¹Da han gikk ned av fjellet, fulgte meget folk ham.

¹А когато слезе от хълма, последваха Го големи множества.

²Og se, en spedalsk kom og falt ned for ham og sa: Herre! om du vil, så kan du rense mig.

²И, ето, един прокажен дойде при Него, кланяше Му се и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.

³Og han rakte hånden ut, rørte ved ham og sa: Jeg vil; bli ren! Og straks blev han renset for sin spedalskhet.

³Тогава[ Исус] простря ръка и се допря до него и рече: Искам; бъди очистен. И на часа му се очисти проказата.

⁴Og Jesus sa til ham: Se til at du ikke sier det til nogen; men gå og te dig for presten, og bær frem det offer Moses har påbudt, til et vidnesbyrd for dem!

⁴И Исус му каза: гледай да не кажеш [това] никому; но, за свидетелство на тях, иди да се покажеш на свещеника, и принеси дара, който Моисей е заповядал.

⁵Men da han gikk inn i Kapernaum, kom en høvedsmann til ham og bad ham og sa:

⁵А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше, казвайки:

⁶Herre! min dreng ligger verkbrudden hjemme og pines forferdelig.

⁶Господи, слугата ми лежи у дома парализиран, и много се мъчи.

⁷Jesus sa til ham: Jeg vil komme og helbrede ham.

⁷Той му казва: Ще дойда и ще го изцеля.

⁸Men høvedsmannen svarte og sa: Herre! Jeg er for ringe til at du skal gå inn under mitt tak; men si bare et ord, så blir min dreng helbredet!

⁸Стотникът в отговор Му рече: Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума, и слугата ми ще оздравее.

⁹For jeg er også en mann som står under overordnede, men har stridsmenn under mig igjen; og sier jeg til den ene: Gå! så går han, og til en annen: Kom! så kommer han, og til min tjener: Gjør dette! så gjør han det.

⁹Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени на мен войници; и казвам на тогова: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и той дохожда; а на слугата си: Стори това, и го струва.

¹⁰Men da Jesus hørte dette, undret han sig, og sa til dem som fulgte ham: Sannelig sier jeg eder: Ikke engang i Israel har jeg funnet så stor en tro.

¹⁰Исус, като чу това, почуди се, и рече на ония, които идеха изподире: Истина ви казвам, нито в Израиля съм намерил толкова вяра.

¹¹Men jeg sier eder at mange skal komme fra øst og vest og sitte til bords med Abraham og Isak og Jakob i himlenes rike;

¹¹Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство;

¹²men rikets barn skal kastes ut i mørket utenfor; der skal være gråt og tenners gnidsel.

¹²а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

¹³Og Jesus sa til høvedsmannen: Gå bort; dig skje som du har trodd! Og hans dreng blev helbredet i den samme stund.

¹³Тогава Исус рече на стотника: Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час.

¹⁴Og da Jesus kom inn i Peters hus, så han at hans svigermor lå til sengs og hadde feber;

¹⁴И когато дойде Исус в къщата на Петра, видя, че тъща му лежеше болна от треска.

¹⁵og han rørte ved hennes hånd, og feberen forlot henne; og hun stod op og tjente ham.

¹⁵И допря се до ръката й, и треската я остави; и тя стана да Му прислужва.

¹⁶Men da det var blitt aften, førte de til ham mange besatte, og han drev åndene ut med et ord, og alle dem som hadde ondt, helbredet han,

¹⁶А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни;

¹⁷forat det skulde opfylles som er talt ved profeten Esaias, som sier: Han tok våre skrøpeligheter på sig og bar våre sykdommer.

¹⁷за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе на себе Си нашите немощи, И болестите ни понесе".

¹⁸Men da Jesus så meget folk omkring sig, bød han disiplene å fare med ham over til hin side.

¹⁸И като видя Исус около Себе Си много народ, заповяда да минат отвъд [езерото].

¹⁹Og en skriftlærd kom og sa til ham: Mester! Jeg vil følge dig hvorhen du går.

¹⁹И дойде един книжник и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе където и да идеш.

²⁰Og Jesus sa til ham: Revene har huler, og himmelens fugler reder; men Menneskesønnen har ikke det han kan helle sitt hode til.

²⁰Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

²¹Men en annen, en av hans disipler, sa til ham: Herre! gi mig først lov til å gå bort og begrave min far!

²¹А друг от учениците Му рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.

²²Men Jesus sa til ham: Følg mig, og la de døde begrave sine døde!

²²Но Исус му рече: Върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.

²³Han gikk da i båten, og hans disipler fulgte ham.

²³И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него.

²⁴Og se, det blev en stor storm på sjøen, så at båten skjultes av bølgene; men han sov.

²⁴И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше.

²⁵Da gikk disiplene til ham og vekket ham og sa: Herre, frels! vi går under.

²⁵Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! загиваме!

²⁶Og han sa til dem: Hvorfor er I redde, I lite troende? Så stod han op og truet vindene og sjøen, og det blev blikkstille.

²⁶А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмра ветровете и вълните {Гръцки: Морето.}, и настана голяма тишина.

²⁷Men mennene undret sig og sa: Hvad er dette for en, som både vindene og sjøen er lydige?

²⁷А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Тоя, че и ветровете и вълните Му се покоряват?

²⁸Og da han kom over på hin side, til gadarenernes bygd, møtte der ham to besatte, som kom ut av gravene, meget ville, så ingen var i stand til å komme frem den vei.

²⁸И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската земя, срещнаха Го двама хванати от бяс, които излизаха от гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път.

²⁹Og se, de ropte: Hvad har vi med dig å gjøre, du Guds Sønn? Er du kommet hit for å pine oss før tiden?

²⁹И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш?

³⁰Men et langt stykke fra dem gikk en stor svinehjord og beitet;

³⁰А надалеч от тях имаше голямо стадо свини, което пасеше.

³¹og de onde ånder bad ham: Dersom du driver oss ut, da gi oss lov til å fare inn i svinehjorden!

³¹И бесовете му се молеха, думайки: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свини.

³²Og han sa til dem: Far avsted! Og de fór ut og fór i svinene. Og se, hele hjorden styrtet sig ut over stupet ned i sjøen og døde i vannet.

³²И рече им: Идете. И те като излязоха, отидоха в свините; и, ето, цялото стадо се спусна надолу по стръмнината в езерото, и загина във водата.

³³Men gjæterne tok flukten og kom inn i byen og fortalte alt sammen, og sa hvorledes det var gått med de besatte.

³³А свинарите побягнаха, и като отидоха в града разказаха всичко, и това що бе станало с хванатите от бяс.

³⁴Og se, hele byen kom ut og møtte Jesus, og da de så ham, bad de ham gå bort fra deres landemerker.

³⁴И, ето, целият град излезе да посрещне Исуса; и като Го видяха, примолиха Му се да си отиде от техните предели.