¹På den tid gikk Jesus gjennem en aker på sabbaten, og hans disipler var sultne og begynte å plukke aks og ete.

¹По онова време, в една събота, Исус минаваше през посевите; а учениците Му, като огладняха, почнаха да късат класове и да ядат.

²Men da fariseerne så det, sa de til ham: Se, dine disipler gjør det som det ikke er tillatt å gjøre på sabbaten.

²А фарисеите, като видяха това, рекоха Му: Виж Твоите ученици вършат каквото не е позволено да се върши в събота.

³Men han sa til dem: Har I ikke lest hvad David gjorde da han var sulten, han og de som var med ham,

³А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато огладня той и [мъжете], които бяха с него,

⁴hvorledes han gikk inn i Guds hus og åt skuebrødene, som hverken han eller de som var med ham hadde lov til å ete, men alene prestene?

⁴как влезе в Божия дом и яде от присътствените хлябове, които не бе позволено да яде ни той, нито ония, които бяха с него, а само свещениците?

⁵Eller har I ikke lest i loven at prestene på sabbaten vanhelliger sabbaten i templet og er dog uten skyld?

⁵Или не сте ли чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни.

⁶Men jeg sier eder at her er det som er større enn templet.

⁶Но казвам ви, че тук има повече от храма.

⁷Og dersom I hadde visst hvad det er: Jeg har lyst til barmhjertighet og ikke til offer, da hadde I ikke fordømt de uskyldige.

⁷Но ако бяхте знаяли що значи [тая дума:] "Милост искам а не жертва", не бихте осъдили невинните.

⁸For Menneskesønnen er herre over sabbaten.

⁸Защото Човешкият Син е Господар на съботата.

⁹Og han gikk bort derfra og kom i deres synagoge.

⁹И като замина оттам, дойде в синагогата им.

¹⁰Og se, der var en mann som hadde en vissen hånd; og de spurte ham: Er det tillatt å helbrede på sabbaten? forat de kunde føre klagemål imot ham.

¹⁰И ето човек с изсъхнала ръка; и, за да обвинят [Исуса], попитаха Го казвайки: Позволено ли е човек да изцелява в събота?

¹¹Men han sa til dem: Hvem er det vel iblandt eder som har ett får, og om det på sabbaten faller i en grøft, da ikke tar fatt i det og drar det op?

¹¹Той им каза: Кой човек от вас, ако има една овца, и тя в съботен ден падне в яма, не ще я улови и извади?

¹²Hvor meget mere er da ikke et menneske enn et får! Derfor er det tillatt å gjøre godt på sabbaten.

¹²А колко е по-скъп човек от овца! Затова позволено е да се прави добро в съботен ден.

¹³Derefter sier han til mannen: Rekk din hånd ut! Og han rakte den ut, og den blev frisk igjen som den andre.

¹³Тогава казва на човека: Простри ръката си. И той я простря; и тя стана здрава като другата.

¹⁴Men fariseerne gikk ut og holdt råd imot ham, hvorledes de skulde få ryddet ham av veien.

¹⁴А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят.

¹⁵Men da Jesus fikk vite det, drog han bort derfra, og mange fulgte ham, og han helbredet dem alle.

¹⁵Но Исус, като позна[ това], оттегли се оттам; и мнозина тръгнаха подире Му, и Той ги изцели всички.

¹⁶Og han bød dem strengt at de ikke skulde gjøre ham kjent,

¹⁶И заръча им да Го не разгласяват;

¹⁷forat det skulde opfylles som er talt ved profeten Esaias, som sier:

¹⁷за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:

¹⁸Se, min tjener, som jeg har utvalgt, min elskede, som min sjel har velbehag i; jeg vil legge min Ånd på ham, og han skal forkynne rett for hedningene.

¹⁸"Ето Моят служител, Когото избрах, Моят възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми; Ще положа Духа Си на Него, И Той ще възвести съдба на народите.

¹⁹Han skal ikke trette eller rope, og ingen skal høre hans røst på gatene;

¹⁹Няма да се скара, нито да извика, Нито ще чуе някой гласа Му по площадите;

²⁰han skal ikke knuse et knekket rør og ikke slukke en rykende tande, før han har ført retten frem til seier.

²⁰Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси, Докато изведе правосъдието към победа.

²¹Og til hans navn skal hedningene sette sitt håp.

²¹И в Неговото име народите ще се надяват".

²²Derefter førte de til ham en besatt som var blind og stum; og han helbredet ham, så at den stumme talte og så.

²²Тогава доведоха при Него един хванат от бяс, сляп и ням; и го изцели, тъй щото немият и проговори и прогледа.

²³Og alt folket blev ute av sig selv av forundring og sa: Mon dette skulde være Davids sønn?

²³И всичките множества се смаяха и думаха: Да не би Този да е Давидовият син?

²⁴Men da fariseerne hørte det, sa de: Det er bare ved Be'elsebul, de onde ånders fyrste, han driver de onde ånder ut.

²⁴А фарисеите, като чуха това, рекоха: Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевула.

