¹Samme dag gikk Jesus ut av huset og satte sig ved sjøen,

¹В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.

²og meget folk samlet sig om ham, så at han gikk ut i en båt og satte sig der; og alt folket stod på stranden.

²И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.

³Og han talte meget til dem i lignelser og sa: Se, en såmann gikk ut for å så,

³И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;

⁴og da han sådde, falt noget ved veien; og fuglene kom og åt det op.

⁴и като сееше някои[ зърна] паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.

⁵Og noget falt på stengrunn, hvor det ikke hadde meget jord; og det kom snart op, fordi det ikke hadde dyp jord;

⁵А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

⁶men da solen gikk op, blev det avsvidd, og da det ikke hadde rot, visnet det.

⁶а като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.

⁷Og noget falt blandt torner, og tornene skjøt op og kvalte det.

⁷Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.

⁸Og noget falt i god jord; og det bar frukt, noget hundre fold, og noget seksti fold, og noget tretti fold.

⁸А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

⁹Den som har ører, han høre!

⁹Който има уши [да слуша], нека слуша.

¹⁰Og disiplene gikk til ham og sa: hvorfor taler du til dem i lignelser?

¹⁰Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

¹¹Han svarte og sa til dem: Fordi eder er det gitt å få vite himlenes rikes hemmeligheter; men dem er det ikke gitt.

¹¹А Той в отговор им каза: [Защото] на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

¹²For den som har, ham skal gis, og han skal ha overflod; men den som ikke har, fra ham skal endog tas det han har.

¹²Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

¹³Derfor taler jeg til dem i lignelser, fordi de ser og dog ikke ser, og fordi de hører og dog ikke hører og ikke forstår.

¹³Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.

¹⁴Og på dem opfylles Esaias' spådom, som sier: I skal høre og høre og ikke forstå, og se og se og ikke skjelne;

¹⁴На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: "С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.

¹⁵for dette folks hjerte er sløvet, og med ørene hører de tungt, og sine øine lukker de, forat de ikke skal se med øinene og høre med ørene og forstå med hjertet og omvende sig, så jeg kunde få læge dem.

¹⁵Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля".

¹⁶Men salige er eders øine fordi de ser, og eders ører fordi de hører.

¹⁶А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.

¹⁷For sannelig sier jeg eder: Mange profeter og rettferdige har attrådd å se det I ser, og har ikke fått se det, og å høre det I hører, og har ikke fått høre det.

¹⁷Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

¹⁸Så hør da I lignelsen om såmannen:

¹⁸Вие, прочее, чуйте [какво значи] притчата за сеяча.

¹⁹Hver gang nogen hører ordet om riket og ikke forstår det, kommer den onde og røver det som er sådd i hans hjerte; dette er den som blev sådd ved veien.

¹⁹При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.

²⁰Men den som blev sådd på stengrunn, det er den som hører ordet og straks tar imot det med glede;

²⁰А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;

²¹men han har ikke rot i sig, og holder bare ut til en tid; blir det trengsel eller forfølgelse for ordets skyld, da tar han straks anstøt.

²¹корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.

²²Men den som blev sådd blandt torner, det er den som hører ordet, og verdens bekymring og rikdommens forførelse kveler ordet, og det blir uten frukt.

²²А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.

²³Men den som blev sådd i den gode jord, det er den som hører ordet og forstår det; han bærer frukt, og en gir hundre fold, en seksti fold, en tretti fold.

²³А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

²⁴En annen lignelse fremsatte han for dem og sa: Himlenes rike er å ligne med en mann som hadde sådd god sæd i sin aker;

²⁴Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;

²⁵men mens folkene sov, kom hans fiende og sådde ugress blandt hveten, og gikk så bort.

²⁵но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.

²⁶Men da strået skjøt op og satte aks, da kom også ugresset til syne.

²⁶И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

²⁷Da gikk husbondens tjenere til ham og sa: Herre! sådde du ikke god sæd i din aker? hvorfra kommer det da ugress i den?

²⁷А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогова откъде са плевелите?

²⁸Han sa til dem: Det har en fiende gjort. Da sa tjenerne til ham: Vil du da vi skal gå og sanke det sammen?

²⁸Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?

²⁹Men han sa: Nei, forat I ikke også skal rykke op hveten når I sanker ugresset sammen.

²⁹А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.

³⁰La dem begge vokse sammen inntil høsten, og når høsttiden kommer, vil jeg si til høstfolkene: Sank først ugresset sammen og bind det i bunter for å brenne det op; men samle hveten i min lade!

