¹Og da de kom nær til Jerusalem og var kommet til Betfage ved Oljeberget, da sendte Jesus to disipler avsted og sa til dem:

¹И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:

²Gå inn i den by som ligger rett for eder, og straks skal I finne en aseninne bundet og en fole hos den; løs dem, og før dem til mig!

²Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете [ги] и докарайте Ми [ги].

³Og dersom nogen sier noget til eder, da skal I si: Herren har bruk for dem; så skal han straks sende dem.

³И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.

⁴Men dette skjedde forat det skulde opfylles som er talt ved profeten, som sier:

⁴А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва: -

⁵Si til Sions datter: Se, din konge kommer til dig, saktmodig og ridende på et asen, på trældyrets fole.

⁵"Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, Кротък и възседнал на осел И на осле, рожба на ослица".

⁶Disiplene gikk da avsted og gjorde som Jesus bød dem;

⁶И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;

⁷de hentet aseninnen og folen, og la sine klær på dem; og han satte sig oppå.

⁷докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.

⁸Og størstedelen av folket bredte sine klær på veien, andre hugg grener av trærne og strødde dem på veien,

⁸А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.

⁹og folket som gikk foran og fulgte efter, ropte: Hosianna Davids sønn! Velsignet være han som kommer i Herrens navn! Hosianna i det høieste!

⁹А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия син! благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!

¹⁰Og da han drog inn i Jerusalem, kom hele byen i bevegelse og sa: Hvem er dette?

¹⁰И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Тоя?

¹¹Men folket sa: Dette er profeten Jesus fra Nasaret i Galilea.

¹¹А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет галилейски.

¹²Og Jesus gikk inn i Guds tempel og drev ut alle dem som solgte og kjøpte i templet, og pengevekslernes bord og duekremmernes stoler veltet han,

¹²И Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:

¹³og han sa til dem: Det er skrevet: Mitt hus skal kalles et bedehus. Men I gjør det til en røverhule.

¹³Писано е: "Домът ми ще се нарече молитвен дом" а вие го правите разбойнически вертеп.

¹⁴Og det kom blinde og halte til ham i templet, og han helbredet dem.

¹⁴И [някои] слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.

¹⁵Men da yppersteprestene og de skriftlærde så de undergjerninger han gjorde, og barna som ropte i templet: Hosianna Davids sønn! da blev de vrede og sa til ham:

¹⁵А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:

¹⁶Hører du hvad disse sier? Men Jesus sa til dem: Ja! Har I aldri lest: Av umyndiges og diendes munn har du beredt dig lovprisning?

¹⁶Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели [тая дума]: - "Из устата на младенците и сучещите Приготвил си хвала?"

¹⁷Og han forlot dem og gikk utenfor byen til Betania, og var der natten over.

¹⁷И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.

¹⁸Om morgenen, da han gikk til byen igjen, blev han hungrig,

¹⁸А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.

¹⁹og da han så et fikentre ved veien, gikk han bort til det, men fant ikke noget på det uten bare blad. Da sa han til det: Aldri i evighet skal det mere vokse frukt på dig. Og straks visnet fikentreet.

¹⁹И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа.

²⁰Og da disiplene så det, undret de sig og sa: Hvorledes gikk det til at fikentreet straks visnet?

²⁰И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?

²¹Men Jesus svarte og sa til dem: Sannelig sier jeg eder: Dersom I har tro og ikke tviler, da skal I ikke alene kunne gjøre dette med fikentreet, men endog om I sier til dette fjell: Løft dig op og kast dig i havet, så skal det skje;

²¹А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.

²²og alt det I beder om med tro i eders bønn, det skal I få.

²²И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.

²³Og da han var kommet inn i templet og lærte der, gikk yppersteprestene og folkets eldste til ham og sa: Med hvad myndighet gjør du dette, og hvem har gitt dig denne myndighet?

²³И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? и кой Ти е дал тая власт?