²⁵Men da Jesus visste deres tanker, sa han til dem: Hvert rike som kommer i strid med sig selv, legges øde, og ingen by og intet hus som kommer i strid med sig selv, kan bli stående.

²⁵А [Исус], като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои.

²⁶Og dersom Satan driver Satan ut, da er han kommet i strid med sig selv; hvorledes kan da hans rike bli stående?

²⁶Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство?

²⁷Og driver jeg de onde ånder ut ved Be'elsebul, ved hvem er det da eders barn driver dem ut? Derfor skal de være eders dommere.

²⁷При това, ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, чрез кого ги изгонват вашите възпитаници? Затова, те ще ви бъдат съдии.

²⁸Men er det ved Guds Ånd jeg driver de onde ånder ut, da er jo Guds rike kommet til eder.

²⁸Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.

²⁹Eller hvorledes kan nogen gå inn i den sterkes hus og røve hans gods, uten han først har bundet den sterke? så kan han plyndre hans hus.

²⁹Или как може да влезе някой в къщата на силния [човек] и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? - тогава ще ограби къщата му.

³⁰Den som ikke er med mig, han er imot mig, og den som ikke samler med mig, han spreder.

³⁰Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.

³¹Derfor sier jeg eder: Hver synd og bespottelse skal bli menneskene forlatt; men bespottelse mot Ånden skal ikke bli forlatt.

³¹Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата [против] Духа няма да се прости.

³²Og om nogen taler et ord mot Menneskesønnen, det skal bli ham forlatt; men om nogen taler mot den Hellige Ånd, det skal ikke bli ham forlatt, hverken i denne verden eller i den kommende.

³²И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости; но ако някой каже [дума] против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят {Или: век.}, нито в бъдещия.

³³La enten treet være godt og dets frukt god, eller la treet være dårlig og dets frukt dårlig; for på frukten skal treet kjennes.

³³Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото от плода се познава дървото.

³⁴Orme-yngel! hvorledes kan I tale godt, I som er onde? for hvad hjertet flyter over av, det taler munnen.

³⁴Рожби ехиднини! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.

³⁵Et godt menneske bærer frem gode ting av sitt gode forråd, og et ondt menneske bærer frem onde ting av sitt onde forråd.

³⁵Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща.

³⁶Men jeg sier eder at for hvert unyttig ord som menneskene taler, skal de gjøre regnskap på dommens dag;

³⁶И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.

³⁷for efter dine ord skal du kjennes rettferdig, og efter dine ord skal du fordømmes.

³⁷Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.

³⁸Da svarte nogen av de skriftlærde og fariseerne ham og sa: Mester! vi vil gjerne se et tegn av dig.

³⁸Тогава някои от книжниците и фарисеите Му отговориха, казвайки: Учителю, искаме да видим знамение от Тебе.

³⁹Men han svarte og sa til dem: En ond og utro slekt krever tegn, og tegn skal ikke gis den, uten profeten Jonas tegn.

³⁹А Той в отговор им рече: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но [друго] знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Иона.

⁴⁰For likesom Jonas var tre dager og tre netter i fiskens buk, således skal Menneskesønnen være tre dager og tre netter i jordens skjød.

⁴⁰Защото, както Иона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.

⁴¹Ninives menn skal stå op på dommens dag sammen med denne slekt og fordømme den; for de omvendte sig ved Jonas' forkynnelse, og se, her er mere enn Jonas.

⁴¹Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; а ето, тука има повече от Иона.

⁴²Dronningen fra Syden skal stå op på dommens dag sammen med denne slekt og fordømme den; for hun kom fra jordens ytterste ende for å høre Salomos visdom, og se, her er mere enn Salomo.

⁴²Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тука има повече от Соломона.

⁴³Når den urene ånd er faret ut av et menneske, går den gjennem tørre steder og søker hvile, men finner den ikke.

⁴³Когато нечистият дух излезе из човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира.

⁴⁴Da sier den: Jeg vil vende tilbake til mitt hus, som jeg fór ut av. Og når den kommer dit, finner den det ledig og feid og pyntet.

⁴⁴Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена.

⁴⁵Så går den bort og tar med sig syv andre ånder, verre enn den selv, og de går inn og bor der, og det siste blir verre med det menneske enn det første. Således skal det også gå denne onde slekt.

⁴⁵Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение.

⁴⁶Mens han ennu talte til folket, se, da stod hans mor og brødre utenfor og søkte å få ham i tale.

⁴⁶Когато Той още говореше на народа, ето, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да Му говорят.

⁴⁷Da sa en til ham: Se, din mor og dine brødre står utenfor og søker å få dig i tale.

⁴⁷И някой си Му рече: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят.

⁴⁸Men han svarte den som sa det til ham: Hvem er min mor, og hvem er mine brødre?

⁴⁸А Той в отговор рече на този, който Му каза, [това]: Коя е майка Ми? и кои са братята Ми?

⁴⁹Og han rakte sin hånd ut mot sine disipler og sa: Se, det er min mor og mine brødre!

⁴⁹И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми и братята Ми!

⁵⁰For den som gjør min himmelske Faders vilje, han er min bror og søster og mor.

⁵⁰Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра и майка.