ved sig selv: Kan jeg bare få røre ved hans klædebon, så blir jeg helbredet.

²¹защото си думаше: Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея.

²²Men han vendte sig om, og da han så henne, sa han: Vær frimodig, datter! din tro har frelst dig. Og kvinnen blev helbredet fra samme stund.

²²А Исус като се обърна и я видя, рече: Дерзай, дъщерьо; твоята вяра те изцели. И от същия час жената оздравя.

²³Og da Jesus kom inn i synagoge-forstanderens hus og så fløitespillerne og hopen som larmet, sa han til dem:

²³И когато дойде Исус в къщата на началника, и видя свирачите и народа разтревожен, рече:

²⁴Gå bort! Piken er ikke død; hun sover. Og de lo ham ut.

²⁴Идете си, защото момичето не е умряло, но спи. А те Му се присмиваха.

²⁵Men da han hadde drevet hopen ut, gikk han inn og tok henne ved hånden; og piken stod op.

²⁵А като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана.

²⁶Og ryktet om dette kom ut i hele landet deromkring.

²⁶И това се разчу по цялата оная страна.

²⁷Og da Jesus gikk derfra, fulgte der ham to blinde, som ropte: Miskunn dig over oss, du Davids sønn!

²⁷И когато Исус си отиваше оттам, подир Него вървяха двама слепи, които викаха, казвайки: Смили се за нас, Сине Давидов!

²⁸Og da han var kommet inn i huset, gikk de blinde til ham og Jesus sa til dem: Tror I at jeg kan gjøre dette? De sa til ham: Ja, Herre!

²⁸И като влезе в къщи, слепите се приближиха до Него; и Исус им каза: Вярвате ли че мога да сторя това? Казват Му: Вярваме, Господи.

²⁹Da rørte han ved deres øine og sa: Det skje eder efter eders tro!

²⁹Тогава Той се допря до очите им, и рече: Нека ви бъде според вярата ви.

³⁰Og deres øine blev oplatt. Og Jesus talte strengt til dem og sa: Se til at ingen får vite det!

³⁰И очите им се отвориха. А Исус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не знае това.

³¹Men de gikk ut og utbredte ryktet om ham i hele landet deromkring.

³¹А те, като излязоха разгласиха славата Му по цялата оная страна.

³²Da nu disse gikk bort, se, da førte de til ham et stumt menneske, som var besatt.

³²И когато те излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.

³³Og da den onde ånd var drevet ut, talte den stumme. Og folket undret sig og sa: Aldri har slikt vært sett i Israel.

³³И след като бе изгонен бесът, немият проговори; и множествата се чудеха и думаха: Никога не се е виждало такова нещо в Израиля.

³⁴Men fariseerne sa: Det er ved de onde ånders fyrste han driver de onde ånder ut.

³⁴А фарисеите казваха: Чрез началника на бесовете Той изгонва бесовете.

³⁵Og Jesus gikk omkring i alle byene og landsbyene og lærte folket i deres synagoger og forkynte evangeliet om riket og helbredet all sykdom og all skrøpelighet.

³⁵Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.

³⁶Og da han så folket, ynkedes han inderlig over dem; for de var ille medfarne og forkomne, lik får som ikke har hyrde.

³⁶А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.

³⁷Da sa han til sine disipler: Høsten er stor, men arbeiderne få;

³⁷Тогава рече на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците малко;

³⁸bed derfor høstens herre at han vil drive arbeidere ut til sin høst!

³⁸затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.