³⁰Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

³¹En annen lignelse fremsatte han for dem og sa: Himlenes rike er likt et sennepskorn som en mann tok og sådde i sin aker;

³¹Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

³²det er mindre enn alt annet frø; men når det vokser til, er det større enn alle maturter og blir til et tre, så himmelens fugler kommer og bygger rede i dets grener.

³²което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.

³³En annen lignelse sa han dem: Himlenes rike er likt en surdeig som en kvinne tok og skjulte i tre skjepper mel, til det blev syret alt sammen.

³³Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

³⁴Alt dette talte Jesus i lignelser til folket, og uten lignelser talte han ikke noget til dem,

³⁴Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;

³⁵forat det skulde opfylles som er talt ved profeten, som sier: Jeg vil oplate min munn i lignelser, jeg vil utsi det som har vært skjult fra verdens grunnvoll blev lagt.

³⁵за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: - "Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света".

³⁶Derefter lot han folket fare og gikk inn i huset. Og hans disipler gikk til ham og sa: Tyd oss lignelsen om ugresset i akeren!

³⁶Тогава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

³⁷Han svarte og sa: Den som sår den gode sæd, er Menneskesønnen.

³⁷А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

³⁸Akeren er verden; den gode sæd, det er rikets barn; men ugresset er den ondes barn;

³⁸нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;

³⁹fienden som sådde det, er djevelen; høsten er verdens ende; høstfolkene er englene.

³⁹неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.

⁴⁰Likesom da ugresset sankes og brennes op med ild, således skal det gå til ved verdens ende:

⁴⁰И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.

⁴¹Menneskesønnen skal utsende sine engler, og de skal sanke ut av hans rike alt det som volder anstøt, og dem som gjør urett,

⁴¹Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,

⁴²og de skal kaste dem i ildovnen; der skal være gråt og tenners gnidsel.

⁴²и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

⁴³Da skal de rettferdige skinne som solen i sin Faders rike. Den som har ører, han høre!

⁴³Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.

⁴⁴Himlenes rike er likt en skatt som var gjemt i en aker, og som en mann fant og skjulte, og i sin glede gikk han bort og solgte alt det han hadde, og kjøpte akeren.

⁴⁴Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.

⁴⁵Atter er himlenes rike likt en kjøpmann som søkte efter gode perler,

⁴⁵Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,

⁴⁶og da han fant en kostelig perle, gikk han bort og solgte alt det han hadde, og kjøpte den.

⁴⁶и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.

⁴⁷Atter er himlenes rike likt en not som kastes i havet og samler fisk av alle slags;

⁴⁷Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира[ риби] от всякакъв вид,

⁴⁸når den er blitt full, drar de den på land og setter sig ned og samler de gode sammen i kar, men de råtne kaster de bort.

⁴⁸и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

⁴⁹Således skal det gå til ved verdens ende: Englene skal gå ut og skille de onde fra de rettferdige

⁴⁹Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните,

⁵⁰og kaste dem i ildovnen; der skal være gråt og tenners gnidsel.

⁵⁰и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,

⁵¹Har I forstått alt dette? De sier til ham: Ja.

⁵¹[Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.

⁵²Da sa han til dem: Derfor er enhver skriftlærd som er oplært for himlenes rike, lik en husbond som bærer frem nytt og gammelt av det han har.

⁵²А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.

⁵³Og det skjedde da Jesus hadde endt disse lignelser, da drog han bort derfra.

⁵³Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.

⁵⁴Og han kom til sitt hjemsted og lærte dem i deres synagoge, så de blev slått av forundring og sa: Hvorfra har denne mann slik visdom og slike kraftige gjerninger?

⁵⁴И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и тия велики дела?

⁵⁵Er ikke dette tømmermannens sønn? heter ikke hans mor Maria, og hans brødre Jakob og Josef og Simon og Judas?

⁵⁵Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Иосиф, Симон и Юда?

⁵⁶Og hans søstre, er de ikke alle her hos oss? Hvorfra har han da alt dette?

⁵⁶И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?

⁵⁷Og de tok anstøt av ham. Men Jesus sa til dem: En profet blir ikke foraktet annensteds enn på sitt hjemsted og i sitt hus.

⁵⁷И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.

⁵⁸Og han gjorde ikke mange kraftige gjerninger der, for deres vantros skyld.

⁵⁸И не извърши там много велики дела, поради неверието им.