¹I samme stund kom disiplene til Jesus og sa: Hvem er den største i himlenes rike?

¹В същото време учениците дойдоха при Исуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?

²Og han kalte et lite barn til sig og stilte det midt iblandt dem

²А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече:

³og sa: Sannelig sier jeg eder: Uten at I omvender eder og blir som barn, kommer I ingenlunde inn i himlenes rike.

³Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.

⁴Derfor, den som gjør sig liten som dette barn, han er den største i himlenes rike;

⁴И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.

⁵og den som tar imot ett sådant barn for mitt navns skyld, tar imot mig;

⁵И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.

⁶men den som forfører en av disse små som tror på mig, for ham var det bedre at det var hengt en kvernsten om hans hals og han var nedsenket i havets dyp.

⁶А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.

⁷Ve verden for forførelser! for forførelser må komme; men ve det menneske som forførelsen kommer fra!

⁷Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!

⁸Men om din hånd eller din fot frister dig, da hugg den av og kast den fra dig! det er bedre for dig å gå halt eller vanfør inn til livet enn å ha to hender eller to føtter og bli kastet i den evige ild.

⁸Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън.

⁹Og om ditt øie frister dig, da riv det ut og kast det fra dig! det er bedre for dig å gå enøiet inn til livet enn å ha to øine og bli kastet i helvedes ild.

⁹И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.

¹⁰Se til at I ikke forakter en av disse små! for jeg sier eder at deres engler i himmelen ser alltid min himmelske Faders åsyn.

¹⁰Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.

¹¹For Menneskesønnen er kommet for å frelse det som var fortapt.

¹¹[Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото].

¹²Hvad tykkes eder? om et menneske har hundre får, og ett av dem forviller sig, forlater han da ikke de ni og nitti i fjellet og går bort og leter efter det som har forvillet sig?

¹²Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се?

¹³Og hender det at han finner det, sannelig sier jeg eder: Han gleder sig mere over det enn over de ni og nitti som ikke har forvillet sig.

¹³И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се.

¹⁴Således er det ikke eders himmelske Faders vilje at en eneste av disse små skal fortapes.

¹⁴Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.

¹⁵Men om din bror synder mot dig, da gå bort og irettesett ham i enrum! hører han på dig, da har du vunnet din bror;

¹⁵И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.

¹⁶men vil han ikke høre, da ta ennu en eller to med dig, forat enhver sak skal stå fast ved to eller tre vidners ord.

¹⁶Но ако не [те] послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.

¹⁷Men hører han ikke på dem, da si det til menigheten! men hører han heller ikke på menigheten, da skal han være for dig som en hedning og en tolder.

¹⁷И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.

¹⁸Sannelig sier jeg eder: Alt det I binder på jorden, skal være bundet i himmelen, og alt det I løser på jorden, skal være løst i himmelen.

¹⁸Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.

¹⁹Atter sier jeg eder: Alt det to av eder på jorden blir enige om å bede om, det skal gis dem av min Fader i himmelen.

¹⁹Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде[ дадено] от Отца Ми, Който е на небесата.

²⁰For hvor to eller tre er samlet i mitt navn, der er jeg midt iblandt dem.

²⁰Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.

²¹Da gikk Peter til ham og sa: Herre! hvor ofte skal min bror synde mot mig og jeg tilgi ham det? så meget som syv ganger?

²¹Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?

²²Jesus sa til ham: Jeg sier dig: Ikke syv ganger, men sytti ganger syv ganger.

²²Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.

²³Derfor er himlenes rike å ligne med en konge som vilde holde regnskap med sine tjenere.

²³Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.

²⁴Men da han begynte på opgjøret, blev en ført frem for ham, som skyldte ti tusen talenter.

²⁴И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта {Равно на 60,000,000 лева зл.}.

²⁵Men da han ikke hadde noget å betale med, bød hans herre at han skulde selges, han og hans hustru og barn og alt det han hadde, og at der skulde betales.

²⁵И понеже нямаше с [какво] да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.

²⁶Da falt denne tjener ned for ham og sa: Vær langmodig med mig, så skal jeg betale dig alt sammen!

²⁶Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.

²⁷Da ynkedes denne tjeners herre inderlig over ham, og lot ham løs og eftergav ham gjelden.

²⁷И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.

²⁸Men da denne tjener gikk ut, traff han en av sine medtjenere som skyldte ham hundre penninger, og han tok fatt på ham og holdt på å kvele ham og sa: Betal det du skylder!

²⁸Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза {Равно близо на 90 лева зл.}; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което[ ми] дължиш.

²⁹Da falt hans medtjener ned og bad ham og sa: Vær langmodig med mig, så skal jeg betale dig!

²⁹Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.

³⁰Men han vilde ikke; han gikk bort og kastet ham i fengsel, til han betalte det han var skyldig.

³⁰Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, [да лежи] докле изплати дълга.

³¹Men da hans medtjenere så hvad som skjedde, blev de meget bedrøvet, og de kom og fortalte sin herre alt det som var skjedd.

³¹А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.

³²Da kalte hans herre ham for sig og sa til ham: Du onde tjener! all din gjeld eftergav jeg dig, fordi du bad mig;

³²Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.

³³burde ikke også du forbarme dig over din medtjener, likesom jeg forbarmet mig over dig?

³³Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?

³⁴Og hans herre blev vred, og overgav ham til dem som piner, inntil han betalte alt det han var ham skyldig.

³⁴И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите [да го изтезават] докле изплати целия дълг.

³⁵Således skal også min himmelske Fader gjøre med eder om ikke enhver av eder av hjertet tilgir sin bror.

³⁵Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.