²⁴Jesus svarte og sa til dem: Også jeg vil spørre eder om en ting; sier I mig det, da skal også jeg si eder med hvad myndighet jeg gjør dette.

²⁴А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.

²⁵Johannes' dåp, hvorfra var den? fra himmelen eller fra mennesker? Da tenkte de ved sig selv og sa: Sier vi: Fra himmelen, da sier han til oss: Hvorfor trodde I ham da ikke?

²⁵Иоановото кръщение от къде беше? от небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:

²⁶Men sier vi: Fra mennesker, da frykter vi for folket; for alle holder Johannes for en profet.

²⁶Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Иоана за пророк.

²⁷De svarte da Jesus og sa: Vi vet det ikke. Da sa også han til dem: Så sier heller ikke jeg eder med hvad myndighet jeg gjør dette.

²⁷И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.

²⁸Men hvad tykkes eder? En mann hadde to sønner, og han gikk til den ene og sa: Sønn, gå idag og arbeid i min vingård!

²⁸Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.

²⁹Men han svarte: Jeg vil ikke. Men siden angret han det og gikk.

²⁹А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.

³⁰Og han gikk til den andre og sa det samme til ham. Han svarte: Ja, herre! men gikk ikke.

³⁰Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде.

³¹Hvem av de to gjorde nu farens vilje? De sier: Den første. Jesus sier til dem: Sannelig sier jeg eder at toldere og skjøger kommer før inn i Guds rike enn I.

³¹Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.

³²For Johannes kom til eder på rettferdighets vei, og I trodde ham ikke, men tolderne og skjøgene trodde ham; men I, enda I så det, angret I det ikke siden, så I trodde ham.

³²Защото Иоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.

³³Hør en annen lignelse: Det var en husbond som plantet en vingård, og han satte et gjerde omkring den og gravde en vinperse i den og bygget et tårn, og så leide han den ut til vingårdsmenn og drog utenlands.

³³Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.

³⁴Da det nu led mot frukttiden, sendte han sine tjenere til vingårdsmennene for å ta imot den frukt som han skulde ha;

³⁴И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.

³⁵og vingårdsmennene tok hans tjenere: en slo de, en drepte de, en stenet de.

³⁵А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.

³⁶Atter sendte han andre tjenere, flere enn de første, og de gjorde likeså med dem.

³⁶Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.

³⁷Men til sist sendte han sin sønn til dem og sa: De vil undse sig for min sønn.

³⁷Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.

³⁸Men da vingårdsmennene så sønnen, sa de sig imellem: Dette er arvingen; kom, la oss slå ham ihjel, så vi kan få hans arv!

³⁸Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.

³⁹Og de tok ham og kastet ham ut av vingården og slo ham ihjel.

³⁹И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.

⁴⁰Når nu vingårdens herre kommer, hvad skal han da gjøre med disse vingårdsmenn?

⁴⁰И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?

⁴¹De sier til ham: Ille skal han ødelegge disse illgjerningsmenn, og vingården skal han leie ut til andre vingårdsmenn, som gir ham frukten i rette tid.

⁴¹Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.

⁴²Jesus sier til dem: Har I aldri lest i skriftene: Den sten som bygningsmennene forkastet, den er blitt hjørnesten; av Herren er dette gjort, og det er underfullt i våre øine?

⁴²Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията [тая дума]: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

⁴³Derfor sier jeg eder: Guds rike skal tas fra eder og gis til et folk som bærer dets frukter.

⁴³Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.

⁴⁴Og den som faller på denne sten, han skal knuses, men den som den faller på, ham skal den smuldre til støv.

⁴⁴И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне.

⁴⁵Og da yppersteprestene og fariseerne hørte hans lignelser, skjønte de at han talte om dem.

⁴⁵И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;

⁴⁶Og de søkte å gripe ham, men fryktet for folket; for det holdt ham for en profet.

⁴⁶но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.