¹På den tid fikk fjerdingsfyrsten Herodes høre ryktet om Jesus,

¹В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, [който се носеше] за Исуса;

²og han sa til sine tjenere: Dette er døperen Johannes; han er opstanden fra de døde, og derfor er det disse krefter er virksomme i ham.

²и рече на слугите си: Тоя е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.

³Herodes hadde grepet Johannes og bundet ham og kastet ham i fengsel for Herodias' skyld, som var hans bror Filips hustru.

³Защото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа;

⁴For Johannes hadde sagt til ham: Det er dig ikke tillatt å ha henne.

⁴понеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

⁵Og han vilde gjerne slå ham ihjel, men fryktet for folket; for de holdt ham for en profet.

⁵И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.

⁶Men da det var Herodes' fødselsdag, danset Herodias' datter for dem, og Herodes syntes om henne;

⁶А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред [събраните] и угоди на Ирода.

⁷derfor lovte han med ed å gi henne hvad hun vilde be om.

⁷Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.

⁸Men hun sa efter sin mors råd: Gi mig hit døperen Johannes' hode på et fat!

⁸А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя.

⁹Og kongen blev ille til mote, men for sine eders og for gjestenes skyld bød han at det skulde gis henne,

⁹Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.

¹⁰og han sendte sine folk avsted og lot Johannes halshugge i fengslet.

¹⁰И прати да обезглавят Иоана в тъмницата.

¹¹Og de kom med hans hode på et fat og gav det til piken, og hun bar det til sin mor.

¹¹И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.

¹²Og hans disipler kom til og tok hans legeme og begravde det; og de gikk og fortalte det til Jesus.

¹²А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.

¹³Da Jesus hørte det, drog han derfra i en båt avsides til et øde sted, og da folket fikk høre det, fulgte de efter ham til fots fra byene.

¹³И Исус, като чу [това], оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

¹⁴Og da han gikk i land, så han meget folk, og han ynkedes inderlig over dem og helbredet deres syke.

¹⁴И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

¹⁵Men da det var blitt aften, gikk hans disipler til ham og sa: Stedet er øde, og det er alt sent på dagen; la derfor folket fare, så det kan gå bort i byene og kjøpe sig mat!

¹⁵А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.

¹⁶Men Jesus sa til dem: De har ikke nødig å gå bort; gi I dem å ete!

¹⁶А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

¹⁷De sa til ham: Vi har ikke mere her enn fem brød og to fisker.

¹⁷А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

¹⁸Men han sa: Hent dem hit til mig!

¹⁸А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

¹⁹Og han bød at folket skulde sette sig ned i gresset, tok de fem brød og de to fisker, så op mot himmelen og velsignet dem; og han brøt brødene og gav dem til disiplene, og disiplene gav dem til folket.

¹⁹Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

²⁰Og de åt alle og blev mette; og de tok op det som blev tilovers av stykkene, tolv kurver fulle.

²⁰И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

²¹Men de som hadde ett, var omkring fem tusen menn foruten kvinner og barn.

²¹А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

²²Og straks nødde han sine disipler til å gå i båten og sette over til hin side før ham, inntil han hadde latt folket fare.

²²И на часа [Исус] накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

²³Og da han hadde latt folket fare, gikk han avsides op i fjellet for å bede; og da det var blitt aften, var han der alene.

²³И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.

²⁴Men båten var alt midt ute på sjøen og arbeidet hårdt mot bølgene, for vinden var imot.

²⁴А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

²⁵Men i den fjerde nattevakt kom han til dem, vandrende på sjøen.

²⁵А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

²⁶Og da disiplene så ham vandre på sjøen, blev de forferdet og sa: Det er et spøkelse, og de skrek av redsel.

²⁶И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

²⁷Men Jesus talte straks til dem og sa: Vær frimodige; det er mig, frykt ikke!

²⁷А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

²⁸Da svarte Peter ham og sa: Herre! er det dig, da byd mig komme til dig på vannet!

²⁸И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

²⁹Han sa: Kom! Og Peter steg ut av båten og gikk bortover vannet for å komme til Jesus.

²⁹А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

³⁰Men da han så det hårde vær, blev han redd og begynte å synke; da ropte han: Herre, frels mig!

³⁰Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

³¹Og Jesus rakte straks hånden ut og tok fatt i ham og sa til ham: Du lite troende! hvorfor tvilte du?

³¹И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

³²Og da de steg i båten, la vinden sig.

³²И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

³³Men de som var i båten, kom og falt ned for ham og sa: Sannelig, du er Guds Sønn!

³³А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

³⁴Og da de var faret over, kom de til Gennesarets land.

³⁴И като преминаха [езерото], дойдоха в генисаретската земя.

³⁵Og da folket på dette sted kjente ham igjen, sendte de bud i hele landet deromkring, og de førte til ham alle dem som hadde ondt,

³⁵И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;

³⁶og bad ham at de bare måtte få røre ved det ytterste av hans klædebon; og alle de som rørte ved det, blev helbredet.

³⁶и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.