¹Da kom fariseere og skriftlærde fra Jerusalem til Jesus og sa: Mark.

¹Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:

²Hvorfor bryter dine disipler de gamles vedtekt? de vasker jo ikke sine hender når de holder måltid.

²Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.

³Men han svarte og sa til dem: Og I, hvorfor bryter I Guds bud for eders vedtekts skyld?

³А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?

⁴For Gud har gitt det bud: Hedre din far og din mor; og: Den som banner far eller mor, skal visselig dø;

⁴Защото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"; и - "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

⁵men I sier: Den som sier til far eller mor: Det du skulde hatt til hjelp av mig, det gir jeg til templet - han skylder ikke å hedre sin far eller sin mor.

⁵Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,

⁶Og I har gjort Guds lov til intet for eders vedtekts skyld.

⁶- той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.

⁷I hyklere! rett spådde Esaias om eder da han sa:

⁷Лицемери! добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: -

⁸Dette folk ærer mig med lebene; men deres hjerte er langt borte fra mig;

⁸"Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.

⁹men de dyrker mig forgjeves, idet de lærer lærdommer som er menneskebud.

⁹Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават [за] поучения човешки заповеди".

¹⁰Og han kalte folket til sig og sa til dem: Hør dette og forstå det:

¹⁰И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!

¹¹Ikke det som kommer inn i munnen, gjør mennesket urent; men det som går ut av munnen, det gjør mennesket urent.

¹¹Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.

¹²Da gikk hans disipler til ham og sa: Vet du at fariseerne tok anstøt ved å høre dette ord?

¹²Тогава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?

¹³Men han svarte og sa: Enhver plante som min himmelske Fader ikke har plantet, skal rykkes op med rot.

¹³А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.

¹⁴La dem fare! de er blinde veiledere for blinde; men når en blind leder en blind, faller de begge i grøften.

¹⁴Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.

¹⁵Da svarte Peter og sa til ham: Tyd denne lignelse for oss!

¹⁵Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.

¹⁶Men han sa: Er også I ennu uforstandige?

¹⁶А Той каза: И вие ли сте още без разумение.

¹⁷Skjønner I ikke at alt det som kommer inn i munnen, går i buken og kastes ut den naturlige vei?

¹⁷Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?

¹⁸Men det som går ut av munnen, det kommer fra hjertet, og dette er det som gjør mennesket urent.

¹⁸А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.

¹⁹For fra hjertet kommer onde tanker: mord, hor, utukt, tyveri, falskt vidnesbyrd, bespottelse.

¹⁹Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.

²⁰Dette er det som gjør mennesket urent; men å ete med uvaskede hender gjør ikke mennesket urent.

²⁰Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.

²¹Og Jesus gikk bort derfra, og trakk sig tilbake til landet ved Tyrus og Sidon.

²¹И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.

²²Og se, en kananeisk kvinne kom fra de landemerker og ropte: Herre, du Davids sønn! miskunn dig over mig! min datter plages ille av en ond ånd.

²²И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.

²³Men han svarte henne ikke et ord. Da gikk hans disipler til ham og bad ham og sa: Skill dig av med henne! for hun roper efter oss.

²³Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.

²⁴Men han svarte og sa: Jeg er ikke utsendt til andre enn de fortapte får av Israels hus.

²⁴А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.

²⁵Men hun kom og falt ned for ham og sa: Herre, hjelp mig!

²⁵А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.

²⁶Men han svarte og sa: Det er ikke rett å ta brødet fra barna og kaste det for de små hunder.

²⁶Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.

²⁷Men hun sa: Det er sant, Herre! for de små hunder eter jo av de smuler som faller fra deres herrers bord.

²⁷А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.

²⁸Da svarte Jesus og sa til henne: Kvinne! din tro er stor; dig skje som du vil! Og hennes datter blev helbredet fra samme stund.

²⁸Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.

²⁹Og Jesus gikk bort derfra og kom til den Galileiske Sjø, og han gikk op i fjellet og satte sig der.

²⁹И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.

³⁰Og meget folk kom til ham, og de hadde med sig halte, blinde, stumme, vanføre og mange andre; og de la dem for hans føtter, og han helbredet dem,

³⁰И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;

³¹så at folket undret sig da de så stumme tale, vanføre helbredes, halte gå og blinde se; og de priste Israels Gud.

³¹така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.

³²Men Jesus kalte sine disipler til sig og sa: Jeg ynkes inderlig over folket; for de har alt vært hos mig i tre dager, og de har ikke noget å ete; og la dem fare fastende fra mig vil jeg ikke, forat de ikke skal vansmekte på veien.

³²А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.

³³Og hans disipler sa til ham: Hvorfra skal vi her i ørkenen få brød nok til å mette så meget folk?

³³Учениците Му казаха: Отгде [да имаме] в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?

³⁴Og Jesus sa til dem: Hvor mange brød har I? De sa: Syv, og nogen få småfisker.

³⁴Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.

³⁵Da bød han folket sette sig ned på jorden,

³⁵Тогава заповяда на народа да насядат на земята.

³⁶og han tok de syv brød og fiskene, takket og brøt dem og gav dem til disiplene, og disiplene til folket.

³⁶И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.

³⁷Og de åt alle sammen og blev mette; og de tok op det som blev tilovers av stykkene, syv kurver fulle.

³⁷И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.

³⁸Men de som hadde ett, var fire tusen menn foruten kvinner og barn.

³⁸А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.

³⁹Og da han hadde latt folket fare, gikk han i båten og kom til landet ved Magadan.

³⁹И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.